Историята на стария заслон Байови дупки (Кончето)

През 2018 година планинарската гилдия се раздели със заслон „Байови дупки“, неправилно наричан „Кончето“. На негово място, през септември същата година, бе изграден нов.

Туристите и алпинистите, по най-различни поводи, си спомняме моменти, свързани с това планинско убежище. Това е и причината да разкажем накратко неговата история.

Заслон „Байови дупки“ се намираше върху малката площадка на около 300 метра югоизточно от едноименния връх, на височина 2775 метра. Идеята за построяването му (реализирана в периода 1953-1956 година) е на професор доктор Любен Телчаров – основател на Катедрата по патоанатомия към тогавашния Пловдивски медицински институт, сега университет, председател на Студентския алпийски клуб в града. През 1934 година, придружен от фотографа планинар Никола Миронски, той прави първото зимно преминаване на билното стеснение Кончето.

Предложението на Телчаров е прието радушно и с ентусиазъм от членовете на туристическо дружество „Пирин“ в град Разлог. Асен Кондев, тогава председател на Околийския народен съвет Разлог, назначава за ръководител на обекта Крум Даракчиев, служител в съвета. През първата година тримата с Асен Влаин, председател на комисията по физкултура, избират мястото, което се подравнява и подзижда. След това в Държавното индустриално предприятие „Никола Парапунов“ – Разлог, се изработва самата конструкция, сглобява се, детайлите се номерират и се разглобява наново. Процедурата по повторното сглобяване на избраната площадка се прави под ръководството на капитан Идаки Динев – командир на алпийска рота, след рисковано пренасяне на материалите с катъри от поделението в град Разлог.

Заслон „Байови дупки“ имаше кубична форма (площ 8 квадратни метра), двойни стени и врати. Покрит бе с оловна ламарина, закрепен със стоманени въжета с обтегачи и с гръмоотводна система. Оборудван бе с нарове и одеяла. При нужда в него можеха да се приютят до около 10 души.

В 2008 година доброволци направиха хидроизолация и подмениха старите одеяла с нови. В този си вид заслонът съществуваше още 10 години. За жалост през последните от тях „любители“ на планината нанесоха допълнителни щети отвън – по вратите, и отвътре – по и без това вече амортизираното обзавеждане.

През август 2018 година заслонът бе демонтиран. Частите му бяха свалени (на гръб и с хеликоптер) на хижа „П. К. Яворов“. Добре би било, след реконструкция и подмяна на износените и изгнили елементи, той да бъде съхранен като музейна атракция. Това може да стане както на място – на поляната до хижата, така и в двора на парковата дирекция в град Банско.

Литература

Даутов 2017: Даутов, Н. Пирин – пътеводител. Гоце Делчев: ИК Джангалица, 2017.

Тантилов 2011: Тантилов, И. С любов към Пирин. // В: Орбел, бр. 4, 2011, стр. 8-13.