Търси

Ландшафтно-исторически парк „Градище“

Добави в любими
Категории: Планини История Археология Маршрути Природни забележителности
Изтегли материала като е-книга
прегледай материала като клипче

  Недалеч – на по-малко от 2 км на североизток, от село Долно Дряново се намира местността Градището. Преди няколко години на това място започна проучването на древно светилище. Изгради се и интересна екопътека, като по този начин се оформи ландшафтно-исторически парк, наречен „Градище“.

  Той е лесно откриваем и достъпен. Входът му е на републикански път III-197 (град Гоце Делчев – град Доспат – град Девин) на около 2 км след село Долно Дряново, в посока град Доспат. Мястото е указано с табела, построен е и удобен паркинг, а също и чешма.

  До самия паркинг е уредена изложба на най-разпространените в района скали. Тя носи името Скален експозиционен комплекс „Чечки скали“. Изложените каменни блокове са наредени край алеите, като на всеки от тях има поставена табела с информация. На метри от експозицията са построени информационен център, тоалетна, алпийска пътека и беседка. Уредено е място за палатков лагер и огнище. Тук е началото и на екопътеката парк „Градище“.

  Недалеч от нейното начало се достига място, откъдето има красива гледка към скалното образувание Главата. Следва изкачване до досега проучената част от археологическия комплекс. Той се намира на гърба на скалист рид, със стръмни, на места отвесни склонове, които се спускат към дълбоки долове, ограничаващи го от югозапад и североизток. Този от североизток е известен с имената Сливнишки дол (по това на м. Сливница) и Мустаково дере.

  Най-ранните намерени следи от обитаване, открити тук, са от края на V-то и началото на IV хилядолетие преди Христа По-късно, през I-во хилядолетие преди Христа на това място възниква тракийско светилище. Свидетелство за него са откритите съоръжения, находки и следи от религиозни обреди: останки от обредни дарове, основи от култови сгради, глинени олтари, изсичания в скалите – кръгове, стъпки, улеи и др. Предполага се, че светилището изпълнява своята роля до IV – VI век след Христа За жалост към момента от него е проучена (от специалисти археолози) една много малка част.

  Пътеката се вие между скали (човешкото въображение ги оприличава на фигури на хора и животни – човешки глави, змии, птици, костенурки, гъби и други), храсти и дървета, като започва да се спуска стръмно по склона към долината на река Бистрица. На няколко места са изградени дървени стълби, които помагат за преминаването на отделни по-екстремни участъци.

  Преди да навлезе в гората, се минава край скална арка – мушилка (промушквачка), на метри след която табела насочва към малка пещера в близост. Тук са и последните панорами към близки и далечни обекти. Особено красиви са тези към планините Алиботуш (Славянка) и Боздаг (Фалакро).

  Спускането продължава до буйната река Бистрица, на която, в местността Райковец, има изграден мост. Тук пътеката се разделя. Решилите да не губят време и да се върнат на изходна позиция трябва да поемат по тази наляво (североизток). За кратко се върви срещу течението на реката, след което се поема нагоре по склона. Следват се останките от някогашен римски път, който скоро навлиза в дълбокия Сливнишки дол и достига мост (т.нар. Римски мост), където го пресича, за да продължи на север.

  Екопътеката обаче се насочва нагоре вляво (северозапад) по Сливнишки дол. Минава се покрай близкия Момин вир, където маловодната река образува красив водопад. Близка информационна табела съобщава, че името на това място е свързано с легенда от времето на османското владичество по българските земи: „Едно младо семейство решило да предпази единствената си дъщеря. Те я хвърлили в един близък до селото вир, само защото не искали тя да попадне в ръцете на османците. От тогава наричат това място Момин вир, защото тя така и никога излязла от вира. И до днес старите овчари разказват, че са виждали отражение на млада девойка в този вир. Друга легенда гласи, че когато дошли да търсят моми от селото, тя тъкмо сплитала косите си и майка ѝ ѝ казала „Плетена, недоплетена, ти трябва да бягаш и да се спасиш от тези хора“. Затова сега близкото до вира село се казва Плетена“.

  Пътеката продължава да се изкачва на десния бряг на реката. Вдясно, измежду короните на дърветата и храсталака, се виждат още няколко по-малки водопада. Скоро се достига кът за отдих – беседка с маса и пейки. На това място пътеката се раздвоява. По-нагоре двете разклонения се събират, така че е без значение кое ще се избере. Дясното, което преминава по левия брегови склон е малко по-дълго, но по-обзорно. От него се откриват гледки към внушителните зъбери в местността Градището.

  Постепенно наклонът се увеличава. Височината се изкачва сравнително бързо и достига гърба на рида близо до скалното образувание Главата, където маршрутът за затваря.

  Посещението на ландшафтно-историческия парк става срещу входна такса от 1 лев. Най-добре е това да става рано през пролетта или през есента, когато е хладно. Въпреки това най-много посетители тук има през лятото, когато е сезонът на отпуските. Екопътеката се изминава за около 2 часа.

  GPS следа на описания маршрут и още снимки вижте по-долу.

 

© Николай ДАУТОВ

© Български турист

GPS маршрути

Екопътека Градището
мин./макс. надм. вис.: 713 m / 888 m разл.: 174 m
бр. маршрути / точки: 1 / 329
записано с: MapSource 6.13.7, Garmin International, http://www.garmin.com
Екопътека Градището

Материалът е написан от:

Николай Даутов
Съобщение до потребителя
местонахождение: Неврокопъ
Български турист © 2014-2019
За нас | Връзка с нас