Търси

Игуменският (Чуриловски, Геговски) манастир

Добави в любими
Категории: Планини История Маршрути Из градове и села Манастири Църкви
Изтегли материала като е-книга
прегледай материала като клипче

ИЗ ОГРАЖДЕН ПЛАНИНА. ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ“ - ИГУМЕНСКИ (ЧУРИЛОВСКИ, ГЕГОВСКИ МАНАСТИР), В БИВШЕТО СЕЛО ИГУМЕНЕЦ

Храмът „Свети великомъченик Георги Победоносец“, наричан от местните хора манастир, е скътан в пазвите на планината Огражден, в долината на р. Градешница, на височина около 660 м. Попада в границите на заличеното през 1947 г. селище Игуменец, повечето от бившите 12 махали на което (Баскалци, Боровичене, Гега, Горчево, Зойчене, Кукурахцево, Робово и Чурилово) днес са със статут на отделни села. Това е причината комплексът да бъде назоваван Игуменски манастир. Познат е и с имената Чуриловски манастир и Геговски манастир, тъй като се намира в непосредствена близост до гореспоменатите Чурилово и Гега, в землището на първото.

Най-бързо, лесно и удобно до тази интересна църква се идва от гр. Петрич. От последния до нея има път с дължина 28 км, по-голямата част от който – около 25 км, е с асфалтово покритие.

В началото се тръгва към ГКПП „Златарево“ като след 14 км – в с. Струмешница, се поема вдясно (северозапад) по тесен път, който се вие по склоновете на рида, разделящ долините на реките Градешница и Крушка. Минава се през с. Боровичене, след което се пренебрегва отклонението вляво (югозапад) за с. Долна Крушица и се достига с. Гега. Тук асфалтът свършва.

Гега се обособява като отделно населено място – махала, през 1947 г. От 1960 г. е със статут на село. От 1959 г. към него са присъединени други две бивши махали на Игуменец – Долни край и Учкунци. А преди това (в периода 1946-1956 г.) тук се установяват и жителите на махала Водениците, която днес не съществува. Според направеното през 2011 г. преброяване в селото живеят 238 души.

Основна забележителност на Гега е църквата „Успение на Пресвета Богородица“. Тя се намира в източния край на населеното място, до гробищния парк. Изградена е през 1870 г. Представлява трикорабна псевдобазилика без купол, с открита външна галерия от запад и юг. На метри до нея е построена масивна камбанария с открити аркади. Интериорът на храма впечатлява най-вече с красивия рисуван иконостас, частично украсен с резби. Имената на зографите, чието дело са иконите по него, не са известни.

За църквата „Свети великомъченик Георги Победоносец“ се продължава по почвения път за селата Чурилово, Кукурахцево и Баскалци. Той напуска Гега и в началото поема на север. Скоро се подминава отклонение вдясно (югоизток) за с. Зойчене. Оттук се вижда и крайната цел, която е съвсем близо – на около 500 м по въздушна линия, на отсрещния рид. Пътят обаче прави остър завой на югозапад и запад, пресича дълбок дол, насочва се на североизток и достига югоизточните покрайнини на с. Чурилово където се разделя. Десният – на североизток, се пренебрегва и се поема по левият – също на североизток. По него се върви малко повече от 600 м, за да се достигне самата църква.

Храмът „Свети великомъченик Георги Победоносец“ е построен върху имот на някогашен средновековен такъв. Смята се (въз основа на местно предание), че през XIV век тук е съграден манастир (оттам и името Игуменец), по-късно разрушен от османците. Това сведение е все още непотвърдено от досега известните документи. Но храм е имало.

Ферманът, позволяващ строителството на днешната църква, е издаден на 27 март 1857 г. от султан Абдул Меджид I. Всъщност документът е разрешително за ремонт (обновление) и разширение на съществуващия храм "Св. Георги". Това се потвърждава и от надпис на една от стените му. Необходимите средства са събрани от всички жители на Игуменец. Най-щедри са тези от махала (днес село) Боровичене.

Още на следващата 1858 г. църквата е напълно завършена. На 10 март тя е осветена. Представлява трикорабна псевдобазилика без купол - дълга 24 м и широка 16 м. Градежът е от камъни. Строителите и зографите, чиито имена не са известни, са представители на Дебърската школа.

През 1890 г. на метри от храма е построена кула - камбанария. За това свидетелства надписът на плочата, поставена на западната стена, над входа. Самата камбана е отлята в 1907 г. Комплексът се допълва от сградата на килийното училище с трапезария и магерница.

Най-голям интерес за посетителите на църквата предизвиква нейната стенописна украса и особено сцените в открития притвор от запад. Сред тях впечатляват тези с мъченията на грешници (шивач, овчар, търговец и воденичар) и композициите на „Страшния съд“, „Праведно и грешно изповедание“ и „При врачката за цяр“. На последната се вижда как подтиквана от дявол жена води детето си при „лечителка“, подаваща му чаша с „лекарство“, в което попадат изпражнения на друг дявол. Сцената представя образно предаденото в Светото Писание, че способностите на подобни мними врачки, ясновидки и лъжепророчици не са от Бога, а от Сатаната. Потвърждение на това е третия дявол стъпил върху главата на „лечителка“.

В притвора са представени и образи на светци (св. Йоан Рилски, св. Георги, св. Прокопий и св. Илия), на старозаветни пророци (Давид, Соломон, Елисей и Мойсей), сцени от Апокалипсиса и Митарства на душата, а също и някои библейски събития – „Убийството с камъни на св. Стефан“, „Жертвоприношението на Авраам“, „Убийството на пророк Исая“ и „Причастието и смъртта на Мария Египетска“.

Част от изображенията са частично загубени – разрушени, поради ред причини (най-вече влиянието на атмосферните фактори). Други са реставрирани (през 1979 г.) от непрофесионален художник.

Църквата има два входа – от запад и север. Подът е покрит с правоъгълни плочи. Последните вече не се виждат, тъй като в най-ново време са покрити със замазка.

Вътрешното пространство е разделено от два реда изцяло изписани дървени колони, върху капителите на които (в медальоните) намират място образите на четиримата евангелисти и старозаветните пророци Давид, Соломон, Даниил и Авакум. Таваните са плоски от дърво. В средата на средния такъв има голяма апликирана розета, в която е изобразен Бог-Саваот.

Балконът (Женското отделение) в голямата си част е разположен върху открития притвор. Тук – на стената от север, е изобразена нравоучителната сцена, на която се вижда как дявол държи огледало на жена, която се гримира.

Храмовият иконостас е триделен, с вдадена в олтарното пространство средна част, почти изцяло изрисуван. Царските двери са с дърворезби. Повечето от иконите са от неизвестни майстори. Изключение правят няколко такива, дело на зографа Яковос Якумис от гр. Мелник.

Днес храмът „Свети великомъченик Георги Победоносец“ събира десетки миряни три пъти в годината – на храмовия празник Гергьовден, на Петровден и на Рождество Богородично.

През пролетта на 2018 г. камбанарията бе ремонтирана и пребоядисана. Освежена бе и по-голямата част от западната стена на черквата.

 

Съкращения:

г. – година; ГКПП – Граничен контролно-пропускателен пункт; гр. – град; км – километра; м – метра; с. – село; св. – свети

 

Литература и архивни източници:

ЕПК 1995-1999: Енциклопедия „Пирински край“, т. 1-2. Благоевград: Редакция „Енциклопедия“, 1995-1999.

Димитров 2010: Димитров, В. Храмът „Св. Георги“ при село Игуменец. // Проблеми на изкуството, бр. 3, стр. 42-49.

Ферман (императорска заповед) на султан Абдул Меджид, син на султан Махмуд ІІ, с позволение за ремонт и разширение на църквата „Св. Георги“ в с. Игуменец, Петричко. 1273 г. по мохамеданското летоброене (27 март 1857 г.). Оригинал. Ръкопис. Осм.-тур. ез. // ДА - Благоевград, ф. 203К, оп. 1, а.е. 1, л. 1.

 

© Николай ДАУТОВ

© Български турист

GPS маршрути

Село Гега - Игуменски манастир
мин./макс. надм. вис.: 548 m / 732 m разл.: 184 m
бр. маршрути / точки: 1 / 235
записано с: MapSource 6.13.7, Garmin International, http://www.garmin.com
Село Гега - Игуменски манастир

Материалът е написан от:

Николай Даутов
Съобщение до потребителя
местонахождение: Неврокопъ
Български турист © 2014-2018
За нас | Връзка с нас