Търси

Самоков - вратата на Рила

Добави в любими
Категории: Из градове и села
Изтегли материала като е-книга
прегледай материала като клипче

  Град Сàмоков е разположен в югоизточната част на едноименната котловина, по двата бряга на р. Искър, на 946 м н. в. Административно попада в рамките на Софийска област. Отстои на 60 км от столицата София. Удобни шосета го свързват със съседните градове Дòлна баня (27 км), Сапарèва баня (29 км), Кòстенец (36 км), Ихимàн (36 км) и Дỳпница (42 км). В непосредствена близост са и курортите Бòровец (10 км), с. Говедàрци (13 км), Белчѝн баня (14 км) и ТК „Мальòвица“ (26 км). Градът е най-големият в областта (26 589 жители, според преброяването от 2011 г.), център на община, в която влизат 27 села – Àлино, Бèли Ѝскър, Белчѝн, Белчѝнски бани, Говедарци, Гòрни Окòл, Гỳцал, Дòлни Окòл, Доспèй, Драгушѝново, Злокỳчене, Клисỳра, Ковачèвци, Лѝсец, Мàджаре, Мàла Църква, Марѝца, Нòво сèло, Попòвяне, Прòдановци, Радуѝл, Райòво, Рельòво, Шипòчане, Ширòки дол,  ̀Яребковица и  ̀Ярлово.

  В околностите на Самоков са открити следи от селищен живот, които датират още от времето на Римската империя. Предполага се, че днешният град е създаден по време на Второто Българско царство, в началото на XIV век. Възникването и развитието му се свързват с добива и преработката на желязо. Тогава българските занаятчии влизат във връзка с рударите саксонци, от които заимстват използваните векове наред след това пещи, наречени видни, и задвижваните от силата на водата ковашки чукове – самокови, които дават и името на града.

  В годините на османската власт градът постепенно се разраства и утвърждава като център на нахия, а по-късно на кааза и санджак. Освен железодобивната индустрия, през XVIII и XIX век, тук процъфтяват също търговията и занаятчийското производство. Добре развити са абаджийството, гайтанджийството, кожарството, грънчарството, златарството, медникарството.

  Векове наред Самоков е един от големите духовни и културни средища по българските земи. От 1557 до 1908 г. е седалище на митрополит, а по време на Възраждането се утвърждава като значим образователен център. Тук се формира и развива известната Самоковска художествена (иконописна, живописна и резбарска) школа, представители на която са личности като Христо Димитров, Димитър Зограф, Захарий Зограф, Станислав Доспевски, Никола Образописов, Иван Образописов и др. Градът е родно място на възрожденският книжовник, просветител и преводач Константин Фотинов, както и на основоположника на книгопечатането в България Никола Карастоянов.

  С право наричат Самоков входната врата на Рила. Той е изходна точка за посещение на най-популярните обекти в най-високата българска планина. Но запътилият се към нея няма да сбърка, ако отдели  поне няколко часа, за да посети някои от представените накратко по-долу забележителности на този красив български град.

  Исторически музей

  Намира се недалеч на север от центъра на града, на ул. „Професор Васил Захариев“.

Основан е през 1930 г. по идея на самоковските художници Наум Хаджимладенов, Васил Захариев, Христо Йончев-Крискарец, Павел Францалийски, Слави Генев и Георги Белстойнев. Помещава се в днешната сграда от 1943 г. Разполага с фонд от около 30 000 експоната, разделени в етнографска, археологическа, художествено-иконографска, документална и фотографска колекции.

  На първия етаж са изложени експонати от тракийска и късноантична керамика, открита в землището на самоковското село Поповяне (датирана към III-IV в. сл. Хр.) и по бреговете на язовир Искър (от I в. пр. Хр.). В две последователни зали е изложена етнографската сбирка от народни костюми от региона и градско облекло от XIX век, пафти, колани и накити, съдове, както и разнообразни дървени щампи за декорация на тъкани. Забележителни експонати са макетите на ковашки мях и чук – самоков. Изложена е  и първата печатарска преса (от 1828 г.) на Никола Карастоянов.

  На втория етаж е разположена художествената и иконографската сбирка, представена от пейзажи на Христо Йончев-Крискарец, икони и портрети на Христо Димитров, Захари Зограф, Станислав Доспевски, Христо Йовевич, Иван Иконописец, Никола Образописов и други представители на Самоковската художествена школа. Изложени са и обкови на икони от сребърен филигран.

  В двора на музея има малък лапидариум. Тук са и скулптурите на Захари Зограф и Никола Карастоянов.

  Самоковци вярват, че Света Богородица разпростира своя плащ над града и го пази от разорение. Може би това е причината повечето храмове тук да са посветени на нея.

  Митрополитска църква „Успение на Пресвета Богородица“

  Намира се на около 1 км на юг от центъра на града, на ъгъла на улиците „Климент“ и „Захари Зограф“. П

остроена е през 1712 г. като еднопрестолна църква на мястото на по-стар (от XVII век) храм. В началото е наполовина вкопана в земята и почти скрита от висока каменна ограда. През 1783-1795 г. е разширена и преустроена, като довършителните дейностите продължават до 1835 г. Част от големите икони са изработени в Света гора, а други, празнични такива, са дело на първозографът Христо Димитров. Резбованият иконостас, амвонът, архиерейският трон, епитропският трон и двата проскенитария са изработени (около 1793 г.) от светогорския майстор Андоний.

  След второто голямо преустройство на църквата иконостасът е разширен от майстор Атанас Теладуро от гр. Солун, който (през 1833 г.) завършва двете му странични крила. По-новите икони са дело на Димитър Зограф, Захари Зограф, Иван Иконописец, Никола Образописов и други представители на Самоковската художествена школа. Решетки и дъсчени стени затварят от запад параклис и стълбище за балкона. След Освобождението е построена нартика с колонада, а през 1892 г. камбанария. В двора на храма има чешма от 1870 г.

  Девически манастир „Покров на Пресвета Богородица“

  Намира се недалеч на юг от центъра, на улица „Цар Борис III“.

Основан е през 1772 г. като метох на манастира Хилендар – Света гора, от приелата монашество в Русия пловдивчанка баба Фота. Тя е и негова първа игуменка. Манастирската църква е построена през 1837-1838 г., и осветена през 1839 г. Иконите ѝ са дело на Димитър Зограф. В преддверието има стенопис „Покров на Пресвета Богородица“, за който се предполага, че е рисуван от Захари Зограф.

  През 1872 г. манастирът е официално вписан в кондиката на Митрополитската църква. Често в него постъпват богати овдовели жени от града. Същите строят свои килии, като понякога вземат при себе си дъщери, внучки и момичета на бедни роднини. В онези години монахините се издържат от сукнарство. Произведената от тях бяла аба е представена и получава грамоти от първото българско земледелческо промишлено изложение в Пловдив през 1892 г., от международното изложение в Лиеж (Белгия) през 1905 г., и от изложението на балканските държави в Лондон през 1907 г.

  Манастирът „Покров на Пресвета Богородица“ е люлка на девическото образование в Самоков през XIX век. В него има мощи на св. Сава. Храмовият му празник е на 1-ви октомври.

  Църква „Свети Никола“

  Намира се в южната част на града, в карето между улиците „Цар Борис III“ ,,Митрополитска“ и „Патриарх Евтимий“. Дворът, в който се намира, е опасан от красива каменна ограда. Построена е през 1859-1860 г., а на 26 октомври 1861 г. е осветена от архимандрит Хрисант Дойчинов и градските свещеници. Отвън храмът е много красив – каменен градеж, редуван с тухлени пояси, двускатен покрив с три купола, открит притвор и камбанария над главния вход. Интериорът му е сравнително беден. Иконите са работени от самоковски зографи. В двора на църквата са погребани много видни самоковци като Захари Зограф, Захари Хаджигюров и др. След 9.ІХ.1944 г. гробовете им, с изключение този на митрополит Доситей, са поругани и заличени.

  Църква „Въведение на Пресвета Богородица“

  Намира се в северната част на града, на ул. „Асен Карастоянов“. Дворът ѝ е затворен от каменна ограда. Построена е през 1835 г. В нея се съхраняват много икони, дело на самоковските майстори зографи.

  Èсовата къща

  Намира се в южната част на града, на ул. „Захари Зограф“. Тя е архитектурен паметник от късното Възраждане. Принадлежала е на фамилията Есови. През 1973 г. е превърната в графична база на Самоков. Специализирана е в традиционни графични техники и предлага високо качество на отпечатаните графични творби. В нея се провеждат обучение, представяния и изложби.

  Доспèвската къща

  Намира се недалеч от манастира „Покров на Пресвета Богородица“, на ул. „Цар Борис III“. Принадлежала е на семейството на видния самоковски зограф Димитър Христов Зограф. В двора е запазено ателието му от 1848 г. В нея функционира местната Детска школа за изобразително изкуство „Захарий Зограф“. Тук се помещава и Музей на самоковската дантела и шевица и клуб Ръкоделие.

  Байракли джамия

  Намира се непосредствено до градската автогара. Известна е и с името Йòкуш джамия, от йокуш (тур. yokuş) – наклон, склон, скат.

Това е т. нар. Стара джамия, основно преустроена в средата на XIX век. Това става по заръка на известния Мехмед Хусреф паша, който нарежда на върха на минарето да се поставят християнски кръст и полумесец, за да напомнят за любовта между неговата майка – християнка от близкото с. Шишмàново, и баща – мюсюлмански първенец. Около 1845 г. сградата е изписана с флорални мотиви от самоковските зографи Иван Иконописец, Коста Вальов и Христо Йовевич.

   В сегашният си вид, джамията е реставрирана през 60-те години на 20-ти век. Тогава под куполът е открит чертеж на църква и фреска, на която се вижда сграда, наподобяваща Рилският манастир, но с прибавени минарета. Джамията е обявена за паметник на културата с национално значение и днес функционира като музей.

  Синагога

  Самоковската синагога се намира в стария еврейски квартал, на ул. „Княз Дондуков“. Тя е най-старата в България. През 1855 г. живущите тогава в града еврейски семейства учредяват фонд за набиране на средства за нейното изграждане. Строителството ѝ (по план на Бет-Амикадаша) започва през 1858 г. и завършва през 1860 г. В него вземат участие местни български майстори - строители, резбари, живописци. Сградата е с резбован таван, изписани по стените пана с букети в тях и орнаментирани метални решетки на прозорците. Макар и да е обявена за паметник на културата от национално значение, в последните години е оставена да се руши и разграбва.

  Големата чешма

  Позната е и като Чешмата с обицата. Намира се в центъра на града в близо до джамията, читалището, сградата на общината и площада. Построена е около 1660 г. по заръка на управителя на султанската кухня Мехмед ефенди. Изградена е от дялани камъни с мавритански издълбани сводове. Има покрив, фонтан и къщичка за птици. Западната ѝ страна е украсена с обеца, издялана от едно парче камък. Разказва се, че който пие от нейната вода, ще остане завинаги в Самоков. Присъства като символ в герба на града.

  Чадър чешма

  Издига се на около 50 метра от Байракли джамия. Тя е доста по-малка от Големата чешма, но е също много красива. Направена е през 1965 година. Рисувана е в стила на самоковските декоративни тадиции. Мраморните пана са богато украсени с най-различни символи и мотиви.

  Сарàфската къща

  Намира се до синагогата. Свързана е с еврейската фамилия Арие от Виена (Австрия), представител на която – Авраам Арие, се заселва през 1793 г. в Самоков, където заварва още 25 семейства евреи.

За кратко време той забогатява и започва мащабно строителство на къщи, сравнявани тогава с дворци.

  През 1844 година самоковци започват да наричат семейство Арие „сарафите“, тъй като се занимават и с лихварство. За няколко десетилетия те се превръщат в богати търговци и собственици на голяма част от маданите в града. Те са и инициаторите за построяване на градската синагога.

  Арие построяват няколко къщи, които се отличават с високо архитектурно майсторство. Единствената запазена до днес е Сарафската. Поради художественото, историческо и културно значение, тя е реставрирана (в периода 1968-1971 г.), и обявена за паметник на културата с национално значение.

  Сградата е оградена от каменна стена и има широк двор. Строителството ѝ продължава 6 години. В него участват много от самоковските майстори. За строежа е доведен архитект Стефан от гр. Одрин. Мебелировката е доставена от Виена. Всяко помещение е със самостоятелна директна връзка с двора. Къщата разполага и с хамам – парна баня от ХIХ в. Понастоящем в оригиналния си вид са дърворезбените тавани и отчасти декоративната украса в салона.

 

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Георгиев 1978: Георгиев, Г. Старата Железодобивна индустрия в България. София: Изд. на БАН, 1978.

 

ИЗПОЛЗВАНИ ИНТЕРНЕТ СТРАНИЦИ:

Туристически информационен център – Самоков <http://samokov-info.com> (12.01.2018)

 

© автор - Николай ДАУТОВ

© снимки - Христо СИМЧЕВ

© Български турист

Материалът е написан от:

Николай Даутов
Съобщение до потребителя
местонахождение: Неврокопъ
Български турист © 2014-2018
За нас | Връзка с нас