Търси

Впечатления от Стобските пирамиди

Добави в любими
Категории: География Маршрути Природа Природни забележителности Земни образувания
Изтегли материала като е-книга
прегледай материала като клипче

  Стобските земни пирамиди са едни от най-интересните скални образувания на територията на България. Намират се в непосредствена близост до село Стоб (носят името му), по стръмните склонове на ридовете, които ограждат тесните и дълбоки долове Гръчковец и Буковец. Основната част от тях са по така наречения Кулски рид.

  През 1964 година, със заповед (от 5-ти февруари), обнародвана в Държавен вестник, районът на пирамидите – с площ 7,4 хектара, е обявен за природна забележителност.

  Село Стоб отстои на 100 км от столицата София, а най-близкият областен град – Благоевград, е на 16 км. За селото се минава по първокласен път I-1 (бъдещата автомагистрала „Струма“), познат също с името Е-79, като на 9,5 км северно от Благоевград се поема по третокласен път 107 (за Рилския манастир). По него (през гр. Кочериново) се пътува малко повече от 5 км до разклона за с. Стоб, който е означен с указателна табела. От разклона до западния край на селото, където започва пътеката за пирамидите, разстоянието е 2 км.

  Посещението на Стобските пирамиди става срещу входна такса, която се събира на паркинга, където започва пътеката (в началото широк горски път). В непосредствена близост е енорийската църква на Стоб „Св. Прокопий“ – единствената в България, която носи името на този светец.

  Пътят се изкачва по склона и достига равно място – местността Цръквището, където се виждат останки от отдавна разрушен храм. Той е предшественик на днешната църква „Св. Прокопий“. Запазен надпис върху камък (сега вграден в северната стена на новия храм) съобщава, че е изграден през 1393 г. Кога е разрушен не се знае.

  В средата на XIX век жителите на селото получават разрешение да построят нова църква. Те пренасят по-голяма част от камъните на разрушения храм, които използват при градежа на новия – завършен и осветен през 1860 г.

  От Цръквището към пирамидите води широка пътека, на места осигурена с парапет. Тя се вие по гърба на рида и скоро достига първата голяма група образувания. Те са изградени от слабо споени пясъчници и конгломерати. Височината им не е голяма, както и тази на останалите в района. Най-високите пирамиди достигат 10-12 м.

  Те са образувани по стръмните склонове на околните долове. Имат най-разнообразна форма и хората ги оприличават на какво ли не. Дори част от тях са именувани – Кулите, Братята, Самодивските комини и т.н.

  Над първата голяма група гърбището на рида се стеснява и минаването по пътеката трябва да става с повишено внимание. Не бива да се пренебрегва опасността от подхлъзване по проядените от временно течащи води ронливи склонове.

  Достига характерно уширение, откъдето се откриват гледки във всички посоки. Скоро, ниско долу, се показва и другата голяма група пирамиди, накацали по стръмните склонове наоколо. Особено красиви са те по залез слънце. Връщането до изходната точка става по същия път.

 

Източници от интернет:

Регистър на защитените територии и защитените зони в България <http://pdbase.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=3&areaID=48> (05.09.2018).

 

© Николай ДАУТОВ

© Български турист

Материалът е написан от:

Николай Даутов
Съобщение до потребителя
местонахождение: Неврокопъ
Български турист © 2014-2018
За нас | Връзка с нас