Търси

Църква „Св. Георги“ - Старо Дебрен

Добави в любими
Категории: Из градове и села Църкви
Изтегли материала като е-книга
прегледай материала като клипче

  Църквата „Св. вмчк. Георги Победеносец“ е една от малкото сравнително добре запазени сгради в старото с. Дебрен. Последното е разположено по западните склонове на планината Родопи. Напуснато е в края на 60-те години на миналия век, когато планинците слизат в полето и въздигат постепенно новото село носещо същото име.

  Историята на храма, макар и кратка, е изпълнена с превратности. За жалост към момента сградата представлява една тъжна картина.

  През 20-те години на миналия век съдбата довежда в Дебрен бежанци от селата Ловча и Гайтаниново. Тези хора решават да издигнат християнски храм, който да носи името на св. вмчк. Георги Победоносец. Така се е казвал и съществувалият в близост  храм (църква или манастир) разрушен преди столетия, останките на който все още личат в близката местност Св. Георги.

  Въпреки немотията, вдъхновени от вярата, на собствени начала хората започват издигането на църквата през 30-те години. За тогавашните възможности на хората, зданието е голямо постижение. Дебренци канят майстор от с. Горно Броди, който да отлее камбана. Това става в двора на вече готовата църква. Там се прави калъп, а хората с вълнение започват да следят работата на майстора, който борави с металната сплав. Камбаната най-после е готова и хубавият ѝ звън се чува в цялата околност.

  Изработеният дървен иконостас е с малки резбовани елементи и с два реда икони. Колоните, които разделят корабите, и свързващите ги арки са изрисувани. На тавана виждаме изображение на Иисус Христос, а над четири от колоните - тези на евангелистите Лука, Марко, Матей и Йоан.

  В годините на тоталитарния режим, когато религията не се толерира, и особено след обезлюдяването на селото, сградата е изоставена. След промените през 1989 г. и отпадането на редица забрани тя е частично ремонтирана. Трудностите за нея обаче  тепърва се задават.

  През 2005 г. заварих храма обърнат в Бастилия (крепост, затвор). Трите метални врати бяха солидно залостени отвътре и заключени. Дори главната врата бе засипана с купчина камъни висока около метър. На всички прозорци, та дори и на сводовете на високата камбанария бяха сложени метални решетки. Дори човек свикнал на подобна гледка се диви пред тази картина.

  Поинтересувах се защо се е стигнало до това положение? Оказа се, че църквата е разбивана на няколко пъти, като от нея са задигани икони, мястото се е ползвало за трапезария, поругавано е. Крепежните елементи на камбаната са отрязани, след което, за да бъде по-лесно свалена, е хвърлена от камбанарията долу. Впоследствие е нарязана и предадена за вторични суровини. Част от иконите по-късно са открити, но вече не са там, където са били, а майсторът от Горно Броди отдавна не е на този свят, за да направи нова камбана.

  В 2009 г. отново отидох в Дебрен. Намерих църквата така:

  - с две разбити врати и изпочупени прозорци;

  - зейнали черчевета;

  - изпочупени части от столовете на миряните, амвона, иконостаса, стълбите и касата за дарения;

  - в олтара: две подпрени на стените икони намушкани с остър предмет и разкъсано платно, като на едната от тях виси торба с мухлясал хляб;

  - на иконостаса: три останали икони, всички поругани. Впечатли ме тази на Богородица с Младенеца, където Божият син е с избодено око;

  - изкъртен и потрошен кръщелен купел;

  - дървеният кръст с разпнатия Иисус, намиращ се на няколко метра височина на върха на олтара, все пак е достигнат и счупен.

  - олтарните двери счупени на парчета.

  През ноември 2016 г. отново посетих храма. Пътьом си мислех, че положението му по-зле от предното ми посещение едва ли ще бъде. Но когато зърнах отдалече широко отворената на южната стена врата, която въвежда направо в св. олтар, се досетих, че няма да е така.

  И наистина. Човешкото безумие бе достигнало поредния си „връх“. Св. престол бе изкъртен, а на мястото му намерих иманярски изкоп с дълбочина около метър и половина. Подобен, но по-плитък, бяха направили „търсачите“ на подземни богатства и пред иконостаса. И друг – трети, в кръщелната.

  Целият под на храма заварих покрит с изпражнения от домашни животни – овце и кози. Нямаше нито една икона. Липсваха и дверите на иконостаса. Разбрах не след дълго, че не са откраднати, а прибрани където и от когото трябва. Покривът на църквата очевидно капе. Това подсказват подпухналите от влагата изображения по тавана и колоните. Самият таван е осеян с пукнатини. Над балкона е започнал и да пада.

  Дали духовното падение, чието материално отражение е състоянието на тази църква, ще спре, времето ще покаже.

 

Съкращения:

г. – година; вмчк. – великомъченик; с. – село; св. – свети.

Използвана литература:

Даутов 2009: Даутов, Н. Черквата „Св. Георги“ в с. Дебрен. // Нова Места, бр. 102, 01-07 май 2009, стр. 7.

Материалът е написан от:

Николай Даутов
Съобщение до потребителя
местонахождение: Неврокопъ
Български турист © 2014-2018
За нас | Връзка с нас