Търси

Фасаден надпис на камбанарията в с. Волак, Драмско

Добави в любими
Категории: Зад граница Из градове и села Часовникови кули
Изтегли материала като е-книга
прегледай материала като клипче

  Село Волак, Драмско е от старите български села в Югоизточна Македония. То е засвидетелствано в османо-турски данъчен регистър от XVI в. (1569-1570 г.) със 76 християнски ханета семейства и 4 мюсюлмански. Освен това са изброени имената на 143 неженени християни и на 3 вдовици християнки. Като цяло събраните данъци от това село, свързани с различни земеделски производства, възлизат на 18978 акчета (ТДИМ 2007: 20-22). Нови сведения за с. Волак се откриват от края на ХIХ в., в статистиките на български изследователи. Според Георги Стрезов, през 1891 г. селото има 180 къщи „чисти българе” (Стрезов 1891: 34). По данни от статистиката на В. Кънчов, в края на XIX в. селото брои 1130 българи християни (Кънчов 1900: 198). След войните за национално обединение от първата половина на ХХ в., както и след Втората световна война, голяма част от населението на селото (основно екзархисти) е принудено да се пресели в територията на България.

   През 1891 г. във Волак има една църква „Св. Илия”, в която „се чете смесено”, т.е. проповядва се на гръцки и на български език (Стрезов 1891: 34). Местното българско население води титанични борби с представители на гръцкото духовенство от гр. Драма, против опитите им да го гърцизират (Янчев 2004: 9-18).  По данни от архива на Българската екзархия, с. Волак към 1909 г. има 108 екзархийски и 53 патриаршистки къщи (ЦИАИ 1909: 427), а В. Кънчов в своята статистика от края на ХІХ в. не посочва колко от 1130 жители българи християни, са патриаршисти, но несъмнено групата им е била малка (Кънчов 1900: 198).

   Според изследвачи на историята на с. Волак, камбанарията на църквата в селото е построена от майстори от с. Скребатно, Гоцеделчевско, а камбаните били излети от майстори от с. Горно Броди, Сярско (Янчев 2004: 47).

   Борбата между волакските българи екзархисти и патриаршисти е била твърде ожесточена и екзархистите накрая се принудили да построят своя църква, през първото десетилетие на ХХ в., която носела същото патронно име като старата църква. Но през 30-те години на същия век местната управа разрушава недействащия екзархийски храм в центъра на селото, по настояване на гръцките военни власти. Дейно участие в събарянето взема тогавашният кмет, местен българин. Той сам събаря кръста от църквата, след като никой друг местен българин не посмял да го направи. Но според свидетелите на случката кметът съвсем скоро получил своето възмездие. Дъщеря му загива, след като каруцата, в която била качена, е прегазена на главната селска улица от военен гръцки камион, пренасящ материали за строежа на военни укрепления в северния край на селото.   

  Днес старата патриаршистка църква не е действаща. От южната й страна е построен нов църковен храм, носещ същото патронно име. В северния край на църковния двор, който опира до селския площад е разположена камбанарията, чието подкамбанно пространство служи за вход към двора.

    Фасадният надпис на входа към църковния двор в с. Волак, Драмско е изписан на мраморна плоча над вратата, в предния край на камбанарията. Хоризонтално разположената мраморна плоча е със сферичен горен край. При оглед от по-близко разстояние се забелязва, че тя е напукана на места и може да се предположи, че е поставена допълнително на това място. Знае се, че преди там е бил разположен екзархийският селски храм със същото патронно име, който по-късно е разрушен от гръцките власти. В горния край, по контура на свода на мраморната плоча е изписано на гръцки език: ΙЕРОΣ NАОΣ ПРОФ. НΛΙОУ (Свещен храм Пророк Илия). Буквените знаци са ъглести и удължени във вертикална плоскост, като не са вкопани, а са нанесени с боя. Дори личат следи от разчертаване на шаблон за разполагането им. Под него, в средата е изрисуван кръст с детелини в горния край на отвесната греда и в двата края на хоризонталната греда. В долния край на отвесната греда има уширение с форма на триъгълен буквен сериф. Самият кръст е опасан от кръгла линия с широчината на гредите му, която не обхваща цялата долна част на отвесната греда. От двете най-издадени части на кръга в хоризонтална плоскост, се спускат надолу отвесни линии със същата широчина, стигащи до основата на реда. Над хоризонталната греда на кръста, от лявата страна е изписано IΣ (Иисус), а от дясната XΣ (Христос). Под лявата част на хоризонталната линия на кръста е изписано буквено съчетание ИΙ: (тук вместо графема N е отбелязана кирилска графема И). Съответно от дясната страна се чете КА: Двете буквени съчетания оформят дума NIKA ’победител’. От двете страни на долния край на кръста са оформени с тънка линия две правоъгълни пространства, в които са разположени текстове. Текстът от лявата страна е триредов, като между първия и втория ред има оставено празно място за още един ред. За съжаление, липсват следи от графеми и там текстът не може да се възстанови. Междуредовото пространство е много тясно.

р. 1: [О]... Х(Е)ΙРОПΙНТНS

р. 2: …

р. 3: ИЕΔЕΛΖІΥ

р. 4: КАΙ МПОΖНКН.

  Графични особености

  Въпреки, че в началото на първия ред има изтрити графеми, може да се разчете облик ХЕΙРОПΙНТНS ’майстор, ръкоделец’. Отново начална графема N в лично име (ЛИ) ИЕΔЕΛΖІΥ е заменена с кирилска И. За отбелязване на звук у се използва графема  ук. Думите на третия ред са изписани слято.

  Важността на надписа се състои в наличието на две лични имена от български произход, характерни за българската личноименна система: Неделчьу и Божики. В графичното оформление на антропоним ИЕΔЕΛΖІΥ са налице две диалектни особености, характерни за източните български говори, част от които са и западните рупски говори в Драмско. Първата е наличие на краесловна редукция о > у в облик Неделчьу (Иванов 1977: 96, 117). Освен това се открива и характерната за източните български говори мекост на съгласните, предадена тук със следходен графичен знак І (ΖΙ < чь). В случая става въпрос за мекост на шушкавите съгласни ж, ч, ш, които са меки по произход и в старобългарския език (Мирчев 1978: 149). Тази мекост е запазена в драмско-серските български говори (Иванов 1977: 116-117).

  Антропонимът е засвидетелстван в писмени документи от ХVІ в. (Заимов 1988). Разчетен е в облик Νιδελτσιο и от автора на публикуваната в Гърция селищна монография за с. Волак О Вώλακας και η Ιστορία του. Δραμα, Оκτώβριος, 2006. Константинос Папамаринос, потомък на местни българи гъркомани от фамилията Попмаринови (Папамаринос 2006: 41). В случая авторът, макар и потомък на българи патриаршисти, е отразил в графичния облик на антропонима характерната за местния български говор редукция е > и (Νιδελτσιο).

  Интерес представлява и второто име МПОΖНКН Бозики. Най-вероятно става въпрос за погърчен вариант на мъжко ЛИ Божик, което е засвидетелствано в писмени източници още през ХV в. (Заимов 1988). Може да се предположи също, че обликът на мъжкото ЛИ е Божика (в гръцкия текст Бозики), засвидетелствано в писмени паметници от XVI в. (Заимов 1988). А в поменик с имена на поклонници на манастира Икосифиниса в Драмско, желаещи да бъдат поменати на проскомидията, който е датиран от началото на ХVІІІ в., сред множеството мъжки ЛИ от български села  е засвидетелстван и антропоним Божики от с. Календра, Сярско и от селата Търлис и Ловча, Драмско (!) (Шишков 1918: 54, 55). В списъците се открива и мъжко ЛИ Божика,  изписано в този си облик с гръцка графика. А че името с различни морфологични варианти е било разпространено в Драмско и Сярско, сочат данните от същия списък: ЛИ Божика от с. Савяк, Демирхисарско, с. Ахину (?); ЛИ Божица от Солун; ЛИ Божи от с. Сидирок (навярно с. Сидерево, Драмско) и Лангаторас (?), с. Вернару (с. Вернар, Сярско), от Солун, Сяр, Кавала (Шишков 1918: 54, 55).

  Надписът от дясната страна също е триредов, като текстът от втория ред липсва. В тоя надпис е изписана дата:

р. 1:  1887

р. 2: …

р. 3: ТН: 17: IYИIY

   Графични особености

   И тук е налице употреба на кирилска графема И вместо гръцка Ν в названието на месец юни:  ΙYИίY вм. ΙYΝίY.

   И за двата надписа е характерна употребата на препинателен знак двоеточие, като горната точка на места е с форма на къса отвесна чертица.

   За съжаление, има запазени твърде малко данни за възрожденската история на голямото българско с. Волак, Драмско и въпросната дата не се открива в наличните публикувани материали. Според изследвача на историята на с. Волак Никола Янчев, камбанарията на църквата в селото е построена от майстори от с. Скребатно, Гоцеделчевско, а камбаните били излети от майстори от с. Горно Броди, Сярско (Янчев 2004: 47). Може да се предположи, че датата е свързана с изграждането на местния църковен храм, като се има предвид текста от лявата страна, в който се посочват имената на двама майстори.

   Фасадният надпис на камбанарията при църквата „Св. пророк Илия” в с. Волак, Драмско е важен български възрожденски епиграфски паметник, който показва българското минало на местното население. Въпреки че текстовете са къси, в тях се откриват характерни особености на местните западнорупски български говори (Стойков 1993: 186). Несъмнено и писачът е бил носител на местния български говор, за да отрази тия негови особености. И дори в употребата на гръцко писмо са налице български следи, с изписването на кирилска графема И вм. N. Интерес представлява локализирането на мъжко ЛИ Божика, с гръцки графичен вариант МПОZIKH (Бозики), разпространено през ХVІІІ и ХІХ в. в Драмско, Сярско и Солунско.

 

Л ИТ Е Р А Т У Р А

Заимов 1988: Заимов, Й. Български именник. Първа част. Лични имена у българите от VІ до ХХ век. С.

Иванов 1977: Иванов, Й. Н. Български преселнически говори. – В: Трудове по българска диалектология. Кн. 9.

Кънчов 1970: Кънчов, В. Избрани съчинения, Т. 2. Македония. Етнография и статистика. С.

Македония 1995: Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г. С.

Мирчев 1978: Мирчев, К. Историческа граматика на българския език. С.

Папамаринос 2006: Пαπαμαρινος, К. О Вώλακας και η Ιστορία του. Δραμα, Оκτώβριος.

Смядовски 1993: Смядовски, Ст. Българска кирилска епиграфика. ІХ-ХV век. С.

Стойков 1993: Стойков, Ст. Българска диалектология. Под редакцията на М. Сл. Младенов. С.

Стрезов 1891: Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. – Периодическо списание на Българското книжовно дружество, № 37, 38.

ТДИМ 2007: Турски документи за историята на Македония. Опширен пописен дефтер за паша санджакот (казите Драма, Кавала, Серес и Неврокоп) от 1568/70 година. Т. 10, кн. 2, Скопие.

ЦИАИ 1909: Централен исторически архив, София, Ф№ 246 К, Българска екзархия, оп. 1, а.е. 379, а.е. 427.

Шишков 1918: Шишков, Ст., Й. Попгеоргиев. Българите в Драмско, Зъхненско, Кавалско, Правешко и Саръшабанско. Изследвания и документи с приложение на 13 факсимилета. Пловдив.

Янчев 2004: Янчев, Н. Село Волак – минало и настояще. Благоевград. 

 

© Георги МИТРИНОВ

© Български турист

 

*Статията, със заглавие ФАСАДНИЯТ НАДПИС НА КАМБАНАРИЯТА ПРИ ЦЪРКВАТА „СВ. ПРОРОК ИЛИЯ” В С. ВОЛАК, ДРАМСКО, е отпечатана в сборника Съвременните измерения на едно научно прозрение. 150 години от рождението на Ватрослав Облак. С., 2015, с. 202-206. ISBN 978-954-362-160-6. Публикува се тук със съгласието на автора.

Материалът е написан от:

Kuber kagan
Съобщение до потребителя
Български турист © 2014-2018
За нас | Връзка с нас