Търси

Надписът на камбанарията в с. Баница, Сярско

Добави в любими
Категории: История Зад граница Из градове и села Църкви
Изтегли материала като е-книга
прегледай материала като клипче

  Село Баница е едно от старите български села в Сярско. Засвидетелствано е в османски данъчен регистър от 1569-1570 г. със 79 глави на семейства и 90 неженени жители. Общият приход от събирания данък от селото е 10034 акчета (ТДИМ 2007: 341-344). Правят впечатление множеството лични имена на местни жители, които са от български произход: Бойко, Бойо, Велко, Вело, В(ъ)лчо, Горан, Грузо, Злато, Кирко, Момчо, Новак, Пейо, Русо, Станин, Станко, Стойко, Стойо и др. Налице е честа употреба на съчетание от лично име (ЛИ) и прозвище кацар, свързано с упражняван занаят кацарство (Велко Кацар, Мартин Кацар, Михо Кацар, Стойо Кацар), което дава сведения за наличие на такъв занаят в селото. Освен това е събран данък от 17 дюкяна за клинци в размер на 280 акчета, а също е платен данък йошур от производство на свилени кожуси в размер на 120 акчета. Така с. Баница, за разлика от други български села в района, има развито занаятчийство още през XVI в. Данните за селото в данъчен регистър от 1645 / 1646 – 1650 / 1651 г. сочат наличието на 46 немюсюлмански домакинства (Грозданова 1989: 297). Според статистика от 1873 г. в Баница има 101 домакинства и 330 жители българи християни (Статистика 1995: 116-117). По сведения на В. Кънчов, през 1900 г. там живеят 840 българи християни (Кънчов 1900: 176).
  Село Баница е един от стожерите на българщината в Сярско по време на борбите за църковна независимост и за национално освобождение от втората половина на ХІХ и началото на ХХ в. То е в първите редици на борбата за освобождение от османско владичество. В окрайнините му на 04.05.1903 г. загива в битка с турска войска Гоце Делчев - идеологът на борбите за национално освобождение в Македония и Одринско от началото на ХХ в. През същата година, по време на Илинденско-Преображенското въстание селото е опожарено, като оцеляват само 20 къщи. По време на Междусъюзническата война през 1913 г. то е нападнато от гръцка войска и е опожарено отново, а част от населението му е избито. Малко от оцелелите прогонени жители се връщат и се заселват отново там, но през 20-те години на ХХ в. са принудени от гръцките власти окончателно да напуснат родното село и да се изселят в България.
  Днес на мястото на с. Баница се откриват само руини, купчини камъни от съборени къщи, все още непогълнати от трънаците. Църквата, която се намира в югоизточния му край, в близост до реката и непосредствено под черния път към близкото с. Фращене, Сярско, е в руини. Запазена е само малка част от източната и стена с абсидата и основите на северната и южната стена. В по-ново време родолюбиви българи са съградили в основата на южната конха малък параклис с поставени вътре кандило, икони, пясъчник за свещи, шишета с вино за преливане, да може всеки посещаващ това място християнин да почете паметта на поколения местни българи. Но преди няколко години местните власти заградиха руините на църквата с висока телена ограда, с цел да прекратят посещенията на храма!
  В средната част на някогашното голямо село е била съградена още една камбанария, тъй като клепалото на камбанарията до църквата в югоизточния му край не се чувало до най-горните къщи. Тая камбанария в средата на селото е единствената оцеляла до днес постройка. Тя е триетажна, като на втория етаж има от четирите страни тесни отворени пространства със сводести тавани. Всички са с поставени хоризонтални греди под сводестата извивка на тавана. На третия етаж отворените пространства са доста по-широки, а хоризонталните греди са разположени по-нагоре, в сводестата част на тавана. Мазилката, с която е била измазана камбанарията, е паднала. Във вътрешната и част не се откриват следи от стълба. Камбаните също ги няма. Само кръстачката от две греди под купола, на която са били закачени, е оцеляла. На пръстения под има изкопани иманярски дупки. Копано е и в каменния зид, навярно пак със същата цел, да се търси скрито имане. Незнайно защо постройката не е била разрушена от гръцките власти.
 Непосредствено под покрива на камбанарията, покрит с тикли, има измазан корниз, леко вдлъбнат навътре в средната част, като преход към стените. Единствено на корниза от западната страна са се запазили следи от кирилски надпис и украса. Горният и долният му край са боядисани в синьо. Самият корниз е разделен с отвесни сини линии на няколко части с различна големина. Крайните отвесни линии са разположени по-навътре от ъглите на стрехата. Северната отвесна линия е в близост до ъгъла, на който е бил изрисуван ствол на растение. Добре оформеният растителен мотив с клони и листа е запазен до днес. В южния край отвесната синя линия е по-отдалечена от ъгъла. И тук има изобразен ствол на растение, точно на ъгъла, под стрехата. Растителният мотив включва и птица с разперени за полет крила.
  В средната част на разграфения корниз е изписана дата 1883. Цифра 1 е с хоризонтална чертица в горния край. Датата е оградена със синя линия, закръглена в четирите ъгъла. Цифрите са разположени на височина почти по големината на корниза. Под цифри 883 част от мазилковата основа се е отчупила. От двете страни на заграденото пространство са изрисувани растителни мотиви - клонки с множество разклонения. Стволовете им са разположени в посока от двата долни края на заграденото с датата пространство към съответните горни краища на средната част, отделена от двете страни с отвесни линии. В долния край на корниза, на тясната хоризонтална ивица, боядисана в синьо, която го свързва със стената, има издълбани буквени инициали, несъмнено поставени в по-ново време. Под цифри 18 са издълбани букви АП, а под дясната линия, ограничаваща датата, – инициали АПГ. Остава загадка кога и как са били изписани инициалите и чии са те. Може да се предположи, че са на местни българоезични гръцки граждани от съседните някогашни български села.
  В северната, разграничена от две отвесни линии, част на корниза се открива триредов надпис, чийто най-долен ред е напълно заличен. Буквените знаци са едри и с различна големина. В оформлението на някои от тях са налице елементи на курсивен шрифт.
р. 1: МАСТОРА ГЕОРГИ
р. 2: ΛИМ[У] : ЖИΛ[ЮВ]…
р. 3: …
Под фамилното име се откриват следи от буквени знаци, които не се разчитат. Началната графема М е по-висока, като горните краища на наклонените и надясно греди опират в края на корниза. Предната наклонена греда е с извивка напред и нагоре в долния край. Буквен знак А е с хоризонтална линия в горния край, свързваща двете наклонени греди. Буквен знак С, подобно на М е по-голям от другите графеми, като двата му края са завити навътре. Графемите от следващото съчетание ТОРА са еднакви по височина, като буква О е с голям наклон надясно в горния край. Налице са следи от преправяне на графема Р във В. Графеми Т и А са със серифи на хастите. ЛИ ГЕОРГИ е оформено с еднакви по височина буквени знаци, чиито хасти са със серифи, включително и хоризонталните греди на графема Е. Личат следи от опити за преправяне на графема Р във В и на Г в Р. Буквени знаци Λ и И от име ΛИМУ са с едностранни серифи от дясната страна в краищата на хастите. Буквен знак М наподобява по оформление началната графема от първия ред. Буква У е с доста голямо уширение в горния край, между двете наклонени греди, а долната и част е с извит напред и нагоре край. Пред име ЖИΛЮВ има поставено двоеточие. Буквен знак Ж е със запазен сериф в горния край на отвесната греда. Графема И е оформена със серифи в краищата на хастите. Предната наклонена греда на графема Λ е извита наляво и нагоре в долния край, който завършва с точка. Гредата е повдигната над основата на реда. От буквен знак Ю е запазена само горната част със свързващата чертица между хастата и елемент О. Буквен знак В е със запазена част от хастата и с контури на извивките в двата края, но са налице следи от заличаване и преправяне. Следва поле със следи от изтрити буквени знаци.
  В южната част на корниза, отграничена с две отвесни линии, също има триредов надпис, но началната дума на втория ред и думите от третия ред са заличени и трудно се разчитат. Освен това мазилковата основа се е напукала, а в долния край на две места част от нея е паднала, като е въпрос на време целият надпис да бъде унищожен.
р. 1: ΛИМКУ. ГЕОРГИ
р. 2: …[А]…[А]: М[АС]Т[О]Р
р. 3. …
На горния ред е изписано ΛИМКУ. ГЕОРГИ. От първата дума графеми И и К са със серифи на хастите. Буквен знак М наподобява по рисунък тия в надписа от северната част на корниза. Оформен е с наклон надясно в горния край, а лявата наклонена хаста е удължена и с извивка напред и нагоре, завършваща с точка. Графема У е с извит напред и нагоре долен край на задната наклонена греда, който опира в предната наклонена греда. Следва точка и изписано ЛИ ГЕОРГИ. Част от графемите са с наклон надясно в горния край, а Г, Р, И са със серифи на хастите. Долната хоризонтална греда на буквен знак Е е със завит нагоре външен край. Има следи от допълнителни начертания, показващи опити за преправяне. От първия буквен знак на надписа на втория ред е запазена долна овална част, като елемент от графема О или С. Контурите на следващата графема наподобяват А, тъй като има следи от хоризонтална линия, свързваща двете наклонени греди по средата. Съседният буквен знак не се разчита добре. Наподобява по рисунък графема К или част от кирилска графема Ж. Следващата графема е оформена от две наклонени 3 греди с остър горен край, подобно на А и Λ. Другите две графеми са със запазени горни части. Първата наподобява по контури буквен знак А, а втората има горна част на буква Р или В.
  Следва двоеточие. Веднага след него, с почти долепена хаста е оформен буквен знак, който е преправян, но по рисунък наподобява графема М. От съседния буквен знак е запазен само върхът, но личащите контури оформят Λ или А. Като елемент от графема С може да се приеме запазената част от извита горна линия с точка на върха на следващата графема. Съседният буквен знак по рисунък наподобява Т, като лявата част от хоризонталната греда е почти изтрита. Следва горна запазена част на графема, която може да се възстанови по контури като О. Последният буквен знак наподобява по начертание графема Р. От третия ред са запазени малки фрагменти или изтрити контури на заличени графеми.
  В текстовете на двата надписа се откриват диалектни особености. Засвидетелствана е редукция о > у, характерна за източните български говори, включително за западнорупските, към които се включват говорите в Сярско (Иванов 1977: 41, 95-96): ΛИМУ ЖИΛЮВ; ΛИМКУ. Облик МАСТОРА е характерен за рупските говори, като заемка от лат. magister ’началник; учител; ръководител’, чрез новогръцка форма μάστоρας > мастур (БЕР 1986).
  Може да се приеме, че в надписа е изписано име на строителя на камбанарията ГЕОРГИ ΛИМУ ЖИΛЮВ. Обичайна практика през Възраждането е да се изписват две имена, лично и бащино. Но е факт наличието и на трето име, фамилно (Ковачев 1987: 156-157). Интересното в случая е, че бащиното име е без характерната наставка –ов, но е засвидетелствана в писмената практика на българите през XIX в. употреба на съчетание от лично име и лично име на бащата: Стою Тодор, Петко Цонко, Никола Станю (Ковачев 1987: 154). Интерес представлява антропоним ΛИМУ с умалителна форма в надписа от южната страна ΛИМКУ, който не е засвидетелстван в публикувани речници на имената на българите (Илчев 1969; Заимов, 1988; Ковачев 1987а). Може да се предположи, че това е съкратена форма от друго име, но в наличния антропонимичен материал от с. Баница, Сярско не се открива подобно име. Има вероятност майсторът да не е от същото село, поради което името може да не е на местен жител, но такива данни засега не са открити. Факт е все пак, че майсторите строители през Възраждането, а и по-късно, се препитават основно чрез ходене на гурбет, в търсене на работа из различни райони извън родното място. В съвременната българска антропонимична картина е засвидетелствано женско ЛИ Лима с честота на употреба 7, което се явява съкратен вариант на ЛИ Йерусалима или Лимона (Ковачев 1987а). Може да се предположи съществуването през Възраждането и на мъжко ЛИ Йерусалим, характерно за тогавашната българската антропонимична система. Обяснението на Ст. Илчев за произхода на мъжко ЛИ Лимон е, че то е разпространено главно в области, където вирее самото растение, като посочва селата Доганово и Огняново, Елинпелинско. ФИ Лимонов е засвидетелствано в Дойран, Гайтаниново, Гоцеделчевско, Сливен и Стара Загора. Женско ЛИ Лимона се открива в Сярско, Петричко, Гоцеделчевско, Асеновградско, Бургаско (Илчев 1969). Но на практика лимони виреят в цяла Южна България, както и в Беломорието, а името не е с широко разпространение. Мъжко ЛИ Йерусалим и ФИ Йерусалимов, по селищното име Йерусалим, изследователят е открил в Берковско, а женско ЛИ Йерусалима – в Кюстендил, с рождена дата на носителката 1883 г. (Илчев 1969). Облик ΛИМКУ е оформен с умалителна диалектна наставка -ку (-ко), характерна за българската антропонимична система.
  Ако приемем, че личното име в надписа е било преправено, каквато практика са имали гръцките власти при унищожаването на българските кирилски надписи на църкви, надгробия и др., след окончателното им установяване в Беломорието, може да се предположи, че в случая става въпрос за разпространеното в антропонимичната система на съседното голямо българско с. Горно Броди мъжко ЛИ Димко(у): Хаджи Димко, братя Димкови, Димко Халембаков, Димко Баждарюв, Димко Зеленков (Баждаров 1929 12, 14, 53, 60, 72). Тук съвсем лесно рисунъкът на графема Δ може да се преправи на Λ. Подобни опити се откриват в запазени преправени кирилски надписи на стенописи в църкви на някогашни български села в Драмско.
  Село Горно Броди, Сярско е известно най-вече като център на железодобивна промишленост в областта Мървашко (Кънчов 1900: 242-250; Баждаров 1929: 8-12; Иванов 1977: 8-9). Но както отбелязва Г. Баждаров за поминъка на горнобродчани: „Друго главно занятие бе дюлгерството. Това занятие в края на XIX век и в началото на ХХ дори замести въгленарството като по-леко и по-доходно… Стотици брождени отиваха на чужбина като дюлгери в Сяр, Драма, Кавала и в селата на околиите им” (Баждаров 1929: 12). Освен това горнобродчани са известни майстори на камбани и може да се предположи, че на корниза на камбанарията е изписано името на майстора на камбаните, който несъмнено ще е от с. Горно Броди. Селото е известно със своите майстори камбанолеяри братя Алексови (Pravoslavieto), излели камбани за много църковни и часовникови камбанарии не само в Драмско и Сярско, а и по други краища на етническата ни територия. На една от камбаните на часовниковата кула в с. Тешово, Гоцеделчевско има надпис: С ПОСВЕЩЕНИЕ ЗА СЕЛО ТЕШОВО. ОТ СЕЛО БРОДИ СЪЩИИ ХРАМ 1888 Г. СВ. ДИМИТРА МИРОТОЧИВАГО (Тулешков 2012: 52). Според изследователя на историята на с. Волак, Драмско Н. Янчев, камбаните на местната църква „Св. пророк Илия” също са излети от горнобродски майстори (Янчев 2004: 47).
  ФИ Жилюв е оформено с характерната за българската антропонимична система наставка –ов, в диалектен облик –юв. Засвидетелствано е ЛИ Жильо, прието за съкратен вариант на мъжко ЛИ Желяз, Желязко, с изясняване на неудареното е в и, успоредна форма на Жельо – Жилев (Илчев 1969). Но в случая не е обяснена обосновано фонетичната промяна. В посочения пример Жельо – Жилев е налице преглас е > и, който не е характерен за българските говори в Сярско и Драмско, за разлика от редукцията е > и: камин, мисичина, мени, теби, иде, зилен (Иванов 1977: 41-43). Освен това засега няма открити писмени данни за разпространението на мъжко ЛИ Желязко, Железко в сeлата Горно Броди и Баница, Сярско. Интересно е, че авторът на антропонимичния речник е засвидетелствал облик Жилев в говорите на селата Горно Броди, Сярско и Карлъково, Драмско. Факт е и наличието на ФИ Жилев в с. Горно Броди, по данни от изследването на Г. Баждаров: Никола Д. Жилевъ, Ангелъ Жилевъ, Иванъ Жилевъ (Баждаров 1929: 60, 70). Трябва да се поясни, че за рупските говори е характерна употребата на бащини и фамилни имена от м.р. с „меки” основи (Андрейчин 1978: 263), които приемат окончание -ов (-юв): Донюв, Колюв, Митюв, Сребрюв и др.
  По-вероятна е другата версия на Ст. Илчев за произхода на името, според която ФИ Жильов и Жильовски произхождат от прякорно име Жильо ’жилав човек или с изпъкнали жили на врата’, макар посоченото разпространение на името да е в с. Литаково, Ботевградско, Лехчево, Михайловградско, Миланово, Свогенско (Илчев 1969). Малко вероятно е ЛИ Жильо, Жилю да е звателна форма от ЛИ Жило, по меки основи, или пък етимологията на облик Жило да се свързва със старинна глаголна форма жил ’живял’ – да остане жив, да живее дълго (Заимов 1988).
  Запазеният до днес кирилски надпис на камбанарията на с. Баница, Сярско, разположена в средата на някогашното българско село, е ценен епиграфски паметник, осветляващ българското минало на краището, в което са разположени все някогашни български християнски села: Баница, Фращене, Горно Фращене, Оряхово, Лакос, Горно Броди и др. Антропонимичните данни от епиграфския паметник могат да се свържат с антропонимичната система на съседното някогашно голямо българско село Горно Броди, чиито майстори зидари и камбанолеяри били прочути в Сярско, Драмско, Неврокопско. За съжаление епиграфският паметник се руши и е голяма вероятността в съвсем скоро бъдеще той да престане да съществува. А това е един от малкото оцелели кирилски епиграфски паметници в Северна Гърция, след старателното им унищожение, проведено от гръцките власти. Несъмнено има български институции, занимаващи се с българското културно-историческо наследство зад граница, които трябва да направят необходимото за запазването на ценния епиграфски паметник. Но дали това ще се случи?


ЛИТЕРАТУРА

Андрейчин 1978: Андрейчин, Л. Основна българска граматика. София, Наука и изкуство, 1978.
Баждаров 1929: Баждаров, Г. Горно Броди. София, 1929, 85 с.
БЕР 1986: Български етимологичен речник. София, Издат. На БАН, 1986, Т. 3, крес – минго.
Грозданова 1989: Грозданова, Ел. Българската народност през ХVІІ век. Демографско изследване. София, Наука и изкуство, 1989.
Заимов 1988: Заимов, Й. Български именник. София, Издат. на БАН, 1988.
Иванов 1977: Иванов, Й. Н. Български преселнически говори. Говорите в Драмско и Сярско. София, Издат. на БАН, 1977.
Илчев 1969: Илчев, Ст. Речник на личните и фамилни имена у българите. София, Издат. на БАН, 1969.
Ковачев 1987: Ковачев, Н. Българска ономастика. София, Наука и изкуство, 1987.
Ковачев 1987а: Ковачев, Н. Честотно-тълковен речник на личните имена у българите. София, Издат. „Д-р Петър Берон”, 1987.
Кънчов 1900: Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика. София.
Статистика 1995: Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г. София, Македония прес, 1995.
Стойков 1993: Стойков, Ст. Българска диалектология. Под редакцията на М. Сл. Младенов. София, Издат. на БАН, 1993.
ТДИМ 2007: Турски документи за историjата на Македониjа. Скопjе, 2007.
Тулешков 2012: Тулешков, Н. Отново за часовниковите кули. – Проблеми на изкуството. 2012, № 1, 51-57.
Янчев 2004: Янчев, Н. Село Волак. Минало и настояще. Гоце Делчев, 2004, 47 с..
Pravoslavieto: Сто години от рождението на архимандрит Серафим (Алексиев) – живот, всецяло отдаден в служение на Христос и църквата.15.08.2015 <http:// www.pravoslavieto.com.

 

© автор - Георги МИТРИНОВ

© снимки - Георги КРЕМЕНАРОВ, Георги МИТРИНОВ

© Български турист

 

*Статията и снимките са публикувани тук със съласието на авторите.

Материалът е написан от:

Kuber kagan
Съобщение до потребителя
Български турист © 2014-2018
За нас | Връзка с нас