Търси

Манастир „Св. Леонтий“ при село Водоча

Добави в любими
Категории: История Археология Зад граница Из градове и села Манастири Църкви Архитектура
Изтегли материала като е-книга
прегледай материала като клипче

   Недалеч от границата между България и Македония, близо до гр. Струмица, се намира село Водоча. То е разположено в полите на планината Смърдеш, под най-високия ѝ връх Еленица (971 м). До него се достига най-бързо като се мине през гр. Петрич и Граничния контролно-пропускателен пункт „Златарево“ (ГКПП „Златарево“).

   Селото отстои на 5 км от гр. Струмица и на 34 км от ГКПП „Златарево“. Населението му  е около 300 жители. На североизток край него, ограден от високи стени, се намира манастирът „Св. Леонтий“.

   В обителта се влиза от юг и от север. Южният вход води към сградата за гости и главната църква „Св. Леонтий“, а северният към монашеската част, до която има още един храм, посветен на св. Григорий Палама и преподобния старец Йосиф Спилеот. Недалеч, над манастирския комплекс, е построен и параклисът „Св. Трифон“.

   В югоизточната част на днешната главна църква са открити основи на раннохристиянска такава от V-VI век. Върху тях, през VII-IX век, се издига трикорабна епископска базилика с купол. Това е т.нар. източна Водочка църква. След нанесените ѝ щети по време на войните между Византия и България (1014-1018 г.), тя е възстановена. На метри западно от нея, през 1018-1037 г., е изграден малък кръстокуполен храм, наречен „Въведение на Пресвета Богородица Елеуса“. Той е известен като западната Водочка църква.

   В този си вид двата храма не просъществуват дълго. Скоро – в края на XI и началото на XII век, олтарният зид на западната църква е премахнат, а източната е пристроена. По този начин двете сгради са свързани в една обща, известна като средната Водочка църква. Този храм става и епископски, като в следващите две столетия е разширен на запад и юг. Първоначално църквата е посветена на Покров на Пресвета Богородица, а след това на св. Леонтий.

   През XIV век в манастира избухва голям пожар. Предполага се, че той слага и края на монашеския живот в обителта, която по време на османското владичество е оставена да се руши. До втората половина на XIX манастирската църква е сравнително добре запазена, но в края на същия и началото на следващия XX век има няколко силни земетресения, които почти я унищожават.

   През 1958 г. оцелелите стенописи и фрагменти от тях – датирани от периода X-XII век, за снети от стените на храма и пренесени за съхранение в Държавния музей в гр. Скопие. В периода 1975-1982 г. са извършени консервационни и реставраторски  работи и църквата е напълно възстановена. Успоредно с това текат и археологически разкопки. В рамките на комплекса е разкрит голям средновековен некропол, две бани, керамика, накити и др.

   Монашеският живот в манастира е възобновен през 1996 г. от новоизбрания тогава Струмишки митрополит Наум. До тогава той, заедно с монашеското братство, живее в манастира „Св. Богородица Милостива“ край с. Велюса, което отстои само на 5 км от Водоча. По-късно и Водочкият манастир е превърнат в девически, като в него се настаняват част от монахините на Велюшкия манастир. Монасите от Водоча пък са преместени в други три манастира: "Успение на Пресевета Богородица" в гр. Берово, "Св. 40 мъченици Севастийски" в с. Банско и "Св. Антоний Велики" край Ново село.

   Понастоящем всички богослужения в манастира „Св. Леонтий“ се извършват в храма, посветен на св. Григорий Палама и преподобния старец Йосиф Спилеот. Единствено на големи празници те се правят в голямата църква „Св. Леонтий“.

   Официално, но само на хартия, обителта принадлежи на Злетовско-Струмишката епархия на Сръбската православна църква. В действителност е част от Струмишката епархия на Македонската православна църква (самопровъзгласила за самостоятелна афтокефална), която не е призната от останалите православни църкви.

   Архивните снимки на главния манастирски храм „Св. Леонтий“ в галерията по-долу са от статията на проф. Любомир Милетич - Струмишките манастирски черкви при с. Водоча и с. Велюса, публикувана в списание „Македонски преглед“, кн. 2, 1926 г.

 

Съкращения:

г. – година; гр. – град; гръц. – гръцки; дн. – днес; лит. – литературно; м – метра; м. б. – моя бележка; проф. – професор; с. – село; св. - свети; т.нар. – така наречения

 

Литература:

Домозетски 2014: Домозетски, Л. Стенописите от комплексите църкви във Водоча (Република Македония). Иконографски и стилови особености. Дипломна работа с ръководител чл.-кор. проф. Елка Бакалова. София: Национална художествена академия, катедра Изкуствознание, 2014.

Милетич 1926: Милетич, Л. Струмишките манастирски черкви при с. Водоча и с. Велюса. // Македонски преглед, 1926, кн. 2, стр. 35-50.

Миятев 1926: Миятев, К. Църквата при с. Водоча. // Македонски преглед, 1926, кн. 2, стр. 51-57.

Снегаров 1932: Снегаров, И. История на Охридската архиепископия – патриаршия, том 2 - От падането ѝ под турците до нейното унищожение (1394-1767). София: Македонски научен институт, 1932.

Филов 1993: Филов, Б. Пътуване в Македония. // Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, съставител Петър Хр. Петров. София: ВИК „Св. Георги Победоносец“, УИ „Св. Климент Охридски“, 1993, стр. 70-77.

 

© Николай ДАУТОВ

© Български турист

Материалът е написан от:

Николай Даутов
Съобщение до потребителя
местонахождение: Неврокопъ
Български турист © 2014-2018
За нас | Връзка с нас