Търси

Манастир „Св. Богородица Милостива“ - с. Велюса

Добави в любими
Категории: История Археология Зад граница Из градове и села Манастири Църкви Архитектура Часовникови кули
Изтегли материала като е-книга
прегледай материала като клипче

   Недалеч от границата между България и Македония, близо до гр. Струмица, се намира с. Велюса. То е разположено в полите на планината Смърдеш. До него се достига най-бързо и удобно като се мине през гр. Петрич и Граничния контролно-пропускателен пункт „Златарево“ (ГКПП „Златарево“).

   Селото отстои на 9,5 км от гр. Струмица и 39 км от ГКПП „Златарево“. Над него, в югозападния му край, се издига манастирът „Св. Богородица Милостива“ – на гръцки „Елеуса“ (гръц. Ελεούσα – милваща, а то от елеос, гръц. έλεος – състрадание, съчувствие).

   Тази обител е основана в началото на XI век от монаха Мануил, който става и епископ на гр. Тивериопол (дн. Струмица). За това свидетелстват два надписа върху плочи (съхраняват се в Археологическия музей в гр. София) от манастирската църква, които гласят: „Възобнови се от основи този храм на пресветата Богородица Милостива от монаха Мануил, който стана епископ на Тивериопол, в годината 6588 (1080 г., м. б.) индикт 3“ и „Като възложих всичките си надежди на тебе, о Майко непорочна и извор на милосърдието, аз, Мануил, пастир и монах, твой служител, поднасям ти, Владичице, този храм“.

   Велюшкият манастир е покровителстван от императорите на Византия. Един от тях – Алексий I Комнин (управлява в периода 1081-1118 г.), го освобождава от всякакви държавни и църковни данъци, както и от надзора на църковната власт – от епископа на Тивериопол, архиепископа на България (в гр. Охрид) и патриарха на Константинопол. Така той се сдобива със статут на самовластен, самоуправляем и свободен.

   Своята независимост обителта губи в началото на XIII  век, когато е подчинена на манастира Ивирон, Св. Гора. Точната година, в която това става, не се знае. Правата на Иверския манастир над Велюшкия се потвърждават в няколко владетелски хрисовули, сред които такива, издадени от Йоан II Асен (цар на България от 1218 до 1241 г.) и Стефан Душан (цар на Сърбия от 1331 до 1355 г.).

   През годините на османско владичество манастирът „Св. Богородица Милостива“ се поддържа от местното население. Това се отнася и за неговите жилищни помещения, построени от жители на близките населени места. Това се потвърждава и от проф. Иван Снегаров, който в издадената през 1932 г. „История на Охридската архиепископия – патриаршия“, пише: „В ново време Велюшкият манастир е имал доста имоти, но само две духовни лица: игумен, назначаван от Иверския манастир за пет години, и 1 свещеник... Манастирските стаи са били построени от частни лица, чиито имена ѝ са носели“ (Снегаров 1932: 482).

   Обвързаността на обителта (църквата ѝ е и енорийска на с. Велюса) с манастира Ивер – подчинен на гръцката патриаршия в Истанбул, се оспорва от Българската екзархия. Това поражда и дрязги между двете институции. В края на Междусъюзническата война (през август 1913 г.) изтеглящите се от района на гр. Струмица гръцки войски опожаряват жилищния корпус и храма, а иверските монаси напускат Велюса завинаги, отнасяйки със себе си цялата документация и църковна утвар.

   Скоро след това започва обновлението на манастира. Той се управлява от четиричленно настоятелство (начело със свещеник), което се избира и утвърждава от митрополит Герасим, предстоятел на Струмишката епархия на Българската екзархия в периода 1897-1918 г. По неясни причини обаче манастирските имоти, които се отдават под наем, са обявени от властите за безстопанствени.

   В тези години манастирската църква е в незавидно състояние. Проф. Богдан Филов, който посещава през 1916 г. селата Велюса и Водоча, описва храмовете им така: „И двете църкви са вече за жалост полусрутени и грозят съвсем да се съборят. По тази причина музейното управление би трябвало, щом като обстоятелствата позволят това, да вземе незабавно мерки за тяхното запазване. Каменният надпис на гръцки език от църквата във Велюса е пренесен вече в София и сега се пази в Народния музей“ (Филов 1993: 71).

   След края на Първата световна война (1918 г.) България и Българската екзархия губят (за сметка на Кралство Югославия и Сръбската православна църква) района на гр. Струмица, който включва и с. Велюса. Манастирът „Св. Богородица Милостива“ е действащ до Втората световна война. Официално той принадлежи на Злетовско-Струмишката епархия на Сръбската православна църква, но в дефакто е част от Струмишката епархия на Македонската православна църква, самопровъзгласила се за самостоятелна афтокефална през 1967 г., непризната от останалите православни църкви.

   Днес за посетителите най-голям интерес представлява запазеният в оригиналния си вид главен манастирски храм. За жалост пожарът от 1913 г. нанася големи щети и унищожава голяма част от стенописната му украса. Възстановителни, консервационни и реставраторски работи по него са извършени през 1958, 1966 и 1970  г.

   Сградата има четири апсиди и три осмоъгълни купола, а фасадите ѝ са с керамична и полихромна декорация. В притвора до южния вход са запазени изображения на т.нар. велюшки кръст и сцената „Посещението на св. Панфнутий при св. Онуфрий в пустинята“. На западната стена при входа е изрисуван монахът Мануил, който държи в ръка манастира. Зографисването на църквата е извършено на три етапа – през 1085 г., през 1164 г. и през XIX век, когато се добавят неканонични изображения. В манастирския двор има още часовникова кула, страноприемница и параклис, посветен на св. апостол Павел и св. Григорий Палама.

   Монашеският живот в обителта е възобновен през 1995 г. от Струмишкия митрополит Наум. Тук, заедно с монашеското братство, той живее до следващата 1996 г., когато се премества в манастира „Св. Леонтий“ край с. Водоча. В същата година Велюшкият манастир е превърнат в девически. Посетителите и гостите контактуват единствено със сестрата гостоприемник.

   Архивните снимки на храма във Велюса в галерията по-долу са от статията на проф. Любомир Милетич - Струмишките манастирски черкви при с. Водоча и с. Велюса, публикувана в списание „Македонски преглед“, кн. 2, 1926 г.

 

Съкращения:

г. – година; гр. – град; гръц. – гръцки; дн. – днес; лит. – литературно; м – метра; м. б. – моя бележка; проф. – професор; с. – село; св. - свети; т.нар. – така наречения

 

Литература:

Милетич 1926: Милетич, Л. Струмишките манастирски черкви при с. Водоча и с. Велюса. // Македонски преглед, 1926, кн. 2, стр. 35-50.

Снегаров 1932: Снегаров, И. История на Охридската архиепископия – патриаршия, том 2 - От падането ѝ под турците до нейното унищожение (1394-1767). София: Македонски научен институт, 1932.

Филов 1993: Филов, Б. Пътуване в Македония. // Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, съставител Петър Хр. Петров. София: ВИК „Св. Георги Победоносец“, УИ „Св. Климент Охридски“, 1993, стр. 70-77.

 

Източници от интернет:

Стефанов, П. Манастирът Велюса – в миналото и днес. 01.11.2010. <http://dveri.bg/kwx3> (23.05.2018).

 

© Николай ДАУТОВ

© Български турист

Материалът е написан от:

Николай Даутов
Съобщение до потребителя
местонахождение: Неврокопъ
Български турист © 2014-2018
За нас | Връзка с нас