Търси

На кой връх принадлежи името Алиботуш?

Добави в любими
Категории: Планини География Върхове
Изтегли материала като е-книга
прегледай материала като клипче

  На кой връх принадлежи името Алѝботуш? Доста хора ще бъдат учудени от подобен въпрос. И с право, определяйки го като реторичен. В почти всички издадени в България карти и справочници се отбелязва, че първенецът на граничната планина Алиботуш – наречена през 1955 г. Славянка, е връх Алиботуш – 2212,6 м. Същият, през 1942 г., със заповед на Комисията за наименованията с народностно и обществено значение към Министерството на народното просвещение, е преименуван на Гоцев връх (ДВ 1942: 5).

  През последните години имах възможността да посетя неколкократно повечето населени места, разположени в подножието на планината. И в тях се натъкнах на един твърде интересен и любопитен факт. Местните хора дават името Алиботуш на различни върхове. Обобщавайки събраните на терена сведения, установих следното:

  1. Бежанците от намиращите се днес на територията на Гърция селища Катàфито – гръц. Κατάφυτο, и Ватѝтопо – гръц. Βαθύτοπο, по-известни у нас с имената Карàкьой (Манастѝр) и Търлѝс, наричат Алиботуш кота 2171,3 м, на която е поставена гранична пирамида № 102. И гърците именуват този връх Алиботуш (така е отбелязан и в картите им), произнасяйки го като Алѝ Ботỳс – гръц. Αλή Μποτούς. А населението на селата Парил, Ловча и Тешово го назовава Царев връх. Същият сред българските туристи е познат като Малък Царев връх, с което име го описва и може би най-възторженият почитател и изследовател на планината от първата половина на XX век – геологът проф. Георги Костов Георгиев (Георгиев 1938 а: 39; Георгиев 1938 б: 78; Георгиев 1938 в: 134, 136; Георгиев 1938 г: 1093; Георгиев 1959: 268);

  2. Жителите на селата Гòлешово и Пèтрово наричат Алиботуш кота 2212,6 м – Гоцев връх, която се намира между гранични пирамиди № 99 – от запад, и № 100 – от изток. Този връх гърците именуват Цоля̀с – гръц. Τσολιάς, а карàкьòйчаните и търлѝшаните от български произход (както бежанците, така и живущите в момента в Каракьой и Търлис) го наричат Кòзя стя̀на (лит. Кòзя стенà), тъй като източният му склон – при № 100, представлява скален отвес, достъпен единствено за майсторите на катеренето – козите;

  3. За населението на селата Парѝл, Лòвча и Тèшово Алиботуш е името на кота 2183,2 м. Тя се издига недалеч – на по-малко от 900 м от билото на планината, на рида, разделящ дълбоките суходолия Хамбарето (Хамбар дере) и Белянов дол, на северозапад от гранична пирамида №103 и на около 1,3 км в същата посока от кота 2172,3 м. Този връх, не без основание смятан от много хора за най-красивия и величествен в планината, в повечето източници е отбелязан като Цàрев връх, Цàри връх и Голям Цàрев връх. Царев връх го наричат и жителите на Голешово и Петрово.

  Потвърждения на моите теренни наблюдения потърсих и в специализираната литература и карти. Малко неочаквано и изненадващо за мен открих източници, в които информацията за названията на споменатите върхове и събраните от мен сведения са близки или съвпадат.

  Полк. Петър Дървингов, в книгата си „Пирин и борбата в неговите недра“ – 1904 г., описва със следните думи района на гореспоменатите върхове: „От Парилската примка, която е на около 1000-1100 м висока над морето в южна посока, на едно разстояние от 4 часа пеша, се издига Царев-Върх, който е най-високият в Али-Ботуш, около 1600 м абсолютна височина и който е обраснал към с. Голешово с гори от мура, бор, бук и прочее, а откъм изток е гол и лесист само към с. Парил. На югоизток от Царев-Върх, на 2000-2500 крачки стои голия върх Сухото-Езеро или собствено Али-Ботуш и недалеч от последния също гол върх Кози-Стяна. Разликата между тия три върха е незначителна“ (Дървингов 1904: 22).

  Със сигурност може да се каже, че зад името “Царев-Върх” стои кота 2183,2 м. Същата наистина отстои на около 4 часа пеш от Парилската седловина – наречена в цитата Парилската примка. Склоновете на този връх над селата Голешово и Парил са и в голямата си част покрити с гора. Той е трети по височина в планината, а не първи, както посочва Дървингов, но претенции за точност и прецизност към използваните в онези години методи за измерване на височини не биха и могли да се предявяват. Допускам и вероятността, авторът да определя върха като най-висок, заради неговия внушителен вид. Когато планината се наблюдава от север той властва, налага се над околното пространство, натрапва се в погледа на човека.

  Много е трудно, може само да се гадае, кои върхове Дървингов нарича Сухото-Езеро (Али-Ботуш) и Кози-Стяна. Същите погрешно, може би по невнимание, той посочва на югоизток от кота 2183,2 м. Сухото езеро е местност, която се намира на малко повече от 3 км на югозапад от споменатата кота. Представлява голяма карстова вдлъбнатина с овална форма, разположена между в. Шабран и кота 2212,6 м – Гоцев връх. Вероятно някой от тези два върха авторът описва като Сухото-Езеро (Али-Ботуш), за който казва, че е и гол.

  Шабран е втори по височина връх в планината – 2195,3 м. Той е гол. Обрасли с гора, в по-ниските му части – под 1950 м, са единствено неговите склонове на северозапад и север. Кота 2212,6 м – Гоцев връх, пък е съвършено безлесна. Но ако тя е Сухото-Езеро (Али-Ботуш) кой тогава е връх Кози-Стяна, за когото полк. Дървингов пише, че се намира недалеч и е също гол, с незначителна разлика във височината?

  Проф. Георги К. Георгиев, в статията си „Природни обекти в нашите високи планини“ на две места споменава названието Козя стена. На една от страниците там той пише: „Първенецът на планината е в. Алиботуш (2122 м н. в.)... Други върхове са Голям Царев (2183 м), Шабран (Шапран) (2172 м), билото Козя стена (над 2000 м),…“. А на друга казва: „Мраморът заема централната, най-важната част от планината. Най-високите ѝ върхове Алиботуш, Голям Царев, Шабран, билото Козя стена, Високият чукар, Липа, Рамян и други са заети от него“ (Георгиев 1947 а: 16; Георгиев 1947 б: 27).

  Видно е, че за височината на кота 2212,6 м – Гоцев връх (спомената като в. Алиботуш), е допусната редакционна или печатна грешка – 2122 м вместо 2212 м. Същото важи и за върха, отбелязан като Шабран. Носещият това име се издига на около 1,2 км на северозапад от кота 2212,6 м – Гоцев връх, и е висок 2195,3 м, а не 2172 м. Между тях (Гоцев връх и Шабран) е седловината Каракьойски преслап, на която е поставена гранична пирамида № 99. Кота 2172 м (в действителност 2171,3 м) – с гранична пирамида № 102, отстои на 2,7 км североизточно от кота 2212,6 м  – Гоцев връх. Същата, на това място, без да се посочва името ѝ, фигурира и в приложената към статията „Петрографска скица на Алиботуш“ (Георгиев 1947 б: 28). Това обаче не е в. Шабран.

  По-интересно е кой обект се крие зад така нареченото от проф. Георгиев било Козя стена. Отговор на този въпрос дава друга, по-късна статия – „Проучвания върху геоморфологията на планината Славянка – Алиботуш и околните ѝ планини“. Там е приложена „Скица на денудационните заравнености на планината Славянка – Алиботуш“, в която той  отбелязва с това име местност – част от билото на планината, между кота 2212,6 м (2212 м в скицата) – Гоцев връх, и кота 2044 м (височината не е дадена в скицата), на която е поставена гранична пирамида № 101.

  Информация за високите върхове в планината дава и проф. Йордан Н. Иванов, в академичната си работа „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“ – 1982 г. Там, във физикогеографските сведения той пише следното за кота 2212,6 м – Гоцев връх: „Най-висок връх е Гоцев връх (старо име Алиботуш, 2212 м).“ А в етимологичния речник казва: „Гоцев връх – най-висок връх в Алиботуш (2212 м).“ Названието Козя стяна той отбелязва едновременно като такова на местност и връх: „Козя стяна – 1) скалист склон при м. Трохаля, СЗ Каракьой, Др.; 2) връх в Алиботуш близо до Сухото езеро, И Лехово, Вал.“ Сухото езеро също се споменава като име на връх: „Сухото езеро – връх в Алиботуш, в подножието му падина.“ Присъства и топонимът Цари връх: „Цари връх – връх в Алиботуш“ (Иванов 1982: 7, 104, 141, 201, 215).

  От така поднесената от автора информация може само да се гадае на кои върхове принадлежат имената Козя стяна, Сухото езеро и Цари връх. От тях, в другата си обемна книга, свързана с местната топонимия – „Местните имена в Гоцеделчевско (Неврокопско), издадена през 1996 г, проф. Йорданов споменава единствено Цари връх. За него той казва следното: „Цари връх – висок връх в Алиботуш, Ю Парил.“ (Иванов 1996: 185). Но от тази информация читателят отново не придобива представа кой от върховете на юг (по-скоро на югозапад) от с. Парил е Цари връх – дали кота 2183,2 м или кота 2171,3 м.

  Пълно потвърждение на моите наблюдения открих в две книги, издадени в най-ново време – през 2008 г. Това са: „По следите на белия вятър. Спомени на егейски бежанци от Драмска, Сярска и Зиляховска околия“ – с автор Спаска Паскова, и „Село Парил и Славянка планина“ – с автор Атанас Киселов.

  Първата представлява своеобразен сборник, съставителят на който – главен уредник на Исторически музей гр. Гоце Делчев, представя спомени на бежанци от Беломорието. Същите са интервюирани през различни години. Един от тях, Костадин Хаджиянакиев – роден в Каракьой през 1880 г., казва следното в своя разказ: „Край селото се извисява баирът Свети Костадин, на който се намира манастирчето „Св. Костадин“ – много старо, на което ставаше събор всяка година на Костадиновден. Още пò на север по посока Алиботуш се намира възвишението Звездица, едната му страна е обрасла с габерова гора, а откъм селото е голо. От Звездица на север (северозапад, м. б.) е вече Алиботуш и Козя стена. От селото нагоре по посока към Алиботуш за село Голешово има път наречен Царски път. По този път се превозваха дървени въглища (борови) от Голешовско за Каракьой, където се използваха за добиването на руда. Вдясно (вляво, м. б.) от Козя стена се намира местността Пресек, през която минава пътят от Каракьой за Крушево, Кърчово и Демирхисар.“ (Паскова 2008: 21-22).

  Споменатите местности Свети Костадин и Звездица наистина са в посока в. Алиботуш, както (спомена се по-горе) жителите на Каракьой и Търлис наричат кота 2171,3 м. Те се намират на един рид, който се откъсва от билото на планината при кота 2044 м, на която е поставена гранична пирамида № 101. Последната отстои на около 850 м на юг от кота 2171,3 м.

  Царският път е пътека, която в началото се изкачва на северозапад в посока кота 2212,6 м – Козя стяна, след което поема север и североизток към кота 2171,3 м – Алиботуш, както съобщава разказвачът, и излиза на билото между двата върха. Оттам тя продължава на запад и достига Козя стяна. За историята и името на тази пътека ще разкажа в друга публикация.

  Местността Прèсек (Прясек в местния говор), наричана още Бèли Прèсеки и Прèвала, е седловина, която свързва планините Алиботуш и Църна гора. Отстои на около 5,8 км на югоизток от кота 2212,6 м. През нея, както отбелязва и интервюираният, минава пътят (някога много оживен) от Каракьой за Крушово (дн. Ахладохори, гръц. Αχλαδοχωρίου), Кърчово (дн. Каридохори, гръц. Καρυδοχώρι) и Демирхисар или Валовища (дн. Сидерокастро, гръц. Σιδηροκάστρου).

  Във втората книга – „Село Парил и Славянка планина“, авторът представя вижданията на жителите на с. Парил. Това сподели той и в няколко разговора помежду ни. И макар че по невнимание заимства (от споменатата по-горе статия „Природни обекти в нашите високи планини“ на проф. Г. К. Георгиев) погрешни височини на високите върхове на планината, достатъчно ясно описва кои от тях тукашните хора наричат Алиботуш и Цари (Царев връх).

  Ето и какво казва в книгата си: „Изцяло в българска територия е връх Алиботуш. Така парилчани наричат върха с куполообразна форма (кота 2183,2 м – м. б.) и широк кръгозор, привличащ много туристи. На северозапад, север и североизток има стръмни до отвесни и плитко набраздени склонове. Неговото било е много заоблено, а в югоизточна посока е удължено, разширено и се свързва с Цари връх (кота 2172,3 м – м. б.), с който образуват малка заравнена билна повърхнина…

  Голямото понижение на главното било между Гоцев и Цари връх (кота 2212,6 м и кота 2172,3 м – м. б.) и постепенното му спускане на северозапад наричано Белянов дол, представлява суха карстова долина…

  Над пропастта Хамбарето по североизточния склона на в. Алиботуш снегът се задържа най-дълго време и се образува снежна стреха, която дава начало на лавина…

  Напущаме голата местност Вапата и отначало през рядка, а после през гъста черномурова гора, пристигаме в местността Долните Койнари. Пред нас е Цари връх (кота 2172,3 м – м. б.), вдясно Алиботуш (кота 2183,2 м – м. б.), а вляво Шилигарника (неправилно наречен Койнарев връх)… Оттук нагоре пътят върви все по северната страна на връх Алиботуш… Най-после, след 4-5 часово изкачване (от с. Парил, м. б.), стигаме купеновидния връх Алиботуш…

  Поемаме пътя за отсреща стоящия конус – втори по височина (в действителност е четвърти, м. б.) Цари връх… Той изглежда нисък и е до нас само на 300-400 м от връх Алиботуш… Още малко и ние сме на Цари връх,… Спираме до бетонна каменна пирамида с държавните знаци на българско-гръцката граница.“ (Киселов 2008: 45, 46, 48, 55, 56).

  В заключение трябва да се отбележи, че с всяка изминала година хората, които пазят в спомените и могат да потвърдят констатираните от мен особености, свързани с употребата на името Алиботуш, намаляват. Останалите живи такива час по-скоро трябва да бъдат записани, за да се съхрани техният глас. Голям е пропускът на досегашните изследователи (в това число включвам и себе си), че не са го сторили.

 

Съкращения:

в. – връх; Вал. – Валовищко; г. – година; гръц. – гръцки; Др. – Драмско; И – изток; лит. – литературно; м – метра; м. б. – моя бележка; полк. – полковник; проф. – професор; с. – село; СЗ – северозапад; Ю – юг

 

Литература и архивни източници:

Георгиев 1938 а: Георгиев, Г. Алиботуш-Китка планина. Пътеводител. // Български турист, 1938, кн. 1, стр. 37-40.

Георгиев 1938 б: Георгиев, Г. Алиботуш-Китка планина. Пътеводител. // Български турист, 1938, кн. 2, стр. 76-78.

Георгиев 1938 в: Георгиев, Г. Алиботуш – Китка планина (Чудната планина). // Български турист, 1938, кн. 3-4, стр. 132-136.

Георгиев 1938 г: Георгиев, Г. Алиботуш-Китка планина може ли да бъде част от Пирин планина? // Просвета, 1938, кн. 9, стр. 1093-1097.

Георгиев 1947 а: Георгиев, Г. Природни обекти в нашите високи планини. I. Алиботуш 1. // Природа и знание, 1947, бр. 1, стр. 15-17.

Георгиев 1947 б: Георгиев, Г. Природни обекти в нашите високи планини. I. Алиботуш 2. // Природа и знание, 1947, бр. 2-3, стр. 26-28.

Георгиев 1959: Георгиев, Г. Проучвания върху геоморфологията на планината Славянка – Алиботуш и околните ѝ планини. //Год. на МГИ-София, т. V, втора част (1957-1958), 259-280. София: ДИ „Техника, 1959.

ДВ 1942: Държавен вестник, 1942, бр. 139, стр. 2-5, Заповед № 2186.

Дървингов 1904: Дървингов, П. Пирин и борбата в неговите недра. София: К. Чинкова печатница и словолитня, 1904.

Иванов 1982: Иванов, Й. Местните имена между Долна Струма и Долна Места (Принос към проучването на българската топонимия в Беломорието). София: Изд. на БАН, 1982.

Иванов 1996: Иванов, Й. Местните имена в Гоцеделчевско (Неврокопско). (Принос към проучването на българската топонимия в Македония и Родопите). София: Jusautor, 1996.

Киселов 2008: Киселов, А. Село Парил и Славянка планина. София: IFO DESIGN Ltd, 2008.

Паскова 2008: Паскова, С. По следите на белия вятър. Спомени на егейски бежанци от Драмска, Сярска и Зиляховска околия. Благоевград: РИК „Ирин-Пирин“, 2008.

 

Kарти:

1939 - Bulgarien 1:25 000, Aufnahme vom Staatlichen Geographischen Institut beim Kriegsministerium Sofia 1936. Ausgegeben 1939. 2018 Techowo.

1954 – Central Europe 1:250,000. Sérrai. Edition 1-AMS. Sheet NK 34-9, Series M501. Maps, prepared by the Army Map Service (NSS&H). Corps of Engineers, U.S. Army, Washington, D.C. Compiled in 1954 from: large scale maps of Greece; Yugoslavia, 1:100,000, Vojno Geografski Institut Kraljevine Jugoslavije, 1924; Sudost Europa, 1:200,000, Generalstab des Heeres, lists 41/42, 42/42, 1944. Planimetric detatail revised by photo-planimetric methods.

1986 – Генеральный штаб. Болгария, Благоевградский округ. Греция, номы Драма и Сере. Система координат 1942 г. Состояние местности на 1982. II-34-096-3; К-34-96-B, Петрово, 1986

1991 – НР България-Софийска област. К-9-65-В-а (Гоцев връх). Второ издание, 1991.

 

© Николай ДАУТОВ

© Български турист

Материалът е написан от:

Николай Даутов
Съобщение до потребителя
местонахождение: Неврокопъ
Български турист © 2014-2018
За нас | Връзка с нас