Търси

География

70 бр., страници: 1234
Аладжа манастир (1935 г.)
Ал. Сп. Ганев Надали има по-интересен български манастир от Аладжа. Сгушен в единия край на родината ни, непознат за мнозина, Аладжа манастир още дълго ще буди интерес и ще привлича туристи със своята особеност на пещерен манастир. Ако вървите североизточно от Варна към последния пост на ромънскат ...
Варна и нейната околност (1935 г.)
В. И. Гочев Понеже ходенето по планините е свързано с известни трудности, които трябва да се преодолеят, нашите туристи пътуват главно из планините. Морските градове и красивото българско крайбрежие са почти забравени. Особено внимание за нашите туристи заслужава гр. Варна със своето крайбрежие и о ...
Варна като изходен пункт за излети (1935 г.)
Варна служи като изходен пункт за следните излети: I. Еднодневни излети 1. Варна – Карантината (с лодка 20 мин.) – Галата – фара на нос Галата – аязмото Св. Неделя – Варна. Целия маршрут около 18 клм. 2. Варна – Боровец – Шкорпилова могила (от тук се открива великолепна панорама на целия град, за ...
Ключки водопади
За Ключките водопади се заговори едва преди няколко години. С нелеката задача да проучат възможностите за осигуряване достъпа до тях се заеха местни хора и Дирекцията на природен парк „Беласица“. Усилията им се увенчаха с успех през 2019 година, когато бе маркирана скоро трасираната пътека. Изходен ...
Проломът на река Драматица (Ангитис)
Драмàтица, Драмска ряка или Ангѝтис (гръц. Αγγίτης) е най-големият приток на река Струма. Немалко автори приемат за негово начало Пàнежкия извор, водата на който, във вид на река, наречена Панега, излиза от пещерата Мааръта – Спилèо Маарà (гръц. Σπηλαίου Μαρρά), Спилèо Ангѝти (гръц. Σπηλαίου Αγγίτη) ...
Хижа-наблюдателница „Черни връх“
Г. Клисаров Четиридесет години след историческия излет на Алеко Константинов до Черни връх, в който взеха участие 300 софийски граждани, и това бе отбелязано като голямо събитие, витошкият първенец (2286 м.) се украси с хижа наблюдателница. Осъществи се една стара идея, завърши се още едно културно ...
Строежът на метеорологичната наблюдателница и хижа „Черни връх“
Строежът на метеорологичната наблюдателница и хижа „Черни връх“ Архитект П. Калчев След успешното завършване постройката на най-високата в Югоизточна Европа наблюдателница на в. Мусала и добитите поуки от строежа на същата, се пристъпи в края на това лято към осъществяване на втората високопланинс ...
Освещаване на наблюдателница „Черни връх“ (2286 м.)
Киро Киров На 27 октомври т. г. „туристическото лято“ завърши с освещаването на Черновръшката наблюдателница – втората по надморска височина обсерватория не само в България, но и в Балканския полуостров. По този начин се постигна още един идеал на българските метеоролози, който в миналото е неразри ...
Пещерата Алистрати
Пещерата Алистрати е една от най-красивите в Гърция. Намира се недалеч на югоизток от едноименното село в местността Ташлъка (от тур. taşlık – камънак). Тази последната днес е по-известна с имената Пèтрото, Петротò (гръц. Πετρωτό) и Петрòтопос (гръц. Πετρότοπος). В буквален превод петротопос ще рече ...
Народни поверия за рилските езера
Павел Делирадев Повече от 150 езера пълнят коритата на Великата Рилска пустиня. Това са сините гълъбови очи на високата планина. Те внасят веселост всред мрачните върхове и скалаци, що ги окръжават. Без тях високите планини биха били по-тъжни и по-сурови, каквито са Кавказките планини. В тези сини ...
Родопи, а не Родопа
Иван НИКОЛОВ Заглъхналият спор „Родопа или Родопи“ доведе до там схващането на хората за тази планинска система, че днес безогледно и без всякаква отговорност се шири името „Родопа“, употребявано от мнозина като по-съвременно, по-мощно или по-звучно. Ние сме свидетели как през 1934 г, се преимен ...
Пѫтьтъ към леденитѣ богове
На Кирил Минков Ударитѣ на стоманенитѣ пикели още звънятъ въ спомена за първия ни опитъ да пребродимъ рилското ледено царство. Надъ насъ се надвесватъ съ зловеща усмивка могѫщитѣ чела на Рупитѣ и ни наблюдаватъ безмълвно и съ съжаление заради дръзкото ни желание да бѫдемъ първитѣ зимни гости на тия ...
Зимният траверс на пиринското карстово било 1934 г.
Когато туристътъ посещава лѣте планината Пиринъ, още преди да се е приближилъ до нея, спира погледа си върху рѣзко изразената скалиста карстова область, заключена между долинитѣ на Бѣла рѣка – северозападно и Бъндерица – югоизточно. Елегантно скалисто било, протакаще се между дветѣ долини, постепенн ...
Връх Вихрен
Връх Вѝхрен (2915 m) е най-високият в Пирин и трети на Балканския полуостров след първенците на Рила – връх Мусала (2925 m), и Олимп – връх Мѝтикас (2918 m). В източниците се отбелязва и с имената Èл тепе, Èлин връх и Ѝлин връх. Издига се като самотен великан по билото на Пирин между съседите си Ку ...
Байкушева мура
Байкỳшевата мỳра е най-възрастното иглолистно дърво в България, представител на реликтния вид черна мура (Pinus heldreichi). Намира се на метри от шосето, което свързва хижите „Бъндерица“ и „Вихрен“. Височината му достига 22 метра, а обиколката на ствола 8 метра. През 1897 г. лесовъдът Костадин Бай ...
Планинарството в Гърция и Гръцкият алпийски клуб
Гръцкитѣ планини представляватъ, безъ съмнение, голѣмъ исторически и митиченъ интересъ, при все това не тази е единствената причина, която привлича тамъ горе планинаря. И тѣ иматъ своитѣ хубости, които зовятъ любящия природата и който малко се интересува за мѣстото, кѫдето Зевсъ като дете се е криел ...
От ЦПШ до връх Орловец
Понякога човек иска за ден да отиде далеч от дома си – високо в планината, а вечерта отново да бъде с собственото си легло. Да! Той не желае да ползва услугите на някоя хижа или да зъзне нощем, в опита си да спи на твърдата земя, набутан в тясна палатка. Трудна работа, безсмислена, ще отбележат мног ...
Българската езикова памет в Източна Тракия
Резюме: В статията се разглежда ойконимия и топонимия от днешна Източна Тракия, която е от български произход. Въпреки обезбългаряването на областта през първата половина на ХХ в., такива следи са факт. Това се дължи и на преселеното там в по-ново време българоезично мюсюлманско население. Summary: ...
Четиринадесеть дни изъ Пирина, Родопитѣ и Бѣласица (част 1)
Б. п. Стоименовъ Столицата спи подъ златната покривка на есеньта. Бледиятъ ликъ на Витоша едва прозира презъ вуала на мъглитѣ. Пороенъ дъждъ шуми непрестанно. Меланхолията на есеньта гнети душитѣ. Какъ се ще на човѣка да наруши този съненъ покой на есеньта, да върне веселия глъчъ на лѣтото, да литн ...
Четиринадесеть дни изъ Пирина, Родопитѣ и Бѣласица (част 2)
Б. п. Стоименовъ (Продължение и край) Неврокопъ. Сгушенъ е въ края на една отъ диплитѣ на величествената мантия на Пирина. Казватъ, че носи името си отъ стария римски градъ „Nikopolis ad Nestum“, който е отстоялъ на часъ и половина далечъ отъ сегашния Неврокопъ, прѣко полето, въ южнитѣ поли на Род ...
Български турист © 2014-2021
За нас | Връзка с нас