Великата планинска пустиня. Височайшите

Стихотворението "Височайшите" е част от стихосбирката "Под нашето небе" на Иван Вазов. Тя се появява на бял свят през 1900 г. в Стара Загора, издание на редакцията на списание "Надежда". Книгата е изпращана като бонус за абонатите на списанието. Стихосбирката съдържа 57 стихотворения, като "Височайшите" не е най-популярното от тях, но събира в себе си четири от най-емблематичните български върхове. В случая стиховете са планинарска гатанка, защото на мястото на имената им има звездички.
Кои са четирите върха, вдъхновили Вазов?

Из небесния шир,
над подоблачний мир,
сив орел стреловит
фърка някъде сам,
всеки връх снеговит
той запитва оттам:

“Горди връх, що мечтайш?”
– Ах, ти искаш да знайш?
Спомням бурните дни
на борби, кръвнини,
страшний рев, гръм и вой,
из които бликнa
нов живот в таз страна –
и пожари безброй...
Техний бляск и сега
ми лъщи по снега.
И треперя аз цял
от възторг и печал.
“Кой си ти?”
- ********

“Що мечтайш, див гранит,
в небесата забит?”

– Взирам се удивлен:
там в полето под мен,
в град престолен шумящ.
Там бий пулса трептящ
на един цял народ,
блика буен живот;
там се сили берат,
тамо криле растат
за борби, за летеж,
тътне викът: Напреж! –
под бодрящий ми лъх.
“Кой си ти?”
- ***** ****

“Що мечтайш, исполин,
планински властелин?”

– С тайни блянове, да,
аз обзет съм всегда.
Най-насред, най-висок,
имам глед най-широк
въз земи, върхове –
от море до море –
в старини, векове,
в кои славата гре...
На грядущето аз
гледам в тайний простор,
на славянский талаз
величавий напор.
Тайни чудни узнах,
съдби чудни видях.
“Кой си ти?”
- ********

“Що мечтайш, великан?”

– Великан – окован.
Виж го: чер ми снега,
чер – от мойта тъга;
чуй потоци ми ти
как надолу бучат –
мойте сълзи ручат;
как лесът ми шепти
във зори и по здрач –
тоя шепот е плач.
Аз навред гледам роб,
сам стърча като гроб
в свят, де мъки цъфтят,
де вериги звънтят
и под мойто небе
радост йощ не запе.
“Кой си ти?”
- ******

- върхът се намира в Централна Стара планина и по-точно в този дял от нея, наречен Калоферска планина
- разположен е в границите на национален парк "Централен Балкан"
- най-високият връх в Балкана
- през него минава най-дългият туристически маршрут в България Ком-Емине, част от международния Е-3
- на върха има метеорологична станция, като първите измервания са направени през 1942 г.
- на 10 юли 1966 г. е открита телевизионна кула
- в подножието му е изграден едноименен заслон
- най-краткият маршрут до него е по Тарзановата пътека, кръстена на метеоролога и планинар Тодор Божков - Тарзан
- от Вечната пряспа в подножието на върха се захранва най-високият водопад на Балканския полуостров - Райското пръскало (124.5 м)
- ограден е от два Джендема - Северен и Южен
- освен триангулачния знак за връхната кота, има още един, разположен на 250 м югозападно от върха
- до декември 2012 г. на върха е имало още една, по-малка кула, която бива съборена от силния вятър
- преди да бъде наречен Ботев, върхът е носил името Юмрукчал до 1950 г., и за кратко между 1942 г. и 1946 г. - Фердинандов връх

- върхът е най-високата точка на Витоша
- висок е 2290 м
- на него е разположена метеорологична станция, построена през 1935 г.
- в сградата на метеорологичната станция има чайна и пост на ПСС
- от него води началото си организираното туристическо движение в България
- част е от международния маршрут Е-4
- източно от върха е поставен барелеф на Алеко Константинов
- витошкият Черни връх има свой събрат в Рила - рилският Черни връх, висок 2355 м. Интересен факт е, че и до двата върха има маршрути от Бистрица - съответно квартали на София и Дупница. И в други наши планини - Стара планина, Предбалкана, Родопите, Пирин, Средна гора, Осогово, Странджа - има върхове с името Черни, също има и села с това име в Бургаска, Монтанска и Шуменска области.

- върхът е първенец на Балканският полуостров
- висок е 2925,4 м
- по-висок е с 8 метра от втория по височина Митикас в Олимп
- седми по височина сред европейските най-високи върхове
- намира се в Източна Рила
- изграден е от палеозойски гранит
- на него е разположена метеорологична станция
- северозападно от върха се намира Леденото езеро, на чийто бряг е разположен заслон Еверест
- има снежна покривка средно 254 дена в годината
- от върха не се вижда Бяло море, въпреки че това твърдение е много популярно сред туристите
- траверсът на върховете, ограждащи подковообразно Мусаленския циркус - Шатър, Дено, Иречек, Малка Мусала, Мусала, Безименен, Алеко, Ястребец - се нарича Мусаленски венец
- северно от върха, на източния склон на хребета Маркуджика са изградени ски пистите Маркуджиците
- не са известни по-старите наименования от Мусала (от мусаллах - близо до Бога, място за молитва), но от 1949 до 1962 година, върхът се е наричал Сталин. В днешно време има предложения за преименуването му в Свети Иван Рилски.

- върхът е първенецът на Пирин
- висок е 2914 м
- втори по височина в България и трети на Балканския полуостров
- през него преминава международният маршрут Е-4
- изграден е от мрамори
- в горната си част има формата на четиристенна пирамида
- под него се намират два циркуса - Голям и Малък Казан, наречени така както заради формата си, така и заради "врящите" в тях мъгли
- от Големият казан започва 300 метрова стена
- в Големият казан има малък снежник, който не се разтопява целогодишно, както и малък заслон
- най-лесният маршрут за изкачване на върха е по Царската пътека през м. Кабата, а най-трудният - по ръба на Джамджиевите скали
- по склоновете му цъфтят еделвайси
- до 29 юни 1942 г. връх Вихрен е носил името Елтепе или Ел-тепе (връх на бурите)

Височайшите

“Що мечтайш, див гранит,
в небесата забит?”

“Що мечтайш, великан?”

– Великан – окован.

Виж го: чер ми снега,
чер – от мойта тъга;
чуй потоци ми ти
как надолу бучат –
мойте сълзи ручат;
как лесът ми шепти
във зори и по здрач –
тоя шепот е плач.
Аз навред гледам роб,
сам стърча като гроб
в свят, де мъки цъфтят,
де вериги звънтят
и под мойто небе
радост йощ не запе.
“Кой си ти?”

– Елтепе!

Иван Вазов

Използвана литература:

Wikipedia
liternet.bg
borovets-bg.com