Църква „Св. Илия“ – гр. Радовиш

Църквата „Св. пророк Илия“ се намира в северозападния край на гр. Радовиш, до Гробищния парк. Информацията за нея в интернет е повече от оскъдна. Включително и тази от интернет страницата на Брегалнишката епархия на създадената през 1967 г. Македонска православна църква. Там се съобщава, че храмът е строен от 1831 до 1859 г. – осветен е известно от кой, няма фрескоживопис, иконите са от XIX век – от неизвестен автор, иконостасът е частично резбован и царските двери са изработени в 1843 г. (МПЦБЕ).

В допълнение на тази информация, от беглия поглед на обикновения посетител – мирянин, може да се каже следното:

„Св. Илия“ е трикорабна псевдобазилика, с апсида от изток и открита галерия от запад. В съседство до нея има други сгради, с които тя формира комплекс. Покривът на църквата е двускатен, скосен от запад и изток, без купол. Понастоящем е застлан с керемиди.

Храмът е вкопан до около 2 m в земята. Градежът е от камъни. Част от стените са измазани. В ново време пространството около сградата е покрито с плочи. От това „преустройство“ са пострадали гробовете около апсидата, част от кръстовете на които са останали под земята. Това личи от надписите им – на български език. В съседство – на югоизток от храма, е построена 3-етажна камбанария.

Църквата има 5 входа – по 2 от север и юг и 1 от запад. Над един от южните има надпис, също на български, който гласи: с͠ты ИЛIѦ 1859 IУЛїѦ : 26. Това ще да е дата на освещаване на храма. А по това време Радовиш е в диоцеза на Константинополската (Вселенската) патриаршия, в пределите на Струмишка епархия. Предстоятел на последната (в периода 10 януари 1853 г. – 13 май 1861 г.) е митрополит Неофит. Същият преди това оглавява Имброската, а след това Самоковска епархия. Вероятно той е и архиереят, който освещава църквата „Св. Илия“.

В 1897 г. населението на тази епархия (Струмишката), с Радовиш в пределите си, отхвърля върховенството на Патриаршията във Фенер и минава под ведомството на Българската екзархия. Начело ѝ (до 1918 г.) застава митрополит Герасим.

Вътрешността на храма „Св. Илия“ днес впечатлява с чистота и подредба. Наосът и св. Олтар са разделени от голям дървен иконостас. Царските двери, колонките между царските икони, лозницата, венчилката и разпятията са резбовани. Трите реда икони са дело на възрожденски майстор(и) от Мелнишката художествена школа. Стенописна украса няма. Подът, личи си, е поправян в ново време. Стените, колоните и свързващите ги арки също са скоро пребоядисвани. Едновремешни, с прекрасни резби, са владишкия трон, амвонът и аналоите. Стар е и един от полилеите.

Женското отделение – галерията на втория етаж, е достъпно посредством стълба, долепена до северната стена. Отворът му към наоса е „закрит“ (замрежен) с дървени решетки.

В последните години туристите предпочитат да посещават новия, изключително красив и богат, храм на Радовиш – „Св. Троица“. Поклонниците обаче, които посещават града, само ще загубят ако не видят и църквата „Св. Илия“.

С нея е свързана съдбата на един от многото пострадали свещенослужители на Българската екзархия в Македония – Драги Спасов (Евтимий), роден и служил в Радовиш и околните села, който загива мъченически през 1947 г. Накратко.

Той е роден на 10 юни 1920 г. в гр. Радовиш. През 1942 г. е ръкоположен за свещеник на Българската екзархия в Рилския манастир, като му е дадено името Евтимий. За жалост, скоро след това, той умира в защита на вярата и народността си. След 1945 г. новите югокомунистически властници многократно го заплашват и призовават да свали расото, тъй като ще има лоша съдба. Целта им е да го заловят и ликвидират извън града. И през 1947 г. успяват. На 13 октомври – след няколко седмици прекарани в мъчения, в разцвета на силите си, на 27-годишна възраст, отец Евтимий е убит по най-жесток и мъчителен начин. Тялото му е влачено из околните села за сплашване на народа. Накрая трупът е обезглавен. Главата е сложена в торба, а тялото напъхано в чувал. Изхвърлен е в тогавашния двор на църквата „Св. Илия“ – гр. Радовиш. Заради страха от репресии на погребението присъстват много малко хора.

Пет месеца след убийството, на отец Евтимий е издадена смъртна присъда. Още преди това неговото семейство и това на брат му са интернирани. Имуществото и граждански им права са отнети (КБМЕ).

Източници от интернет:

КБМЕ: Крвавата борба на Македониjа за егзархиjата. 26.11.2017. <http://tatkovina.info/2017/11/26/крвавата-борба-македонија-егзар/> (12.08.2019)

КТМЦ: Кървавата трагедия на Македонската църква. Какво се случва с православните свещеници в днешна Македония след окупирането ѝ от Сърбия. 26.11.2017 <https://www.vesti.bg/bulgaria/kyrvavata-tragediia-na-makedonskata-cyrkva-6076576> (12.08.2019)

МПЦБЕ: Македонска православна црква. Брегалничка епархиiа. <http://www.bregalnickaeparhija.org.mk> (12.08.2019)

ОР: Општина Радовиш. 70 години од смртта на отец Ефтимиj (Драги). 12.08.2017. <https://www.facebook.com/Opstina.Radovis/posts/1046570612111906/> (14.08.2019)