Търси

Игуменският (Чуриловски, Геговски) манастир

Добави в любими
Категории: Планини История Маршрути Из градове и села Манастири Църкви
Изтегли материала като е-книга
прегледай материала като клипче

ИЗ ОГРАЖДЕН ПЛАНИНА. ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ“ - ИГУМЕНСКИ (ЧУРИЛОВСКИ, ГЕГОВСКИ МАНАСТИР), В БИВШЕТО СЕЛО ИГУМЕНЕЦ

  Храмът „Свети великомъченик Георги Победоносец“, наричан от местните хора манастир, е скътан в пазвите на планината Огражден, в долината на р. Градешница, на височина около 660 м. Попада в границите на заличеното през 1947 г. селище Игуменец, повечето от бившите 12 махали на което (Баскалци, Боровичене, Гега, Горчево, Зойчене, Кукурахцево, Робово и Чурилово) днес са със статут на отделни села. Това е причината комплексът да бъде назоваван Игуменски манастир.

Черквата „Св. Георги“

  Познат е и с имената Чуриловски манастир и Геговски манастир, тъй като се намира в непосредствена близост до гореспоменатите Чурилово и Гега. Но пък е в  землището на съседното на Чурилово с. Кукурахцево.

  Най-бързо, лесно и удобно до тази интересна църква се идва от гр. Петрич. От последния до нея има път с дължина 28 км, по-голямата част от който – около 25 км, е с асфалтово покритие.

  В началото се тръгва към ГКПП „Златарево“ като след 14 км – в с. Струмешница, се поема вдясно (северозапад) по тесен път, който се вие по склоновете на рида, разделящ долините на реките Градешница и Крушка. Минава се през с. Боровичене, след което се пренебрегва отклонението вляво (югозапад) за с. Долна Крушица и се достига с. Гега. Тук асфалтът свършва.

Село Гега

  Гега се обособява като отделно населено място – махала, през 1947 г. От 1960 г. е със статут на село. От 1959 г. към него са присъединени други две бивши махали на Игуменец – Долни край и Учкунци. А преди това (в периода 1946-1956 г.) тук се установяват и жителите на махала Водениците, която днес не съществува. Според направеното през 2011 г. преброяване в селото живеят 238 души.

Храм „Успение на Пресвета Богородица“ - с. Гега

Основна забележителност на Гега е църквата „Успение на Пресвета Богородица“. Тя се намира в източния край на населеното място, до гробищния парк. Изградена е през 1870 г. Представлява трикорабна псевдобазилика без купол, с открита външна галерия от запад и юг. На метри до нея е построена масивна камбанария с открити аркади. Интериорът на храма впечатлява най-вече с красивия рисуван иконостас, частично украсен с резби. Имената на зографите, чието дело са иконите по него, не са известни.

  За църквата „Свети великомъченик Георги Победоносец“ се продължава по почвения път за селата Чурилово, Кукурахцево и Баскалци. Той напуска Гега и в началото поема на север. Скоро се подминава отклонение вдясно (югоизток) за с. Зойчене. Оттук се вижда и крайната цел, която е съвсем близо – на около 500 м по въздушна линия, на отсрещния рид. Пътят обаче прави остър завой на югозапад и запад, пресича дълбок дол, насочва се на североизток и достига югоизточните покрайнини на с. Чурилово където се разделя. Десният – на североизток, се пренебрегва и се поема по левият – също на североизток. По него се върви малко повече от 600 м, за да се достигне самата църква.

  Храмът „Свети великомъченик Георги Победоносец“ е построен върху имот на някогашен средновековен такъв. Смята се (въз основа на местно предание), че през XIV век тук е съграден манастир (оттам и името Игуменец), по-късно разрушен от османците. Това сведение е все още непотвърдено от досега известните документи. Но храм е имало.

  Ферманът, позволяващ строителството на днешната църква, е издаден на 27 март 1857 г. от султан Абдул Меджид I. Всъщност документът е разрешително за ремонт (обновление) и разширение на съществуващия храм "Св. Георги". Това се потвърждава и от надпис на една от стените му. Необходимите средства са събрани от всички жители на Игуменец.

Камбанарята

  Най-щедри са тези от махала (днес село) Боровичене.

  Още на следващата 1858 г. църквата е напълно завършена. На 10 март тя е осветена. Представлява трикорабна псевдобазилика без купол - дълга 24 м и широка 16 м. Градежът е от камъни. Строителите и зографите, чиито имена не са известни, са представители на Дебърската школа.

„При врачката за цяр“

  През 1890 г. на метри от храма е построена кула - камбанария. За това свидетелства надписът на плочата, поставена на западната стена, над входа. Самата камбана е отлята в 1907 г. Комплексът се допълва от сградата на килийното училище с трапезария и магерница.

  Най-голям интерес за посетителите на църквата предизвиква нейната стенописна украса и особено сцените в открития притвор от запад. Сред тях впечатляват тези с мъченията на грешници (шивач, овчар, търговец и воденичар) и композициите на „Страшния съд“, „Праведно и грешно изповедание“ и „При врачката за цяр“. На последната се вижда как подтиквана от дявол жена води детето си при „лечителка“, подаваща му чаша с „лекарство“, в което попадат изпражнения на друг дявол.

Детайл от сцената „Праведно и грешно изповедание“

Сцената представя образно предаденото в Светото Писание, че способностите на подобни мними врачки, ясновидки и лъжепророчици не са от Бога, а от Сатаната. Потвърждение на това е третия дявол стъпил върху главата на „лечителка“.

  В притвора са представени и образи на светци (св. Йоан Рилски, св. Георги, св. Прокопий и св. Илия), на старозаветни пророци (Давид, Соломон, Елисей и Мойсей), сцени от Апокалипсиса и Митарства на душата, а също и някои библейски събития – „Убийството с камъни на св. Стефан“, „Жертвоприношението на Авраам“, „Убийството на пророк Исая“ и „Причастието и смъртта на Мария Египетска“.

Страшният съд

  Част от изображенията са частично загубени – разрушени, поради ред причини (най-вече влиянието на атмосферните фактори). Други са реставрирани (през 1979 г.) от непрофесионален художник.

  Църквата има два входа – от запад и север. Подът е покрит с правоъгълни плочи. Последните вече не се виждат, тъй като в най-ново време са покрити със замазка.

  Вътрешното пространство е разделено от два реда изцяло изписани дървени колони, върху капителите на които (в медальоните) намират място образите на четиримата евангелисти и старозаветните пророци Давид, Соломон, Даниил и Авакум. Таваните са плоски от дърво. В средата на средния такъв има голяма апликирана розета, в която е изобразен Бог-Саваот.

  Балконът (Женското отделение) в голямата си част е разположен върху открития притвор. Тук – на стената от север, е изобразена нравоучителната сцена, на която се вижда как дявол държи огледало на жена, която се гримира.

  Храмовият иконостас е триделен, с вдадена в олтарното пространство средна част, почти изцяло изрисуван. Царските двери са с дърворезби. Повечето от иконите са от неизвестни майстори. Изключение правят тези дело на зографа Яков от Мелник, известен още и като Яков Николай. Този даровит български иконописец южните ни съседи представят за грък, с името Яковос Николау Якумис

  Днес храмът „Свети великомъченик Георги Победоносец“ събира десетки миряни три пъти в годината – на храмовия празник Гергьовден, на Петровден и на Рождество Богородично.

  През пролетта на 2018 г. камбанарията бе ремонтирана и пребоядисана. Освежена бе и по-голямата част от западната стена на черквата.

  Още снимки може да видите в галерията по-долу. Приложена е и GPS следа на пътя от с. Гега до храма.

 

Съкращения:

г. – година; ГКПП – Граничен контролно-пропускателен пункт; гр. – град; км – километра; м – метра; с. – село; св. – свети

 

Литература и архивни източници:

ЕПК 1995-1999: Енциклопедия „Пирински край“, т. 1-2. Благоевград: Редакция „Енциклопедия“, 1995-1999.

Димитров 2010: Димитров, В. Храмът „Св. Георги“ при село Игуменец. // - В: Проблеми на изкуството, бр. 3, стр. 42-49.

Ферман (императорска заповед) на султан Абдул Меджид, син на султан Махмуд ІІ, с позволение за ремонт и разширение на църквата „Св. Георги“ в с. Игуменец, Петричко. 1273 г. по мохамеданското летоброене (27 март 1857 г.). Оригинал. Ръкопис. Осм.-тур. ез. // ДА - Благоевград, ф. 203К, оп. 1, а.е. 1, л. 1.

 

© Николай ДАУТОВ

© Български турист

GPS маршрути

Село Гега - Игуменски манастир
мин./макс. надм. вис.: 548 m / 732 m разл.: 184 m
бр. маршрути / точки: 1 / 235
записано с: MapSource 6.13.7, Garmin International, http://www.garmin.com
Село Гега - Игуменски манастир

Материалът е написан от:

Николай Даутов
Съобщение до потребителя
местонахождение: Неврокопъ

Включен в списание:

бр. 14, дата 2019-06-12

В близост можете да намерите:

Впечатления от Самуилова крепост край гр. Петрич
На 29 юли 2014 г. се навършиха 1000 години от паметната Беласишка битка между армията на българския цар Самуил и тази на Василий II – император на Византия, която се оказва съдбоносна за Първото Българско царство. Тя се е състояла в така наречената Ключка клисура – теснина западно от град Петрич, пр ...
Паметен знак на ГКПП „Златарево“
На 20 км западно от Петрич, на границата с днешната Република Македония, се намира Граничният контролно-пропускателен пункт (ГКПП) „Златарево“. Вероятно малцина са забързаните пътници, които си задават въпроса защо това място се нарича така? Какво е това Златарево?! Отговорът се намира на метри от ...
Водопадът Мангъро
Водопадът Мангъро е един от най-красивите в планината Беласица. Намира се на р. Доло (Ремешница). Носи името на близката местност Мангърско. По въздушна линия отстои на около 1,5 км юг-югозападно от с. Скрът. Той е лесно достъпен. От центъра на селото се тръгва по улицата на юг. За ориентир служат ...
Яворнишки водопад
Яворнишкият водопад се намира на едноименната река, на около 1,5 км южно от с. Яворница. До него се достига лесно, по обособената с познавателна цел пътека, наречена „Пеперудите и цветята на Беласица“, край която има поставени информационни табла. От центъра на селото се тръгва по широка улица на ю ...
Водопадите на река Камешница - 2 част
Ето че дойде време да направим и втора част на пътешествието ни из водопадите на река Камешница. Поводи се намериха. От предишното идване измина доста време, а лятото настъпва и водата в реката намалява, което прави водопадите не толкова атрактивни. Отново избрахме началната и крайната точки за наш ...
Български турист © 2014-2020
За нас | Връзка с нас