Търси

От хижа „Осогово“ до връх Руен

Добави в любими
Категории: Планини Пътеписи Маршрути Природа Върхове Хижи
Изтегли материала като е-книга
прегледай материала като клипче

  Годината е 2003, денят 28 юни (събота). Запътихме се за Осоговска планина, непозната за всички 25 човека в групата ни. Тръгнахме от гр. Гоце Делчев рано – в 5:20 ч. Към 10 ч. вече бяхме на х. "Осогово", където оставихме голяма част от багажа си, след което хукнахме нагоре.

  Ето я хижата.

  И тараето на ски пистата в съседство.

  Маркировка до връх Руен има, табели също, но не знам дали пресилено звучи, че без тях дори и най-неориентираният би стигнал до горе по прокарания от граничарите път.

  И то какъв! Колко ли пари са се издали по тези гранични планини за подобни неща – циментови и железни колове, бодлива тел, постове и т. н.

  Та по въпросния път се качихме на билото на планината между върховете Човеко (2047 m) и Кулиците (1862 m).

  Човеко, гледан някъде от пътя.

  На около 200 метра след превала – в югозападна посока, има чешма с хубава вода. Според картите се нарича Бег бунар. С това име съм срещал отбелязан и гореспоменатия връх Човеко. По въпроса нека по-запознатите да се произнесат. Ето и една гледка към билото на планината.

  Тук при чешмата са минавали граничните ограждения – т.нар. кльон, имало е и пост. Тъй като по пътя е прекалено скучно, след известно време, малка 6-членна група, се отклонихме от него и тръгнахме по билото. По него има поставени метални жалони – чудесен зимен ориентир. Освен това гледките са къде по-хубави. Имахме и кюстендилско подкрепление, от ТД „Осогово“.

  Навикнали на пиринските камънаци, върховете на Осогово по пътя ни, с изключение на Шапка, всички оприличихме на плоски тумби. А най-плоската, и разочароваща за нас, се оказа връх Руен – първенецът на планината. Този последния обидно нарочихме за голяма няколко десетки декара ливада, която при добро стопанисване може да даде поне 2 реколти сено.

  Та от отклоняването ни по билото до достигането на граничната бразда последователно изкачихме върховете Църни камък (2069.1 m), Шапка (2187.9 m), Мали Руен (2229.5 m), няколко безименни коти, и Руен (2251.4 m). След връх Мали Руен пак се върви по вече споменатия път. Неприятна е единствено доста високата трева, която убива скоростта и изморява. Реших че е същата като на Витоша – на „платото“, или подобна на нея. Признавам че не съм добър познавач на тревните видове.

  Върховете Шапка и Мали Руен, гледани от по-далеч.

 Само връх Шапка.

И отново той - 3 кадъра от по-близък план.

  Следват няколко кадъра на връх Мали Руен.

  

  Тъй като се мотахме, лежахме и ядохме по пътя, а и си нямахме зор, се качихме до горе за 4 часа. Ако се ходи сериозно и особено по пътя, разстоянието от хижа „Осогово“ до връх Руен се изминава за 3 – 3:30 ч. Изкачването може да се направи и с колело – имаше и няколко колоездачи, членове на ски клуба в Кюстендил. Достигането на върха от хора, които не могат да ходят по една или друга причина – наднормено тегло да речем, може да стане с джип, УАЗ-ка, виетнамка, вертолет...

  Ето я и пирамидата, поставена на първенеца на Осогово.

  От Руен много добре се проследява граничната бразда, край която граничните са прокарали познайте какво? Път! Такъв забелязахме и по самото било – до Царев връх (Султан тепе – 2085 m), находящ се в съседната република – Северна Македония. Погледът достига много планини от Краището у нас, в Македония и Сърбия. Вижда се Шар планина, ако е чист въздухът, както и Влахина, Голак и Плачковица. Въпреки че въздухът беше малко мътен, много добре се виждаше Калиманското езеро (по-точно язовир) на р. Брегалница, а на слизане се показа и малка част от Рила.

  Поглед от Руен на юг.

На изток, с т.нар. Мали Руен.

  На запад. В маранята се вижда Царев връх (Султан тепе).

Отново в същата посока, но с приближение.

  Следва една гледка в северна посока.

  Поглед на северозапад.

  И на североизток.

  Слязохме по пътя уж за разнообразие, но освен че спестихме около 30 минути, нищо интересно до хижата с изключение на добрата гледка към връх Шапка. Препоръчвам, при наличие на повечко сили, билния маршрут. Същият, след превала при чешмата Бег бунар, може да се продължи посока връх Човеко (2047 m) и връх Кюнек (1923 m), откъдето да се слезе към хижа „Осогово“.

  На следващия ден – в неделя, имаше курбан за св. св. Петър и Павел – до хижата има параклис, който се казва така.

  Ние не го опитахме, тъй като ни чакаше път. Спряхме в Кюстендил по настояване на част от групата. Искали череши да си купят! Да си в този град и да загубиш времето си в ядене на череши, смятам за глупаво. Не е като да липсват забележителности. Ето една от тях.

  Няколко човека отделихме времето си за паметника на големия революционер Тодор Александров, както и за разглеждане на Художествената галерия „Владимир Димитров – Майстора“. Галерията отвън не снимах, а вътре не получихме разрешение за поне един кадър. Паметникът на Александров обаче го имам.

  Пропуснах да спомена, че преди това всички ходихме до античната и средновековна крепост Хисарлъка.

  За жалост времето, с което разполагахме, бе крайно ограничено и недостатъчно за тази забележителност. По обратния път „удостоихме“ с присъствието си и красивия Кадин мост на река Струма в с. Невестино.

  Така завърши Кюстендилската ни туристическа планинско-историческо-културна одисея.

 

  © Николай ДАУТОВ

  © Български турист

Материалът е написан от:

Николай Даутов
местонахождение: Неврокопъ

Включен в списание:

бр. 27, дата 2020-07-12

В близост можете да намерите:

Осоговски манастир "Св. Йоаким Осоговски"
Осоговският манастир се намира в Осоговската планина – в м. Бабин дол, недалеч от днешната държавна граница между България и Бивша югославска република Македония. Отстои на само 3 км от най-близкия гр. Крива Паланка, и на 25 км от ГКПП „Гюешево“. На основното шосе, при отклонението за обителта, има ...
Параклисът "Свети Йоан Летни"
Средновековната приказка и параклисът "Свети Йоан Летни" край язовир Пчелина Времето се затопли и отново започнахме да обхождаме набелязани маршрути, които сме планирали цяла година. В рубриката “На педя от София” този път се пренасяме в средновековната приказка край язовир Пчелина. Или Лобош, ка ...
Църква „Св. Илия“ – гр. Радовиш
Църквата „Св. пророк Илия“ се намира в северозападния край на гр. Радовиш, до Гробищния парк. Информацията за нея в интернет е повече от оскъдна. Включително и тази от интернет страницата на Брегалнишката епархия на създадената през 1967 г. Македонска православна църква. Там се съобщава, че храмът е ...
Църква „Св. Троица“ – гр. Радовиш
Църквата „Св. Троица“ се намира в южната част на гр. Радовиш, недалеч на североизток от сградата на Общината, на ъгъла на ул. „8-и септември“ и бул. „Александър Македонски“. Разположена е всред красив парк, на левия бряг на Радовишката река, което име носи р. Струмица в горното си течение. Ктитор н ...
Паметник на Пейо Яворов
Бюст-паметникът на поета и революционер Пейо Яворов се намира в центъра на гр. Благоевград, в Градската градина. Негов автор е скулптора Киркор Ахаронян. Поставен е на това място през 1933 г. Изработен е от гранит. Паметникът е копие на този от Градския парк на гр. Гоце Делчев (Неврокоп), който, сл ...
Български турист © 2014-2020
За нас | Връзка с нас
Чатът на БГ Турист
×
с автор: Николай Даутов
информация за този чат