Търси

Попово езеро

Добави в любими
Категории: Планини География Природа Езера
Изтегли материала като е-книга
прегледай материала като клипче

Географски данни

Попòво èзеро заема средищно положение в едноименния циркус. Намира се на границата на землищата на селата Кремèн и Обѝдим. В по-старите литературни източници и карти се отбелязва също и с името Папàз гьол. Трябва да се каже обаче, че местното население открай време го нарича Попово езеро. Надморската му височина е 2237 м. То е най-голямото (131,9 дка), най-дълбокото (29,5 м), най-дългото (517 м) и най-широкото (452 м) в Пирин. Неговия воден обем е изчислен на над 1,2 млн. куб. м. Дава началото на буйната р. Ретѝже.

Езерното корито е вкопано в основната скала, и е преградено на север от скален праг. От запад и изток е притиснато от склоновете на върховете Момини двори и Джангал. Самото езеро има формата на неправилен петоъгълник. Бреговете му са твърде разнообразни. Преобладаващо те са стръмни и каменисти, а в отделни участъци тревисти. На места по тях растат отделни екземпляри клек. Край южния, северозападния и североизточния му бряг има няколко равни затревени поляни. Дъното на езерото в близост до бреговете е стръмно, като с нарастване на дълбочината наклонът намалява. В голямата си част то е каменисто, в някои участъци тинесто-песъкливо. Броят на растителните и животински видове, живеещи в него, е сравнително малък. То е изкуствено зарибено. В северния му край има малък, обрасъл с клек, скалист остров, наричан от туристите Килимявката (лит. Калимàвката).

Любопитни факти

Сред местните хора дълго време се смята, че големите пирински езера, сред които и Попово, са свързани с Егейско море и карстовите извори, които бликат в подножията на планините на юг от Пирин. Това са райони, в които някои тукашни пастири, както и скитащите юруци и койнари, прекарват зимата с многобройните си стада.

Проф. Жеко Радев в „Природна скулптура по високите български планини“ (1920 г.) пише следното за тези вярвания: „Пиринските пастири разправят разни легенди по тоя въпрос. У тях има поверие, че пиринските езера са свързани с морето и от там те черпят своята вода. От друга страна, за да изтъкнат голямото водно количество и постоянния режим на някои езера, те свързват с тях големите околни карстови извори. А южните разклонения на Пирин имат множество и изобилни карстови извори. Последните са рожба на варовитите материали, от каквито се състоят Алиботуш, Сенгеловска планина, Драмски Боздаг. Силно се отбелязват тези от карстовите извори, които излизат в сухи области, поради което тяхното водно богатство има голямо стопанско значение. Такъв е големият Панежки извор при с. Чалъбаши Юрукляр, на пътя от Калапот за Драма, в горния край на Драмското поле. Той излиза из голяма сводеста пещера. Пиринските овчари разправят легенда, по която водите на този карстов извор идели от Папаз гьол“ (Радев 1920: 26).

Пещерата, за която говори проф. Радев, се намира в самото подножие на планината Боздаг, в северозападния край на Драмската котловина, при с. Рамèнци (дн. Пигèс, гръц. Πηγές). Бежанците от Беломорието я наричат Мааръта (ударението пада на буквата „ъ“), название, което се използва от тамошното население и днес, успоредно с новото такова – Ангѝти (гръц. Αγγίτη). От нея (т.нар. Пàнежки извор) изтича пълноводната р. Пàнега (Ангѝтис, гръц. Αγγίτης).

Недалеч (на няколко километра) от Мааръта все още личат останки от някогашните зимни поселища (Чалѝбаши Юруклерѝ, Загỳш махалè, Буджàк махалè и др.) на пастири юруци и койнари, които прекарват лятото със стадата си в Пирин. Някои от становете им в Пирин (в района около върховете Мутòрок, Сарапèля и Гьòргов гроб) носят същите имена – Чалибаши Юруклери и Загуш махале.

Историите за голямото количество вода, изтичаща от Попово езеро, намират отражение и в представите за неговата площ. Неслучайно в по-стари карти то се изобразява така, сякаш има големина стотици квадратни километра.

Името на езерото – истини и легенди

Названието Попово идва от думата поп – свещеник. Второто име – Папаз гьол, е производно от Попово езеро (вероятно пастирите юруци го заимстват и приспособяват към езика си) и е със същото значение, от папаз (гръц. παπάς, а от там в тур. papaz) – свещеник, поп.

Могат да се правят само предположения защо езерото е наречено така, тъй като името е много старо. Местните жители го свързват с предания, в които се говори за духове и божества, а в някои от тях главно действащо лице е неизвестен свещеник (поп). Ако разсъжденията се насочат в тази посока, би могло да се допусне, че името е свързано с някакво свещенодействие.

Фолклористът Иван Кюлев в теренните бележки за родното си с. Обидим и землището му (1933-1934 г.), дава следните сведения за Попово езеро и околността: „Верва се, че местото е стопанито и царува лош дух. Некога лошият бог се е къпал в езерото и сестра му простирала платната си по западния връх, затова се нарича Момин двор. Джинго и Бесбог гледали отдалеч завистливо. Лошият бог, когато се разсърдвал гърмел, трещел, изсипвал водата от езерото, която отвличала всичко надоле. Но дохожда християнството и поп със светена в бакърче вода, поръсва езерото. Разлютил се богът, свива виелица и всичката вода от езерото полетела из урвите надоле, всичко било свлечено и всичко живо унищожено. Богът избегал, но водата е още стопанита. Понекога нощем излизал черен овен и прилъгвал стадата на наблизо нощуващите овчари и целото стадо се издавяло. По предание тук дохождали хората на поклонение и колили курбан (според руският фолклорист А. Фамицин полубожествата от култа на бог Перун са Обид, Гостун, Влас /Волач/ и др., а богини - сестра му Перуната, Дива и др. В източните поли на планината е с. Обидим, а срещу него от левия бряг на Места е с. Гостун, имена на божествата Обидим и Гостун. Под Папазгьол е могилата Бесбог по името на бога от култа на Перуна. Още по-надоле е котловината Дивиловица между Обидимско и Добринишко землище - от богинята Дива, пак Перуновият култ. Перунови названия на местности има в Пещерско, а в Русия в Киев, Псков и др. По подражание дори и турците от Сяр, Солун и Кавала дохождали и клали курбан. И досега стари хора разправят, че дохождали турци на поклонение. Посочват се остатъци от огнищата под Мангър тепе над Бесбог, дето пекли курбаните“ (Кюлев 1934).

За същите и някои други религиозни вярвания, култове и ритуали, в района на Попов езеро, разказва и Константин Хаджирадонов в „Останки от култа към Перун“ (1966 г.). Става дума на 4 предания, които той записва от местни овчари през 1921 г.:

1. „Перун имал млада хубава сестра, която се къпела в бистрите води на Папаз-гьол. Тя живеела в самодивските градини около езерото. Тук белила платната си и ги простирала по терасите на съседния връх, който населението нарекло Момини двори. Бясбог, който живеел в съседния циркус, решил да грабне хубавицата, но брат ѝ Дженгал го хванал, извикал всички зли духове и го подхвърлили на страшни мъчения, след което го търкулнали надолу по канарите. Разправят, че овчарите и сега чували грохота на скалите, които се натрупали и образували връх Бясбог (бесен бог). Той е прокълнат, и който пиел вода от изворите му, връзвал гуша“;

2. „Дете бях, разправя 90-годишен старец от с. Обидим, - това беше преди Севастополската битка около Моралийското морабе (Кримската война 1853–1856 г., м.б.). От Солун, Сяр, Драма и Кавала, та дори и от Цариград идваха големците с охранени коне, за да колят курбани под Мангър тепе. Дай ми сега нозе да те заведа, че да видиш огнищата. Аз с мулета съм ги карал. Казваха, че бащите и дедите им идвали тука да се поклонят на Перун и да станат „хаджии“. Знаеш ли че водата на Папаз-гьол е стопанита? В нея нищо живо не вирее. От гьола надолу риба – колкото щеш, а в гьола – нищо. Колко пъти сме хвърляли живи пъстърви в него, но дето ги турим – на другия ден ги намираме мъртви. Дяволска работа!“;

3. „Някога Пирин била пуста планина. Господар тук бил някакъв дух, който живял на островчето в езерото. Той бил добър, но щом му изгаснел огъня, ставал зъл, свиреп, отмъстителен. Тежко на овчарите, които в такъв момент се намирали около езерото. Мор наставал по добитъка им. Гръм и мълния трещели, скали се събаряли, ехтяла планината. Водите на езерото излизали и помитали всичко по пътя си. Овчарите запалвали голям огън и всичко утихвало. Затова пиринските овчари и до днес палят огньове около езерото.“;

3. „Богът на бурите и мълниите, чиито дворци били около Папаз гьол, слязъл един ден да се окъпе в хладните води на Места. За да се прикрие от хорски погледи, той заповядал да се извие буря, да се изсипе пороен дъжд северно и южно от мястото, където стоял. Реката придошла толкова много, че сам Перун не успял да се отстрани и бил заринат до раменете от камъни и пясък. Така Перун останал да стои там сред река Места, обърнат на изток за помощ от слънцето. Селяните до края на миналия век (XIX век, м.б.) близо до това място колели курбан в честа на св. Илия – заместника на Перун – и се молели заринатия до раменете Перун завинаги да остане там, за да не ги погуби“ (Хаджирадонов 1966: 4).

Според тези предания част от споменатите ритуали се изпълняват до средата на XIX, а някои (паленето на огньове, за да бъде спокоен и добър духа), и в началото на XX век. Интересно е, че в тях се разказва за обреди, характерни за различни епохи, вярвания и религии. Присъстват християнският свещеник (поп), езическият бог Перун, почитта към огъня и слънцето, а мюсюлмани от Беломорието идват тук да правят жертвоприношения. Макар и последните да са споменати като турци, най-вероятно става дума за пастири юруци и койнари, които през лятото идват със стадата си в Пирин, а зимата се прибират в топлите поля край морето, близо и в споменатите по-горе градове и села.

Проф. В. Марков, ст.н.с. д-р А. Гоцев и ст.н.с. д-р А. Янков в „Теренни обхождания от Западните Родопи, Пирин и Рила“ (2009 г.) изказват мнение, че споменатите вярвания и ритуали унаследяват още по-древни такива. За района на Попово езеро и долината на р. Ретиже те казват: „Непосредствено западно, срещу скалните светилища Митровица и Острец от Западните Родопи, високо, на повече от 2200 м. н. в. в Пирин е разположена кръглата сакрализирана в Древна Тракия територия на циркуса на Поповото езеро. До нея се е стигало вероятно от долината на Места по поречието на р. Ретиже, извираща от циркуса. По поречието ѝ бяха регистрирани няколко значими мегалитни светилища. От тях специално внимание заслужава скалното светилище Бабини Видини кошари, разположено на левия (северен) бряг на реката. Сакрализирана е монументална скала, разположена край импозантен водопад при водослива на рекичката Париковец и Ретиже. Особено забележително е светилището в м. Калинова затока, разположено също на левия бряг на Ретиже. Регистрирана беше скална площадка, осеяна с плитки кръгли вкопавания, врязан полукръг върху отвесна скала в съседство и значително количество ръчно изработена тракийска керамика. Разположено точно при брода, пресичащ Ретиже при източния вход към сакрализираната територия на Поповия циркус, това светилище може да се тълкува като светилище за достъп до свещената територия от върха на космическата планина. На източния бряг на Поповото езеро беше регистриран импозантен по размерите си мегалитен жертвеник с форма на обърната пресечена пирамида. Два улея извеждали свещената течност оттук върху по-ниска площадка, маркирана с две елипсовидни и едно кръгло вкопаване. Керамиката, открита в съседство, е ръчно изработена и датира най-общо от втората половина на І хилядолетие преди Христа.

В северната периферия на циркуса, при Долното Полежанско езеро, в самото подножие на Мангър тепе (Полежан) беше регистриран импозантен по размерите си каменен трон, ориентиран точно на запад. Край него върху едри каменни блокове се наблюдават кръгли вкопавания - жертвеници. Керамичния материал, открит наоколо, е преотложен и твърде оскъден, състоящ се от ръчно изработена тракийска керамика от І хилядолетие преди Христа и няколко фрагмента късноантична керамика. Непосредствено пред каменния трон са разположени огнищата, функционирали чак до средата на ХІХ век, където били принасяни в жертва овни. По легендарни данни традиционните култови практики били поддържани от поклонници – християни и мюсюлмани от цялата югоизточна част на Балканския полуостров. Те били поддържани от вярата, че всички, които са били тук, подобно на своите бащи и деди ставали „хаджии”. Факт, който подсказва особено значим култов център, оставил трайни следи в традиционната памет и култови действия, чието начало, както недвусмислено сочат археологическите материали, а и античните следи в изключително богатия легендарен материал, трябва да се търси в тракийската древност“ (Марков, Гоцев, Янков 2009: 99-101).

В популярната литература, на планинарска и друга тематика, присъстват и други легенди и приказни истории свързани с Попово езеро. В една от тях се разказва за свещеник, който решава да отиде в жилището на Перун и да го прогони. Когато стига до езерото, започва да отправя молитви, да ръси със светена вода. Ядосаният Перун го понася в езерото, а на повърхността изплува само шапката му. Оттогава езерото наричат Попово, а островчето в него Килимявката.

В други се говори за главатар на разбойническа дружина или турчин, който отвлича дъщерята на местен свещеник и я отвежда високо в планината. Свещеникът го последва и когато стига до голямо езеро чува откъм съседния връх дъщеря си, която пее момински песни. Разбирайки, че тя е прелъстена, от мъка се хвърля в езерото, а отгоре изплува само шапката му. Така то (езерото) започва да носи името Попово, островът Килимявката, а върхът Момини двори.

Някои истории разказват за убити свещеници, които османците хвърлят в езерото. Но немалко хора смятат, че те са съчинени в по-ново време. Проф. Георги К. Георгиев например, в „Алиботуш – Китка планина може ли да бъде част от Пирин планина?“ (1938 г.), пише за тях: „Не е правдоподобна и легендата за избитите попове от турците при потурчването и хвърлянето им после в Попово езеро“ (Георгиев 1938: 1096).

Как да стигнем до Попово езеро?

През Поповоезерния циркус минават множество пътеки, част от които означени с лентова туристическа маркировка. Те осигуряват възможност на туристите да достигнат до Попово езеро. Най-използвана е тази от х. „Безбог“ за х. „Пирин“. Тя е маркирана със зелена боя. По нея до езерото се идва за 1,20 ч. от х. „Безбог“ и за 6 ч. от х. „Пирин“. От тази пътека се отделят други три, маркирани: с жълта боя – за х. „Демяница“ (през Банските езера), със синя боя – за х. „Тевно езеро“ (през Кралевите езера), и с кафява боя – за с. Кремен (през Рибните езера). По тях до Попово езеро може да се стигне за 3,30 ч. от х. „Демяница“, за 1,30 ч. от х. „Тевно езеро“ и за около 7 ч. от с. Кремен. Имайте предвид, че в посочените времена не е включено времето за почивки.

 

Съкращения

г. – година; гръц. – гръцки; д-р – доктор, дка – декара; дн. – днес; др. – други; лит. – литературно;  м – метра; м.б. – моя бележка; млн. куб. м. – милиона кубически метра; м. н. в. – метра надморска височина; перс. – персийски; проф. – професор, р. – река; с. – село; св. – свети; ст.н.с. – старши научен сътрудник; стр. – страница; т.нар. – така наречения(т); тур. – турски; х. – хижа; ч. – часа.

 

Използвана литература

Георгиев 1938: Георгиев, Г. К. Алиботуш-Китка планина може ли да бъде част от Пирин планина? // Просвета, кн. 9, 1938.

Даутов 2014: Даутов, Н. Пирин – географски и етимологичен речник. Гоце Делчев: ИК Джангалица, 2014.

Даутов 2017: Даутов, Н. Пирин – пътеводител. Гоце Делчев: ИК Джангалица, 2017.

Кюлев 1934: Кюлев, И. Теренни бележки към събирани народни песни 1933-1934 г. БАН – Институт по изкуствознание. Мултимедийна база данни за автентичен музикален фолклор, картон № 5682.

Марков, Гоцев, Янков 2009: Марков, В., Гоцев, А., Янков, А. Теренни обхождания на Западните Родопи, Пирин и Рила. // Изв. на Регионален исторически музей – Благоевград, т. V, 2009.

Радев 1920: Радев, Ж. Природна скулптура по високите български планини. София: Книгоиздателство всеобща библиотека „Просвета“, 1920.

Хаджирадонов 1966: Хаджирадонов, К. Останки от култа към Перун. // Юбилеен вестник „40 години туризъм в Банско“, юли 1966, стр. 4.

 

© Николай ДАУТОВ

© Български турист

Материалът е написан от:

Николай Даутов
Съобщение до потребителя
местонахождение: Неврокопъ

Включен в списание:

бр. 15, дата 2019-07-12

В близост можете да намерите:

Кралеви (Кралевдворски) езера
Общи сведения Кралевите (Кралевдворските) езера, по-известни сред туристите с имената Самодивски и Момини, лежат в един малък, вторичен на Поповоезерния циркус, познат в научната литература като Кралевдворски. Намират се в землището на с. Обидим. Те са 11 на брой, много малки – с обща площ от едва ...
Връх Момини двори (Дженгал)
Съдържание на статията: I. Общи географски сведения II. Момини двори в литературата и картите през годините III. Името Момини двори. Други названия на върха. Административни преименувания. IV. Маршрути до връх Момини двори (Дженгал) I. ОБЩИ ГЕОГРАФСКИ СВЕДЕНИЯ Връх Мòмини двòри (2729 m), по- ...
Връх Джангал (Сиврия)
Съдържание на статията: I. Кратки географски данни II. Джангал в литературата и картите през годините III. Как една грешка води след себе си други? IV. Какво означава името Джангал? V. Маршрути до връх Джангал I. КРАТКИ ГЕОГРАФСКИ ДАННИ Джангàл (2591 м), по-известен сред туристите с името С ...
Джангалски (Кременски) езера
Джангàлските езера, по-известни с името Кремèнски езера, са 9 на брой – 3 големи и 6 малки, разхвърляни из красивия Кремèнски циркус. Жителите на село Кремèн, а също и тези на съседните села Обѝдим и Брèзница, ги наричат Джангàлските гьолове, тъй като са разположени в местността Джангàлица. Последна ...
Кременски връх
Кремèнски връх (2467 m) се издига на едноименния рид между съседите си Човèко – от изток, и (Х)Амбàр тепе – от югозапад. От първия го отделя слабо изразено в релефа плитко понижение – превал, а от втория добре очертана и дълбока седловина – премка. Гледан от югозапад и североизток има формата на кон ...
Български турист © 2014-2020
За нас | Връзка с нас