Търси

Руската чешма при село Баничан

Добави в любими
Категории: История Чешми Архитектура
Изтегли материала като е-книга
прегледай материала като клипче

  На около 0.6 km на север от центъра на с. Баничан, Неврокопско (Гоцеделчевско), в местността Руския лагер, на метри от републикански път II-19 (гр. Симитли – гр. Гоце Делчев – ГКПП „Илинден“), се намира т. нар. Руска чешма. Мястото е свързано с един миг от драматичната и изпълнена с превратности история на страната ни.

  През пролетта на 1944 г. по всичко личи, че Германия е на път да загуби Втората световна война. В същото време Царство България – неин съюзник, се опитва да се измъкне от орбитата ѝ. Действията в тази насока са предприети още през юни същата година. Кабинетът на министър-председателя Иван Багрянов влиза в дипломатически контакт с Великобритания и Съединените американски щати (САЩ), а на 2-ри септември е съставено ново коалиционно правителство, оглавено от Константин Муравиев, в което влизат представители на Народната партия, Демократическата партия, Българския земеделски народен съюз „Врабча 1“, както и 1 безпартиен. Покана  за участие е отправена и към Българската работническа партия, но последната я отхвърля.

  Парламентът е разпуснат, обявена е политическа амнистия и са възстановени политическите партии. Кабинетът потвърждава обявения от правителството на  Багрянов строг неутралитет и предприема разоръжаването на немските войскови части, намиращи се на територията на Царство България. Намират се хора обаче, които с действията и бездействията си, забавят умишлено ускорената тогава работа на държавната машина, за да обрекат на провал усилията ѝ.

  Страната ни къса дипломатическите си отношения с Германия и на 6 септември и ѝ обявява война. Часове преди това обаче, на 5 септември, Съюзът на съветските социалистически републики (СССР) прави същото спрямо Царство България, макар и последното да не участва в преки военни действия срещу него. Именно тук започва и историята на Руската чешма край с. Баничан.

  На 8 септември съветските войски навлизат на българска територия. Те не срещат никаква съпротива, причина за което е издадено още на 6 септември, от Министерството на войната, разпореждане да не се оказва такава.

  Сред преминалите българо-румънската граница съветски бойни части е и 14-ти Артьомовски стрелкови полк. Той пресича по диагонал цялата територия на страната като достига гр. Драма, на територията на днешна Гърция, който тогава е под българско управление.

  След споразумението между СССР, САЩ и Великобритания на полка е дадена заповед да се оттегли и през март 1945 г. той се установява на лагер, североизточно от с. Баничан. Той представляа землянки и няколко дървени постройки, между които и една естрада (Ежков 2016: 54).  В тон с новата тогава политика, след оборудването му, според написаното в социалистическата преса, на мястото е организиран  митинг на българо-съветската дружба, последван от празничен обяд и състезание между български самодейци и тези на военната част (Кравченко 1985: 4). Полкът редовно се посещава и от местните ремсисти – младежи, членове на т.нар. РМС –  Работнически младежки съюз (Шейтанова 1988: 4).

  Различна картина описва роденият в близкото с. Балдево Кирил Ежков, съвременник на събитията от онези години: "Лагерът се пазеше непрекъснато от войнишки постове. На руснаците беше забранено да излизат от него, а на нас, българите, изобщо да го доближаваме." И още: "Една среща с руските войници все пак се състоя. Това стана на 1 май 1945 г. В този ден се бяха събрали на една ливада близо до лагера руски офицери и няколко войници, както и неколцина гости от Неврокоп - предполагам членове на околийския комитет на партията, за да отпразнуват заедно деня на труда. На 8 май германците подписаха капитулацията, а на девети руските войници вече ги нямаше" (Ежков 2016: 54-56).

  След изтеглянето на съветската военна местността започва да се нарича Руския лагер, а по-късно Руската чешма, тъй като на мястото на намиращия се в близост извор (през 1969 г.) е построена чешма – каменен градеж. На нея е поставена плоча с надпис: „На руските войници от признателното население на района“.

  През 1975 г. е съчинена песен, наречена „Руската чешма“ (автор на текста е Ангел Маринов, а на музиката Иван Дживджорски), в която се казва: „Ако минеш и ти край чешмата, сладки глътки отпий, помълчи! И ще чуеш навред в долината как хармоника руска звучи.“ Същата се изпълнява от местни колективи, които участват с нея в организираните в онези години прегледи и фестивали на художествената самодейност (ГД 1988: 342-343).

  В началото на 70-те години Общинският съвет на БКП приема решение да се построи нова, по-голям чешма. Изграждането ѝ се забавя с няколко години. Причините са най-различни, по-важните от които:

  - няма разработен идеен проект;

  - мястото, където са изворът и съществуващата чешма, се заблатява и е встрани от главния път;

  - не е избран терен за строителство, който да се намира в близост до някогашния лагер.

  След направените огледи работата по изготвянето и реализацията на проекта е възложена на инж. Тодор Стефанов. Като най-подходящо е избрано днешното място, в непосредствена близост до асфалтирания път.

  Устроен е своеобразен паметен кът, с място за отдих. В работата активно се включват учениците от с. Баничан, които, под ръководството на учителя Стойко Башаков, събират хиляди речни камъчета от коритото на близката р. Туфча. Същите са използвани за оформяне на чешмата и пространството около нея. Поставени са и следните 2 надписа: „60 години Октомври“ и „На Артьомовски гвардейски полк, лагерувал тук през 1944“.

  Официалното откриване на чешмата е през 1977 г. А поводът: 60-годишнината  от т. нар. „Велика октомврийска социалистическа революция“. Водеща фигура на събитието е Петър Дюлгеров – секретар на ЦК на БКП, който изпълнява ритуала по прерязването на лентата.

  Скоро след откриването ръководството на Първа българска армия прави предложение изграденият вече кът да се допълни с едно съветско оръдие. Авторът и изпълнител на проекта дава съгласието си това да бъде направено.

  След промените от 10 ноември 1989 г. се прокарва идея паметният кът да бъде разтурен, но до тази крайна мярка не се стига. Премахнати – от крадци, са единствено надписите – отлетите от месинг букви.

  До чешмата днес има крайпътно заведение и малък паркинг, на който през лятото местните хора организират импровизиран пазар на земеделска продукция.

 

 Съкращения:

  БКП – Българска комунистическа партия; г. – година; р. – река; с. – село; т.нар. – така наречената; ЦК – Централен комитет

 

 Използвана литература:

  ГД 1988: Град Гоце Делчев. Из миналото на града и района. София: Наука и изкуство, 1988.

  Ежков 2016: Ежков, К. Моето Балдево. Благоевград, РИК "Ирин-Пирин", 2016.

  Кравченко 1985: Кравченко, А. Българите ни посрещнаха като свои братя. // - В: Гоцеделчевска трибуна, 1985, бр. 9, стр. 4.

  Шейтанова 1988: Шейтанова, В. Казачок. //  - В: Гоцеделчевска трибуна, 1988, бр. 17, стр. 4.

 

 Източници от интернет:

  Нотата, с която СССР обяви война на Царство България <http://www.desebg.com/2011-01-13-09-25-54/1419-2013-09-05-10-10-00> (03.01.2020).

  На 5 септември 1944 г. СССР обявява война на Българя <http://www.dnevnik.bg/sviat/2008/09/04/545961_na_5_septemvri_1944_g_sssr_obiaviava_voina_na_bulgariia/> (03.01.2020).

 

  © Николай ДАУТОВ

  © Български турист

Материалът е написан от:

Николай Даутов
Съобщение до потребителя
местонахождение: Неврокопъ

Включен в списание:

бр. 21, дата 2020-01-12

В близост можете да намерите:

Водопад Скока при с. Баничан
Една от забележителностите на с. Баничан, Неврокопско (Гоцеделчевско) е водопадът Скòка. Той се намира на по-малко от 500 m от центъра на старата част на селото, по течението на малко поточе, наричано Скòковско(то) дере. Последното е ляв приток на Баничанската рекичка, която от своя страна е десен п ...
Светиците
Светѝцата. Така жителите на с. Господинци наричат една скала, в коритото на р. Места, на 3 км на северозапад от селото. В съседство, по склонове на Родопите и Пирин, има още няколко големи такива. Населението назовава всички с общото име Светѝците – по светица, в българската топонимия „най-общо“ свя ...
Паметник на Гоце Делчев - гр. Гоце Делчев (Неврокоп)
Един от най-известните паметници в град Гоце Делчев (Неврокоп) е този на апостола Георги (Гоце) Делчев. Той е поставен на централния площад „Гоце Делчев“. Фигурата на идеологът на Българските македоно-одрински революционни комитети и национален герой на България е изработена от скулптора Димитър Бон ...
Гърбова скала
Гъбова скàла. Или скала, която има формата на гърбица. Това интересно образувание се намира на рида, който разделя долините на реките Костенска и Туфча. По въздушна линия отстои на малко повече от 2 км северозападно от с. Господинци. Най-лесно обаче се достига тя, ако се подходи откъм с. Баничан. Ка ...
Общински исторически музей – гр. Гоце Делчев
Общинският исторически музей (ОИМ) – гр. Гоце Делчев се намира в центъра на града, на ул. „Христо Ботев“ № 26. Помещава се в т.нар. Янчов конак, известен още и като Прокоповата къща. Това е късновъзрожденска сграда, смятана (не без основание) за най-красивата в града. Построена е през 1877 г. по зар ...
Български турист © 2014-2020
За нас | Връзка с нас