Търси

Светиците

Добави в любими
Категории: История География Природа Скални образувания Природни забележителности
Изтегли материала като е-книга
прегледай материала като клипче

  Светѝцата. Така жителите на с. Господинци наричат една скала, в коритото на р. Места, на 3 км на северозапад от селото. В съседство, по склонове на Родопите и Пирин, има още няколко големи такива. Населението назовава всички с общото име Светѝците – по светица, в българската топонимия „най-общо“ свято място, където се палят свещи по скалите.

  Има неяснота коя от околните групи скали се нарича Светиците. През годините имах възможността да разговарям с няколко човека от близките села Господинци и Рибново. Всички те ме уверяваха, че името Светиците носи групата скали по десния бряг на Места, накацали по склона на Пирин, току над шосето, което минава през пролома Момина клисура. Тези сведения обаче се разминават с онези, които се откриват в източниците. Прочее, някои от тях са твърде противоречиви.

  К. Попов, изследовател на топонимията на Разложко, който неточно е регистрирал местността като такава в землището на с. Кремен, пише следното за нея: „… висока скала, срещу която са наредени по-малки голи скали, наречени Светиците. Според преданието иконите на близкия някога манастир избягали по тези скали, когато един от калугерите започнал да води нечестив живот. В говора светица се нарича икона, която се носи при молебен, на Водици например“ (Попов 1979: 152).

  Васил Кънчов, който минава през това място в края на XIX век, разказва: Под [?] левия бряг на реката се издига висока стръмна канара, а срещу нея по левия бряг [?] са наредени множество по-малки голи скали, наречени Светиците. Според народното предание, там наблизо имало манастир, един от калугерите водил безсрамен живот и прелюбодействал в манастира. Иконите се възмутили от престъплението и избягали по тези скали, които оттогава взели да се наричат Светиците“ (Кънчов 1895: 248).

  През 1903 г. през Момина клисура, със свои съратници, минава и Гоце Делчев. От с. Кремен до с. Баничан водач на групата е войводата Георги Григоров Москов от с. Кремен. Четниците се придвижват през нощта, за да не бъдат забелязани. В местността Момина кула един от тях се подхлъзва и пада по стръмнината към коритото на реката. Впоследствие се оказва, че остава жив. По-надолу, в местността Светиците, групата спира за почивка. Тук Делчев, шегувайки се, казва: „Щом мястото носи имената на светици, дано имаме късмет да пристигне другарят ни. А защо се казва светиците“? „Ако е денно време, вие ще видите горе високо на скалите, на левия бряг на реката, който е склон от Родопите, наредени камъни наподобяващи човешки фигури“, казал Москов. „Легендата говори, че някога горе на това място е съществувал манастир. Един от калугерите е бил толкова развратен, че дори иконите се засрамили да го гледат. Един ден те избягали и се пръснали по тези места – наредили се като кацнали високо на скалите, на известно разстояние една от друга. И сега, като ги гледа човек от долу наподобяват човек – икони“ (Москов 2016: 107).

  Още снимки може да видите в галерията по-долу.

 

ЛИТЕРАТУРА

Кънчов 1895: Кънчов, В. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница – XIX. Неврокопската кааза, XX. Момина клисура. // Сборник народни умотворения, наука и книжнина, кн. XII, 1895, стр. 235-251.

Москов 2016: Москов, А. Спомените на един кременец. София, 2016.

Попов 1979: Попов, К. Местните имена в Разложко. София: Издателство на БАН, 1979.

 

© Николай ДАУТОВ

© Български турист

Материалът е написан от:

Николай Даутов
Съобщение до потребителя
местонахождение: Неврокопъ

Включен в списание:

бр. 14, дата 2019-06-12

В близост можете да намерите:

Гърбова скала
Гъбова скàла. Или скала, която има формата на гърбица. Това интересно образувание се намира на рида, който разделя долините на реките Костенска и Туфча. По въздушна линия отстои на малко повече от 2 км северозападно от с. Господинци. Най-лесно обаче се достига тя, ако се подходи откъм с. Баничан. Ка ...
Купена - вкамененият бог Перун
В южната част на пролома Момина клисура – на около километър на юг от разклона за село Буково, река Места образува неголямо долинно разширение. То е дълго малко над 2 километра, а широчината му достига 550 метра. Формата му, поради особеностите на релефа, наподобява дъга, обърната на запад с изпъкна ...
До лобното място на Стоян Мълчанков
„На 22 априлъ 1920 год. падна другъ единъ многозаслужилъ синъ на Родината ни – Стоянъ Мълчанковъ, народенъ представителъ, известенъ революционеръ и дългогодишенъ народен просвѣтителъ. Загина той на пѪть от Неврокопъ за Разлогъ (Мехомия) въ Момина клисура, при мѣстността Буковска лѪка нападнатъ отъ р ...
Руската чешма при село Баничан
На около 0.6 km на север от центъра на с. Баничан, Неврокопско (Гоцеделчевско), в местността Руския лагер, на метри от републикански път II-19 (гр. Симитли – гр. Гоце Делчев – ГКПП „Илинден“), се намира т. нар. Руска чешма. Мястото е свързано с един миг от драматичната и изпълнена с превратности ист ...
Водопад Скока при с. Баничан
Една от забележителностите на с. Баничан, Неврокопско (Гоцеделчевско) е водопадът Скòка. Той се намира на по-малко от 500 m от центъра на старата част на селото, по течението на малко поточе, наричано Скòковско(то) дере. Последното е ляв приток на Баничанската рекичка, която от своя страна е десен п ...
Български турист © 2014-2020
За нас | Връзка с нас