Търси

Църква „Св. Илия“ – гр. Радовиш

Добави в любими
Категории: История Зад граница Из градове и села Църкви
Изтегли материала като е-книга
прегледай материала като клипче

  Църквата „Св. пророк Илия“ се намира в северозападния край на гр. Радовиш, до Гробищния парк. Информацията за нея в интернет е повече от оскъдна. Включително и тази от интернет страницата на Брегалнишката епархия на създадената през 1967 г. Македонска православна църква. Там се съобщава, че храмът е строен от 1831 до 1859 г. – осветен е известно от кой, няма фрескоживопис, иконите са от XIX век – от неизвестен автор, иконостасът е частично резбован и царските двери са изработени в 1843 г. (МПЦБЕ).

  В допълнение на тази информация, от беглия поглед на обикновения посетител – мирянин, може да се каже следното:

  „Св. Илия“ е трикорабна псевдобазилика, с апсида от изток и открита галерия от запад. В съседство до нея има други сгради, с които тя формира комплекс. Покривът на църквата е двускатен, скосен от запад и изток, без купол. Понастоящем е застлан с керемиди.

  Храмът е вкопан до около 2 m в земята. Градежът е от камъни. Част от стените са измазани. В ново време пространството около сградата е покрито с плочи. От това „преустройство“ са пострадали гробовете около апсидата, част от кръстовете на които са останали под земята. Това личи от надписите им – на български език. В съседство – на югоизток от храма, е построена 3-етажна камбанария.

  Църквата има 5 входа – по 2 от север и юг и 1 от запад. Над един от южните има надпис, също на български, който гласи: с͠ты ИЛIѦ 1859 IУЛїѦ : 26. Това ще да е дата на освещаване на храма. А по това време Радовиш е в диоцеза на Константинополската (Вселенската) патриаршия, в пределите на Струмишка епархия. Предстоятел на последната (в периода 10 януари 1853 г. – 13 май 1861 г.) е митрополит Неофит. Същият преди това оглавява Имброската, а след това Самоковска епархия. Вероятно той е и архиереят, който освещава църквата „Св. Илия“.

  В 1897 г. населението на тази епархия (Струмишката), с Радовиш в пределите си, отхвърля върховенството на Патриаршията във Фенер и минава под ведомството на Българската екзархия. Начело ѝ (до 1918 г.) застава митрополит Герасим.

  Вътрешността на храма „Св. Илия“ днес впечатлява с чистота и подредба. Наосът и св. Олтар са разделени от голям дървен иконостас. Царските двери, колонките между царските икони, лозницата, венчилката и разпятията са резбовани. Трите реда икони са дело на възрожденски майстор(и) от Мелнишката художествена школа. Стенописна украса няма. Подът, личи си, е поправян в ново време. Стените, колоните и свързващите ги арки също са скоро пребоядисвани. Едновремешни, с прекрасни резби, са владишкия трон, амвонът и аналоите. Стар е и един от полилеите.

  Женското отделение – галерията на втория етаж, е достъпно посредством стълба, долепена до северната стена. Отворът му към наоса е „закрит“ (замрежен) с дървени решетки.

  В последните години туристите предпочитат да посещават новия, изключително красив и богат, храм на Радовиш – „Св. Троица“. Поклонниците обаче, които посещават града, само ще загубят ако не видят и църквата „Св. Илия“.

  С нея е свързана съдбата на един от многото пострадали свещенослужители на Българската екзархия в Македония – Драги Спасов (Евтимий), роден и служил в Радовиш и околните села, който загива мъченически през 1947 г. Накратко.

  Той е роден на 10 юни 1920 г. в гр. Радовиш. През 1942 г. е ръкоположен за свещеник на Българската екзархия в Рилския манастир, като му е дадено името Евтимий. За жалост, скоро след това, той умира в защита на вярата и народността си. След 1945 г. новите югокомунистически властници многократно го заплашват и призовават да свали расото, тъй като ще има лоша съдба. Целта им е да го заловят и ликвидират извън града. И през 1947 г. успяват. На 13 октомври – след няколко седмици прекарани в мъчения, в разцвета на силите си, на 27-годишна възраст, отец Евтимий е убит по най-жесток и мъчителен начин. Тялото му е влачено из околните села за сплашване на народа. Накрая трупът е обезглавен. Главата е сложена в торба, а тялото напъхано в чувал. Изхвърлен е в тогавашния двор на църквата „Св. Илия“ – гр. Радовиш. Заради страха от репресии на погребението присъстват много малко хора.

  Пет месеца след убийството, на отец Евтимий е издадена смъртна присъда. Още преди това неговото семейство и това на брат му са интернирани. Имуществото и граждански им права са отнети (КБМЕ).

 

Източници от интернет:

КБМЕ: Крвавата борба на Македониjа за егзархиjата. 26.11.2017. <http://tatkovina.info/2017/11/26/крвавата-борба-македонија-егзар/> (12.08.2019)

КТМЦ: Кървавата трагедия на Македонската църква. Какво се случва с православните свещеници в днешна Македония след окупирането ѝ от Сърбия. 26.11.2017 <https://www.vesti.bg/bulgaria/kyrvavata-tragediia-na-makedonskata-cyrkva-6076576> (12.08.2019)

МПЦБЕ: Македонска православна црква. Брегалничка епархиiа. <http://www.bregalnickaeparhija.org.mk> (12.08.2019)

ОР: Општина Радовиш. 70 години од смртта на отец Ефтимиj (Драги). 12.08.2017.  <https://www.facebook.com/Opstina.Radovis/posts/1046570612111906/> (14.08.2019)

 

© Николай ДАУТОВ

© Български турист

Материалът е написан от:

Николай Даутов
Съобщение до потребителя
местонахождение: Неврокопъ

Включен в списание:

бр. 18, дата 2019-10-12

В близост можете да намерите:

Църква „Св. Троица“ – гр. Радовиш
Църквата „Св. Троица“ се намира в южната част на гр. Радовиш, недалеч на североизток от сградата на Общината, на ъгъла на ул. „8-и септември“ и бул. „Александър Македонски“. Разположена е всред красив парк, на левия бряг на Радовишката река, което име носи р. Струмица в горното си течение. Ктитор н ...
Манастир „Св. Богородица Милостива“ - с. Велюса
Недалеч от границата между България и Македония, близо до гр. Струмица, се намира с. Велюса. То е разположено в полите на планината Смърдеш. До него се достига най-бързо и удобно като се мине през гр. Петрич и Граничния контролно-пропускателен пункт „Златарево“ (ГКПП „Златарево“). Селото отстои на ...
Манастир „Св. Леонтий“ при село Водоча
Недалеч от границата между България и Македония, близо до гр. Струмица, се намира село Водоча. То е разположено в полите на планината Смърдеш, под най-високия ѝ връх Еленица (971 м). До него се достига най-бързо като се мине през гр. Петрич и Граничния контролно-пропускателен пункт „Златарево“ (ГКПП ...
Паметник Македония – гр. Струмица
Паметник „Македония“ се намира в западния край на парка в гр. Струмица. Посветен е на загиналия при авиокатастрофа в Босна и Херцеговина Борис Трайковски, президент на Република Македония в периода 5 декември 1999 г. – 26 февруари 2004 г. Представлява постамент върху, който е поставена композиция – ...
Манастир „Св. 40 мъченици Севастийски“ - с. Банско
Манастирът „Св. 40 мъченици Севастийски“ се намира в Струмишкото с. Банско. Той е един от новите в Република Македония. Недалеч на север от селото са останките на средновековната черква „Св. 40 мъченици Севастийски“. Нейното име носи и днешната обител. Идеята за основаването на манастира е на Струм ...
Български турист © 2014-2020
За нас | Връзка с нас