Търси

Кралеви (Кралевдворски) езера

Добави в любими
Категории: Планини География Маршрути Природа Езера
Изтегли материала като е-книга
прегледай материала като клипче

  Общи сведения

  Кралевите (Кралевдворските) езера, по-известни сред туристите с имената Самодивски и Момини, лежат в един малък, вторичен на Поповоезерния циркус, познат в научната литература като Кралевдворски. Намират се в землището на с. Обидим. Те са 11 на брой, много малки – с обща площ от едва 15,8 дка. Разхвърляни са, сякаш без никакъв ред, из камънака, свлечен от склоновете на околните върхове – Момини двори (Дженгал), кота 2722 m (Момин двор), Кралев двор и северозападната кота (2764 m) на Демиркапийските чуки. Това им придава особено очарование, което често оставя планинарите в един неподозиран захлас. Мнозина от последните, омаяни от вида им, не могат да ги изтрият от паметта си и ги смятат за едни от най-красивите в Пирин. Чудна работа! Тия незначителни езерца, повечето от които наподобят локви, туристите – своенравни и горделиви „покорители“ на планината, издигат на пиедестал!

  От 11-те езера в групата 9 са постоянни, а останалите 2 с временен характер.

  Най-високо разположеното в групата (на височина 2439 m) се намира в южната част на циркуса. Заема една малка вдлъбнатинка сред камънаците, които сякаш са в готовност всеки един момент да го засипят и погълнат. То има площ от едва 0,2 дка. Почти цялото му дъно е заето от камъни и тинести утайки. При пълноводие водата от него се процежда през камънака и поема надолу, към по-ниско разположените езера. В съседство – на около 40 m на запад от него, има една локвичка, която се захранва от постоянно от бликащия до нея извор. Не е изключено тя да е засипано някогашно малко езерце.

  Поточето, което изтича от тази локва, взема водата на гореописаното езеро и стотина метра по-надолу се втича в следващото от постоянните. То лежи на височина 2434 m. Тъй като е плитко, наподобява голяма локва, по-голямата част от дъното на която е заета от тиня. Когато е пълно, има площ от 1,04 дка. Големината му се мени често, в зависимост от количеството вода, която постъпва в него. Оттокът е в северния му край. Там водата се скрива под камънака, за да избие на повърхността 40-50 m по-надолу – в северна посока, във вид на поток, малко преди да се влее в следващото езеро, което доста прилича на него. Надморската му височина е 2418 m и също е много плитко. Когато е пълно, има площ от 2,9 дка. Водното огледало обаче намалява почти наполовина когато има спад в количествата вода, които постъпват от потока, който го подхранва. Една част от някогашното езерно дъно – от запад и югоизток, е засипана.  Останалата е заета от тиня и камънак. В съседство – на около 50 m на север-северозапад (на височина 2421 m), има едно малко (0,13 дка) временно езерце

  По течението на реката (на височина 2390 m) следва едно малко (0,35 дка) красиво езеро, с формата на овал. Някога то е било два пъти по-голямо, но западната му половина, пред която стърчи голяма мутонирана скала – овча гърбица, е засипана. Днес мястото представлява равна полянка, покрита с трева. Самото езеро е плитко, с тинесто-каменисто дъно. Водата на рекичката, която минава през него, прокъсва преградния каменен вал и се спуска по стръмнината към трите най-ниско разположени езера в циркуса. Те са и най-красивите и известни в групата.

  Първото от тях лежи на височина 2380 m н. в. Той е най-голямото от Кралевите – 5,14 дка, вероятно и най-дълбоко сред тях. Част от източните и западните му брегове са засипани от наноси. Понастоящем представляват вмочурени поляни. Водата на това езеро изтича през красив скален процеп и пълни съседното, което отстои само на 15 m на север от него, на височина 2376 m. То е с площ 2,6 дка. По дълбочина се конкурира с горното, но точни измервания по този показател не са правени. Между тия две езера, на метри в съседство – съответно на югозапад и северозапад, е второто от споменатите в началото временни езерца – локви.

  Най-ниско разположеното езеро в групата – на височина 2375 m, често е смятано за най-красивото от тях. Формата му наподобява тази на сърце. То има площ от 2,82 дка. Тя се мени в зависимост от количеството вода, което внася потокът в него. Оттича се в източния си край, откъдето водата на последния се спуска по стръмен улей надолу, влива се отляво в реката която иде откъм седловината Демиркапия и оттам в Попово езеро.

  Северно от 3-те най-забележителни езера в групата има още две, много малки, като локви – с площ 0,31 и 0,09 дка. Надморската им височина е съответно 2400 и 2394 m. Дават началото на малък ручей, водите на който бързо се губят в камънака.

  През Кралевдворския циркус минава маркирана със синя боя туристическа пътека. Тя започва от хижа „Тевно езеро“, изкачва се до седловината – портата, между връх Кралев двор и кота 2722 m (Момин двор), след което се спуска към циркуса, минава край повечето от езерата в него. При оттока на най-ниско разположеното от тях пътеката поема надолу по стръмнината и (недалеч на юг от Попово езеро) се събира с тази от хижите „Гоце Делчев“ и „Безбог“ за хижа „Пирин“ и гр. Мелник.

 

  Кралевите езера в литературата

  Ако човек се зарови в научната, справочната и туристическата литература, издадена в годините назад, ще открие, че за Кралевите езера е писано немного.

  Преди 100 г. те са посетени от географа Жеко Радев. В книгата си „Природна скулптура по високите български планини“, в две дълги изречения, той казва следното за тях: „Тъй като циркусът при Кралев двор е обърнат към север и от друга страна той се опирана високите централни венци, той се е развил доста добре, а в горната си част, дето и сега се образуват постоянни лавини, надробените материали по дъното постоянно се пререждат, като образуват така наречените ембрионални езерни коритища. Тук са се отстояли цяла група от малки езерца (седем едно под друго), от които долните четири са с постоянна вода и задълбани в основните скали“ (Радев 1920: 94).

  Почти 20 г. след Радев, езерата са споменати от геолога Георги Костов Георгиев, в интересната му студия „Езерата в Пирин планина“. Там той пише: „А югозападно от езерото (Попово езеро, м. б.), високо във вторичния Кралевдворски циркус, има 3 – 4 малки езерца в блоковите сипеи. Проф. Ж. Радев ги нарича ембрионални. През разни години имат различен брой“ (Георгиев 1938: 111).

  В „Пирин – пътеводител“ (1960 г.), на една от страниците, авторите – Никола Миронски и Атанас Вълчев, също споменават съвсем бегло езерата. При описанието на Кралевдворския циркус те казват: „Той представлява една висока тераса, в която на различна височина са разхвърлени седем малки, но много красиви езера – Кралевдворските езера. Има легенда, че тук било седалището на древния славянски бог Перун“ (Миронски, Вълчев 1960: 89).

  През 1964 г. излиза академичното издание „Езерата в България“. В него се дават следните кратки общи сведения за Кралевите езера: „Кралевдворски езера. Това са три езера в източните поли на Момин двор (2725 м) и Кралев двор (2680 м). Не са изследвани. От тях води началото си р. Ретиже“ (ТрИХМ 1964: 180). Следват кратки морфометрични данни за тях, които обаче не са резултат от измервания на място, а снети от топографска карта. За отбелязване тук е и допуснатата неточност, че от тази езерна група води началото си р. Ретиже. За начало на последната се приема оттокът на Попово езеро.

  Написаното за Кралевите езера в изследването „Езерата в България“ се цитира в литературата няколко десетилетия след това. Чак през 2008 г., в книгата „Пирин – речник и пътеводител“, пишещия тези редове обнародва коректни сведения за площта на 9 езера в групата (Даутов 2008: 91-92). Същият автор – в „Пирин – географски и етимологичен речник“ (2014 г.), споменава, че Кралевите езера са 12 на брой (Даутов 2014: 187). Пълно тяхно описание се направи в изследването „Езерата в Пирин“ (2019 г.) с автори Николай Даутов и Деян Василев (Даутов, Василев 2019: 137-141). Те, в един дълъг период от време (между 2007 г. и 2018 г.), направиха измервания на всички пирински езера. Данните от тях се публикуваха в споменатата книга.

 

  За различните имена на езерата

  Както се каза в началото, в литературата и картите Кралевите езера се отбелязват и описват още и с имената Кралевдворски, Самодивски и Момини. Редно е да се каже, макар и накратко, нещо за техният произход.

  От столетия насам трите най-ниско разположени от групата жителите на с. Обидим наричат Кралеви. А цялата околност именуват Кралеви(те) гюбрища. Тъй като до  недалечното минало, в продължение на над 300 години, една от фамилиите в селото – Кралеви, през лятото извеждат на паша в околността добитъка си. Гюбрище, в местния говор, се нарича мястото, където лежат животните. Названието Кралеви езера се приема и от автора на тази статия.

  Кралевдворски езера е название, познато най-вече от научната и справочна литература. Често се среща и в туристическата. Производно е от това на циркуса, в който са разположени езерата.

  Момини езера е име, дадено от туристите. Използва се рядко и от самите тях. Регистрирано е от автора на тази публикация – при разговори с планинари, по време на излети в планината през 2006 и 2007 г. Обнародвано е за първи път в „Пирин – речник и пътеводител“ – 2008 г.

  Най-използваното днес название – Самодивски езера, има твърде любопитен произход. То е следствие на интерпретацията на местно предание, публикувано от планинаря Константин Хаджирадонов в статията „Останки от култа към Перун“ (1966 г.). В тази статия той казва: „Преди 45 години (т.е. през 1921 г., м. б.) от стари овчари около Папаз-гьол (Попово езеро, б. м.) записах някои предания във връзка с култа към Перун… Съществувала легенда, че Перун имал млада хубава сестра, която се къпела в бистрите води на Папаз-гьол. Тя живеела в самодивските градини около езерото. Тук белила платната си и ги простирала по терасите на съседния връх, който населението нарекло Момини двори. Бясбог, който живеел в съседния циркус, решил да грабне хубавицата, но брат ѝ Дженгал го хванал, извикал всички зли духове и го подхвърлили на страшни мъчения, след което го търкулнали надолу по канарите. Разправят, че овчарите и сега чували грохота на скалите, които се натрупали и образували връх Бясбог (бесен бог). Той е прокълнат, и който пиел вода от изворите му, връзвал гуша“ (Хаджирадонов 1966: 4).

  От написаното става ясно, че т.нар. Самодивски градини се намират около Попово езеро, а сестрата на Перун простира платната си по площадките – терасите, на съседен нему връх. А такива тераси има единствено върхът, който днес планинарите наричат Дженгал. Същият обаче, и до днес, жителите на селата Обидим, Кремен и Брезница продължават да именуват Момини двори. Този любопитен факт е коментиран неведнъж от мен, включително и в статия за сп. „Български турист“.

  Този, който чете и анализира внимателно написаното дотук, ще се запита – Как тогава Самодивските градини се преместват в Кралевдворския циркус, а името Момин(и) двор(и) се озовава на друг връх, на билото на Пирин!?

  Планинарят Добри Душков в „Пирин – туристически речник“ (1972 г.) и „Пирин – географски речник“ (1982 г.) ни поднася следната интересна информация: Дженгал… – гранитен връх (2700 м), най-южният на Полежанското било… Според легендата богът на бурите и мълниите Перун имал хубава сестра, която живеела в самодивските градини край Попово езеро (оттук името на Самодивските езера). В съседния циркус живеел бог Бес, който решил да грабне хубавицата. Брат ѝ Дженгал научил за намеренията на бог Бес, събрал злите духове и с тяхна помощ го затрупал с камъни на върха. И днес голямата купчина камъни на в. Безбог напомня за легендата…

  Момин двор – връх (2723 м) на главното било между в. Валявишки чукар и в. Кралев двор. На север от него се отделя страничното Полежанско било. По северните му склонове до късно лято се задържат снежни преспи, които отдалеч имат вид на хубаво изпрано момино пране, простряно в момин двор. Според легенда бог Перун имал млада и хубава сестра, която живеела и се къпела край Самодивските езера под в. Кралев двор. Тук белела платната си и ги простирала по терасите на върха, на момините двори (Душков 1972: 30, 66, 114; Душков 1982: 28, 67, 120).

  Тази „легенда“, описана от Душков в двата речника, сякаш повтаря цитираната по-горе, записана от К. Хаджирадонов през 1921 г. Но не съвсем! Читателят остава с впечатление, че Самодивските градини са в циркуса под Кралев двор, и сестрата на Перун бели платната си в езерата там – в Кралевите, а не в Попово езеро. И ги простира по склона на върха, който се издига на билото на планината, който авторът нарича Момин двор. И с което име днес известен сред планинарите.

  Но този връх няма никакви тераси, за каквито пише Душков. Такива (тераси – площадки) има само онзи връх, известен ни днес като Дженгал, който, каза се по-горе, местните хора наричат Момини двори. Този последният, в някои карти и справочници, се появи и с името Самодивски връх.

  Как все пак се появява названието Самодивски езера?

  То е вкарано в употреба десетина години преди съставянето на първия речник на Д. Душков. Негов създател е познатият ни вече Константин Хаджирадонов, за който стана дума по-горе. Същият е автор на едно допълнение към книгата „Банско. Биография на един град“ (1959) на Димитър Кръстев, наречено „Кратък пътеводител на централната част на Северен Пирин – изходна база Банско и Добринища“. В допълнението към него, където се описва минаването през Кралевите (Кралевдворските) езера, Хаджирадонов  употребява и името Самодивски езера: „Между върховете Момин двор (2713 м) и Кралев двор (2684 м), казва той, се намира Малка Демиркапия, през която се влиза в Поповския циркус, минава се край Самодивските езера и се слиза при Попово езеро (Кръстев 1959: 155).

  Авторството на Хаджирадонов издава едно изречение на автора на книгата, който казва: „Понеже знам как действува могъщата притегателна сила на планината аз прибавям към тези няколко страници един хубав пътеводител за централната част на Северен Пирин, изработен специално за тебе от стария познавач на тия места и дългогодишен турист – Костадин Хаджирадонов“ (Кръстев 1959: 145).

  Такава е историята на разните имена на езерата в групата.

 

Използвана литература

Георгиев 1938: Георгиев, Г. К. Езерата на Пирин планина. // - В: Известия на Българското географско дружество, 1938, кн. VI, стр. 103-119.

Даутов 2008: Пирин – речник и пътеводител. София: Издание на автора, 2008.

Даутов 2014: Даутов, Н. Пирин – географски и етимологичен речник. Гоце Делчев: ИК Джангалица, 2014.

Даутов, Василев 2019: Даутов, Н., Василев, Д. Езерата в Пирин. Гоце Делчев: ИК Джангалица, 2014.

Душков 1972: Душков, Д. Пирин – туристически речник. София: Наука и изкуство, 1972.

Душков 1982: Душков, Д. Пирин – географски речник. София: Наука и изкуство, 1982.

Кръстев 1959: Кръстев, Д. Банско – биография на един град. София: Държавно военно издателство, 1959.

Миронски, Вълчев 1960: Миронски, Н., Вълчев, А. Пирин – пътеводител. София: Медицина и физкултура, 1960.

Радев 1920: Радев, Ж. Природна скулптура по високите български планини. Географска библиотека № 2, Урежда Българското географско дружество. София: Книгоиздателство всеобща библиотека „Просвета“, 1920.

ТрИХМ 1964: Трудове на Института по хидрология и метеорология. т. 16 – Езерата в България. София: Издателство на БАН, 1964.

Хаджирадонов 1966: Хаджирадонов, К. Останки от култа към Перун. // - В: Юбилеен вестник „40 години туризъм в Банско“, юли 1966, с. 4.

 

© Николай ДАУТОВ

© Български турист

Материалът е написан от:

Николай Даутов
Съобщение до потребителя
местонахождение: Неврокопъ

Включен в списание:

бр. 18, дата 2019-10-12

В близост можете да намерите:

Връх Момини двори (Дженгал)
Съдържание на статията: I. Общи географски сведения II. Момини двори в литературата и картите през годините III. Името Момини двори. Други названия на върха. Административни преименувания. IV. Маршрути до връх Момини двори (Дженгал) I. ОБЩИ ГЕОГРАФСКИ СВЕДЕНИЯ Връх Мòмини двòри (2729 m), по- ...
Попово езеро
Географски данни Попòво èзеро заема средищно положение в едноименния циркус. Намира се на границата на землищата на селата Кремèн и Обѝдим. В по-старите литературни източници и карти се отбелязва също и с името Папàз гьол. Трябва да се каже обаче, че местното население открай време го нарича Попово ...
Връх Джангал (Сиврия)
Съдържание на статията: I. Кратки географски данни II. Джангал в литературата и картите през годините III. Как една грешка води след себе си други? IV. Какво означава името Джангал? V. Маршрути до връх Джангал I. КРАТКИ ГЕОГРАФСКИ ДАННИ Джангàл (2591 м), по-известен сред туристите с името С ...
Джангалски (Кременски) езера
Джангàлските езера, по-известни с името Кремèнски езера, са 9 на брой – 3 големи и 6 малки, разхвърляни из красивия Кремèнски циркус. Жителите на село Кремèн, а също и тези на съседните села Обѝдим и Брèзница, ги наричат Джангàлските гьолове, тъй като са разположени в местността Джангàлица. Последна ...
Връх Каменица
Връх Кàменица (2824 м) се издига на едноименния рид между съседите си Малка Каменица – от североизток, и кота 2689 м – от югозапад. От него на югоизток се спуска къс рид – граница между циркусите Демѝркапийски и Дỳпката. Северозападното му рамо, което се вдава на североизток към долината на р. Мòзго ...
Български турист © 2014-2020
За нас | Връзка с нас