Търси

Kuber

Kuber

Авторски материали:

Попова шапка
Атанас Алексиев С името Попова шапка се назовава един връх между долините на р. Черни Искър и Манастирска река в Северозападния дял на Рила. Обаче, точно кой връх е Попова шапка – за това се води спор, както между туристи, така и между местни люде. Ще поясним по-долу от къде произлиза този спор, че ...
Еделвайс в България
Всеки, който се е качвал по нашите високи планини, знае, че растителността им значително се отличава от оная на долините. Особени, неизвестни в полето шарени цветя растат в алпийските ливади на Витоша или по скалистите върхове на Рила. Причините на тази разлика в растителността не се състоят само в ...
Каменните стълбове – Варненско
Каменните стълбове – Варненско (Дикили таш, Побитите камъни) от П. Бакалов. България е надарена от природата с красиви долини, величествено издигащи се планини, сенчести гори и буйни планински реки, на които ние всеки ден се любуваме, които ни привличат със своите омайни хубости, всред които ние з ...
Проект за заслон на Страшното езеро в Рила (1941 г.)
Р. Д. Една задача, която в най-скоро време ще имат да разрешат хижестроителните комитети при разните планинарски организации, е построяването на хижа – заслон при Страшното езеро. Тук ще се опитаме да дадем под ред доводите, които ще требва да занимаят тези комитети, като накрая отсъдят доколко е ...
Македонските хижи (1941 г.)
сн. Георги Попов сп. БЪЛГАРСКИ ТУРИСТ, год. XXIII, кн. 10, декември 1941, стр. 296.
Легенда за Алиботуш
от Павел Спасов * По всички села плъзнаха теляли: - Слушайте, хора селяни!... В петък... на ливадите пред Ризабеговия чифлик... Селим паша сбор събира!... Всички на сбора да се явите... тъй заповяда пашата! Така викаха телялите и слушаха изтръп­нали селяците, защото върнал се беше Се­лим пача с ча ...
Аладжа манастир (1935 г.)
Ал. Сп. Ганев Надали има по-интересен български манастир от Аладжа. Сгушен в единия край на родината ни, непознат за мнозина, Аладжа манастир още дълго ще буди интерес и ще привлича туристи със своята особеност на пещерен манастир. Ако вървите североизточно от Варна към последния пост на ромънскат ...
Варна и нейната околност (1935 г.)
В. И. Гочев Понеже ходенето по планините е свързано с известни трудности, които трябва да се преодолеят, нашите туристи пътуват главно из планините. Морските градове и красивото българско крайбрежие са почти забравени. Особено внимание за нашите туристи заслужава гр. Варна със своето крайбрежие и о ...
Варна като изходен пункт за излети (1935 г.)
Варна служи като изходен пункт за следните излети: I. Еднодневни излети 1. Варна – Карантината (с лодка 20 мин.) – Галата – фара на нос Галата – аязмото Св. Неделя – Варна. Целия маршрут около 18 клм. 2. Варна – Боровец – Шкорпилова могила (от тук се открива великолепна панорама на целия град, за ...
Хижа-наблюдателница „Черни връх“
Г. Клисаров Четиридесет години след историческия излет на Алеко Константинов до Черни връх, в който взеха участие 300 софийски граждани, и това бе отбелязано като голямо събитие, витошкият първенец (2286 м.) се украси с хижа наблюдателница. Осъществи се една стара идея, завърши се още едно културно ...
Строежът на метеорологичната наблюдателница и хижа „Черни връх“
Строежът на метеорологичната наблюдателница и хижа „Черни връх“ Архитект П. Калчев След успешното завършване постройката на най-високата в Югоизточна Европа наблюдателница на в. Мусала и добитите поуки от строежа на същата, се пристъпи в края на това лято към осъществяване на втората високопланинс ...
Освещаване на наблюдателница „Черни връх“ (2286 м.)
Киро Киров На 27 октомври т. г. „туристическото лято“ завърши с освещаването на Черновръшката наблюдателница – втората по надморска височина обсерватория не само в България, но и в Балканския полуостров. По този начин се постигна още един идеал на българските метеоролози, който в миналото е неразри ...
Начало и развитие на българското планинарство (1895–1912)
НАЧАЛО И РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКОТО ПЛАНИНАРСТВО (1895–1912) Светлозар Елдъров, проф., дин Институт за балканистика с Център по тракология Българска академия на науките През 2020 г. българското планинарство по­кори висока юбилейна кота – 125-годишнината от своето начало. На 27 август 1895 г., посл ...
Планинарството в Гърция и Гръцкият алпийски клуб
Гръцкитѣ планини представляватъ, безъ съмнение, голѣмъ исторически и митиченъ интересъ, при все това не тази е единствената причина, която привлича тамъ горе планинаря. И тѣ иматъ своитѣ хубости, които зовятъ любящия природата и който малко се интересува за мѣстото, кѫдето Зевсъ като дете се е криел ...
Освещаването на заслон „Заврачица“ (22.10.1935 г.)
Рила е култъ за българскитѣ туристи. Лѣте отъ всички краища на страната ни хиляди излетници я посещаватъ, скитатъ изъ нейнитѣ дебри, катерятъ се по камениститѣ ѝ склонове, вървятъ съ дни изъ живописното ѝ било. Мусала, Белмекенъ, Рупитѣ и Мальовица сѫ най-посещаванитѣ планински върхове у насъ следъ ...
Зимният рилски траверс NW – SO (1934 г.)
Краятъ на м. февруарий. Луната бѣ въ своята половина. Нощитѣ се смѣняха една следъ друга, все по-свѣтли. Студено, сухо време, съ ясни лунни нощи, характерно за края на зимата и твърде удобно за снѣжни зимни турове. Азъ намѣрихь отлични приятели за тоя отдавна желанъ зименъ траверсъ. Селото Сапарева- ...
Народни поверия за рилските езера
Павел Делирадев Повече от 150 езера пълнят коритата на Великата Рилска пустиня. Това са сините гълъбови очи на високата планина. Те внасят веселост всред мрачните върхове и скалаци, що ги окръжават. Без тях високите планини биха били по-тъжни и по-сурови, каквито са Кавказките планини. В тези сини ...
Родопи, а не Родопа
Иван НИКОЛОВ Заглъхналият спор „Родопа или Родопи“ доведе до там схващането на хората за тази планинска система, че днес безогледно и без всякаква отговорност се шири името „Родопа“, употребявано от мнозина като по-съвременно, по-мощно или по-звучно. Ние сме свидетели как през 1934 г, се преимен ...
Пѫтьтъ към леденитѣ богове
На Кирил Минков Ударитѣ на стоманенитѣ пикели още звънятъ въ спомена за първия ни опитъ да пребродимъ рилското ледено царство. Надъ насъ се надвесватъ съ зловеща усмивка могѫщитѣ чела на Рупитѣ и ни наблюдаватъ безмълвно и съ съжаление заради дръзкото ни желание да бѫдемъ първитѣ зимни гости на тия ...
Зимният траверс на пиринското карстово било 1934 г.
Когато туристътъ посещава лѣте планината Пиринъ, още преди да се е приближилъ до нея, спира погледа си върху рѣзко изразената скалиста карстова область, заключена между долинитѣ на Бѣла рѣка – северозападно и Бъндерица – югоизточно. Елегантно скалисто било, протакаще се между дветѣ долини, постепенн ...
Българската езикова памет в Източна Тракия
Резюме: В статията се разглежда ойконимия и топонимия от днешна Източна Тракия, която е от български произход. Въпреки обезбългаряването на областта през първата половина на ХХ в., такива следи са факт. Това се дължи и на преселеното там в по-ново време българоезично мюсюлманско население. Summary: ...
Четиринадесеть дни изъ Пирина, Родопитѣ и Бѣласица (част 1)
Б. п. Стоименовъ Столицата спи подъ златната покривка на есеньта. Бледиятъ ликъ на Витоша едва прозира презъ вуала на мъглитѣ. Пороенъ дъждъ шуми непрестанно. Меланхолията на есеньта гнети душитѣ. Какъ се ще на човѣка да наруши този съненъ покой на есеньта, да върне веселия глъчъ на лѣтото, да литн ...
Четиринадесеть дни изъ Пирина, Родопитѣ и Бѣласица (част 2)
Б. п. Стоименовъ (Продължение и край) Неврокопъ. Сгушенъ е въ края на една отъ диплитѣ на величествената мантия на Пирина. Казватъ, че носи името си отъ стария римски градъ „Nikopolis ad Nestum“, който е отстоялъ на часъ и половина далечъ отъ сегашния Неврокопъ, прѣко полето, въ южнитѣ поли на Род ...
Из омайната Рила (част 1)
Василъ Узуновъ На 9 авг. т. г. привечерь ме срѣщатъ професоръ Ив. М. и учитель Ал. Ил. И двамата весело и въ единъ гласъ ме питатъ: „искашъ ли да дойдешъ съ насъ на Рилския монастиръ?“ Но това бѣше въ сѫщность не питане, а настойчиво искане – непрѣмѣнно да се съглася. Азъ, макаръ да не се показахъ ...
Особености на южнославянското планинарство
ОСОБЕНОСТИ НА ЮЖНОСЛАВЯНСКОТО ПЛАНИНАРСТВО: ПЛАНИНСКИЯТ ТУРИЗЪМ СРЕД СЛОВЕНЦИТЕ, ХЪРВАТИТЕ, БЪЛГАРИТЕ И СЪРБИТЕ МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКИЯ МОДЕЛ И НАЦИОНАЛНИЯ ХАРАКТЕР (КРАЯТ НА XIX - ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА XX ВЕК) Светлозар Елдъров Институт за балканистика с Център по тракология, БАН Заглавието на тази ста ...
Из омайната Рила (част 2)
Василъ Узуновъ (продължение и край) На 16 авг. сутриньта въ петь часа потеглихме прѣзъ източната монастирска порта за Рибнитѣ езера. Сега съставътъ на дружината бѣше промѣненъ. Поручикъ Сп. бѣше си отишелъ, понеже изтичаше отпуската му. Професоръ Д. не ни придружи – домашни причини го задържаха. В ...
Ком – Емине през лето Господне 2006 част 1 (дни 1-6)
Илюстриран пътепис на Георги Маджаров за един от най-популярните маршрути в България. В оригиналния си вариант е публикуван през август 2006 г. в клуб „Туризъм“ на dir.bg, а през септември същата година, в 2 части, и в интернет страницата на ТЕПД „Ореляк“. Поради спиране поддържането на последната, ...
Ком–Емине през лето Господне 2006 част 2 (дни 7-12)
Продължение на част 1 от маршрута Ком - Емине през лето Господне 2006 СЕДМИ ДЕН: Отново сме двама! Събудихме се малко след 5. Доста експедитивно събрахме палатката. Направо да се учуди човек. Последните дни само се размотавахме и направо можеше да ни обявят за световни шампиони по сутрешно мотка ...
Ком - Емине 1995 г. част 1 (дни 1 - 4)
Илюстриран пътепис за този най-продължителен преход из българските планини по спомените на Ясен Долчинков от гр. Велико Търново. Написан е по повод 10 години от събитието. В оригиналния си вариант е публикуван през май 2005 г. в клуб „Туризъм“ на dir.bg. Скоро след това - през юни същата година, съ ...
Ком - Емине 1995 г. част 2 (дни 5 - 10)
Продължение на част 1 от маршрута Ком - Емине 1995 г. ДЕН ПЕТИ: хижа „Мургаш“ – хижа „Чавдар“ (около 15 часа) От този ден имам много спомени, по простата причина, че бе изпълнен с емоции. За моя изненада обаче се оказа, че в дневника също е отразен почти на 100 %. Може би по същата причина... Пора ...

Маршрути:

Маркирани места:

Български турист © 2014-2021
За нас | Връзка с нас
Чатът на БГ Турист
×
с автор: Kuber
информация за този чат