Търси

Освещаване на наблюдателница „Черни връх“ (2286 м.)

Добави в любими
Категории: Планини История География Върхове Хижи
Изтегли материала като е-книга
прегледай материала като клипче

  Киро Киров

  На 27 октомври т. г. „туристическото лято“ завърши с освещаването на Черновръшката наблюдателница – втората по надморска височина обсерватория не само в България, но и в Балканския полуостров. По този начин се постигна още един идеал на българските метеоролози, който в миналото е неразривно свързан с имената на големия австрийски метеоролог Хан (1893 г.), на германския метеоролог и добър приятел на България проф. Каснер (1905 г.) и на туристическата група „Клек“ при софийския клон на Б. Т. С. „Алеко Константинов“.

  Макар че първоначалната инициатива не успя, туристите от „Алеко“ не се отчаяха и през есента на 1934 г. при тяхното настоятелство се основа един специален комитет за постройка на хижа-наблюдателница „Черни връх“, в който влизаха представители на „Алеко“ и на Централния метеорологичен институт. Обаче първоначално замисленото сътрудничество между софийските туристи и Ц. М. И. биде скоро разширено чрез привличането и на Софийската община, както и на управата на мините „Перник“, които взеха участие с крупните дарения съответно от 200.000 и 100.000 лв. По-ценно е, обаче, привличането за председател на комитета столичния кмет г. инж. Ив. Иванов, един авторитетен и изпитан вече майстор в областта на крупните обществени и културни мероприятия.

  Всичко това, заедно със събраните и дарените от клона „Алеко“ над 50.000 лв., поставената на разположение хижа „Алеко“, моралната подкрепа и енергията на туристите от същия клон, както и дадените от Ц. М. И. метеорологични инструменти – всичко това обезпечи успешния край на делото „Черни връх“.

  По планове и ръководство на архитект П. Калчев със сътрудничеството на архитект Г. Скордев, започна тихо и безшумно постройката на наблюдателницата в началото на м. август 1935 г., за да завърши на 27 октомври с. г. с едно паметно освещаване. Времето в страната през предшествуваните освещаването дни се намираше под знака на едно атмосферно смущение, което вечерта на 26 октомври се влоши още повече, за да осъмне на 27 октомври сутринта Черновръшкият масив в бяла снежна премяна, мъгла и вятър. Всичко това, обаче, не смути ентусиазирани туристи, фанатични привърженици на туристическата идея и верни приятели на родната метеорология. Над 300 души се отзоваха тая заран на Черни връх, импулсирани между другото и от позива на комитета, който беше заявил, че освещаването ще стане „на всяка цена“ – при какво и да е състояние на атмосферата.

  Точно в 12 часа софийският свещеник Янакиев, в съслужение с хор „Родина“, под диригентството на туриста Добри х. Янков, освети обвитата в мъгла и скреж наблюдателница, под звуковете на „Балкани, дигайте се в небесата!...“ и под акомпанимента на тънкия вятър, който пронизваше измокрените посетители. Преди това, на открито, под падащите снежни парцали и суграшица, председателят на комитета г. инж. Иванов даде отчет за предисторията на делото „Черни връх“, за неговото значение и за извършената работа от комитета, като изказа благодарности и почит към всички заслужили дейци и организации и като направи апел към всички за целесъобразното използуване и съхранение на този голям български културен паметник. След него съветникът при комитета, К. Киров, директор на Ц. М. И., изказа голямата благодарност и дълбока признателност на българската метеорологична служба към туристите от „Алеко Константинов“, към Столичната община, към управата на мините „Перник“ и специално към столичния кмет г. инж. Иванов. Той припомни за първото в тази област дело, което биде реализирано преди три години на в. Мусала с помощта на Централното настоятелство на Б. Т. С. при тясното сътрудничество на туристите от самоковския клон „Рилски турист“ и завърши с констатацията, че днешното тържество и доброто посещение са най-красивата и убедителна манифестация за правотата на туристическата идея и за привързаността към родната метеорология.

  След освещаването вътре в наблюдателницата се даде малка закуска на официалните лица и неколцина поканени, на която говориха и поднесоха поздрави: д-р П. Пеев, председател на Ц. Н-во на Б. Т. С. и председател на клона „Алеко Константинов“, началникът на физическото възпитание при Министерството на просвета г. Аракчиев, представителят на групата „Клек“ г. Г. Игнатиев, който подари от името на същата група една много хубава „златна книга“, г. Ал. Белковски, от името на Българския алпийски клуб, г. Ганев, от името на Ски съюза, г. Д. Кокошков, от името на самоковския клон „Рилски турист“, който подари пет одеяла, г. Мумджиев, от името на пазарджишкия клон „Белмекен“, представител на Ю. Т. С., г. проф. Батаклиев от името на Българското географско дружество и др.

  Отлично впечатление направи присъствието на туристи не само от близките околности, но и от провинцията – Пазарджик, Самоков и съседните села Белчин, Поповене, Ковачево, Ярлово, от Перник и др. Между гостите личаха: старият ветеран-турист проф. Теодоров-Балан, юрисконсултът и секретарят на Столичната община г. г. Доброволски и д-р Бояджиев, началникът на водопроводното отделение инж. Беров, оперният певец Македонски, почти всички членове на комитета „Черни връх“ и много дами.

  В същия ден, в 14 часа, се направи първото официално метеорологично наблюдение, на което освен чиновниците при Ц. М. И., присътствуваха: г. инж. Иванов, съветникът при Ц. Н-во на Б. Т. С. г. Димитър Пешев, бившият секретар на същото настоятелство г. д-р Ив. Боров и др. Всички лица се разписаха на оригиналния дневник и изказаха пожеланията си на наблюдателя В. Герасимов за непрекъснатото и точно регистриране проявите на времето на Черни връх. Веднага след освещаването на наблюдателницата се извърши и един туристически годеж, като годеникът подари 1000 лева за наблюдателницата.

  След пладне започна разотиването на гостите, които, поради лошото време, бързо се разпръснаха по всички посоки, доволни от участието си в едно паметно и пълно със смисъл и значение културно празненство.

  Така българските туристи, подкрепени от Столичната община и мините „Перник“, без шум и без парадиране само в няколко месеци издигнаха още един паметник в съкровищницата на българската култура и наука, значението на който се дебело подчертава и от теорията и от практиката.

  Препечатано от сп. БЪЛГАРСКИ ТУРИСТ, год. XXVII, бр. 10, ноември – декември 1935, стр. 127-128.

Материалът е написан от:

Kuber

Включен в списание:

бр. 34, дата 2021-02-12
Български турист © 2014-2021
За нас | Връзка с нас
Чатът на БГ Турист
×
с автор: Kuber
информация за този чат