Търси

Попова шапка

Добави в любими
Категории: Планини История География Върхове
Изтегли материала като е-книга
прегледай материала като клипче

  Атанас Алексиев

  С името Попова шапка се назовава един връх между долините на р. Черни Искър и Манастирска река в Северозападния дял на Рила. Обаче, точно кой връх е Попова шапка – за това се води спор, както между туристи, така и между местни люде. Ще поясним по-долу от къде произлиза този спор, че даже и между местни люде, което явление е рядко в нашата топонимия. Имайки предвид тази неустановеност, направихме едно географско изследване на самото място, за да си разясним случая. Първото нещо, което трябва да се знае, то е от коя страна на билото е произлязъл кръстникът – дали от долината на Манастирска река (р. Рилска) или от долината на р. Черни Искър (покрайнината Искровете). Самото име Попова шапка подсказва, че най-вероятно то е произлязло от долината на Манастирска река и от Рилския манастир. За по-голяма пълнота, обаче, ние разпитахме за името и от двете страни и то в обратен ред.

  Орографското разположение на местността е следното: между долините на Черни Искър от север и Манастирска река от юг се простира главното било на Северозападния дял на Рила с посока изток-запад, което било някои автори неправилно наричат с името Пашаница. Това име е изкуствено поставено и съвсем неизвестно за местното население, затова трябва да се изостави. Точно на юг от с. Говедарци на главното било е върхът Будачки камък – 2448 м., югозападно от него е връх Голем Мечит 2568 м., северно от който пък е Малък Мечит. Западно от Голем Мечит са наредени във венец около големия циркус Лопушница, от където извира р. Голема Лопушница, десен приток на Черни Искър, три върха, от които най-висок и най-личен е крайният западен връх. Той е надписан в руската триверстова карта 1:126,000 и в производните от нея карти 1:40,000 и 1:50,000 с името Попова шапка. Под влиянието на тези карти, които са служили и продължават да служат на туристите и на изследваните като меродавен пътеводител, последните са продължили да го наричат и пишат в издания и учебници със същото име. Те от своя страна са повлияли и на местното население от с. Говедарци, през което минава шосето за Кобилино бранище и за двореца „Овнарско“, през където пък се отива респективно за Рилския манастир и хижа (и връх) Мальовица. През с. Говедарци, следователно, минават всички туристи. И сега, ако в това село се попитат млади хора за вр. Попова шапка, всички посочват този връх. Старите, обаче, се колебаят да го нарекат така и най-често го именуват с две имена: Голем Лопушнички връх или Попова шапка, като за второто име обвиняват повече гражданите от София, които го нарекли така. В съседното село Доспей-махла в чието земище попада върхът, са по-определени и по-малко под влиянието на картата чрез туристите, тъй като те не минават през него. Бай Павлé Ст. Мирчев, стар и изпечен ловджия от Доспей-махла с компетентност спореше с бай Славé Пейчов (от с. Говедарци) и твърдеше, че този връх е Големия Лопушнички връх, а Попова шапка е по-низък връх, който не се вижда от Искровете. „Когато бехме деца и нашите ни изпращаха да носим храна за говедарите към Кобилино бранище, обясняваше бай Павлé, те ни ориентираха за пътя, като ни сочеха да минем покрай Големия връй на Лопушница, а когато пък паднеше първият снег, те ни будеха с думите: стаяйте дéца, Големиò връй на Лопушница е обелѝл тая нощ“. Друг стар доспеймахленец, бай Колé Хр. Джамбазин, също не смесваше Гол. Лопушнички връх с Попова шапка. Трябва да отбележим, че както в Доспей-махала, така и в Говедарци, върховете от циркусния венец на Лопушница ги наричат с общото име Лопушнички или Лопушки върхове, като само на Големия Лопушнички връх (2698 м.) казват още и Попова шапка. По-низкият връх на изток от него и от двете села наричат Мали Лопушнички (Лопушки) връх (2537 м.).*

  От разпита, който направихме в долината на Черни Искър, за нас беше ясно, че топонимията за вр. Попова шапка в покрайнината Искровете не е единна и сигурна. Впрочем, в тази покрайнина съществува известна несигурност още и по отношение имената и границите на вр. Мальовица, на Еленни връх, Купените. Те са въпроси за друго по-продължително и щателно проучване, но още тук можем да споменем, че на Мальовица казват Еленни връх, като нея отнасят за един съседен по-южен връх, а от единствената форма купен (куп наредени снопи) тук правят множествената форма купни – следователно Купните, а не Купените и т. н.** Затова, минавайки през билото на самия спорен връх, ние се отзовахме в долината на Манастирска река и потърсихме правилното разрешение на въпроса от хората на Рилския манастир.

  Точно над Сухото езеро (1892 м. високо) и северозападно от него се издига мощно един връх, който, гледан от високо откъм главното било, не изпъква много, но гледан от манастира, той се вижда добре (само горната част) и изпъква със своята форма на старите попови капи-скуфии, като закрива зад себе си Кобилино бранище и върховете от главното било. Този, именно, връх наричат тук Попова шапка – 2,179 м. За най-голям познавач на околността ни посочиха дядо Макарий – стар монах, дошъл в манастира от гр. Тетевен още в 1906 г. и обикалял не веднаж тези места. Той ни обясни, че върхът Попова шапка или както си го той наричаше – Попова глава, трансформирало впоследствие на Попова капа и най-после на Попова шапка, е един и той е върхът над Сухото езеро, който връх се вижда от Хрелевата кула и който ни бе посочен под същото име и от монаха Ксенофон (от 1913 г. в манастира). Този връх се спуска към Сухоезерската река (от Кобилино бранище) и към Сухото езеро, почти отвесно, а към главното било преминава чрез лека седловина, където се раздвояват водите от Трите езера, за да минат западно и източно от върха и стигнат Сухото езеро. Тази седловина и местността към Трите езера на сев.-запад и към Кобилино бранище (2,145 м.) на сев.-изток са пасища на Рилския манастир. Тези пасища ги определят устно или на книги под името „пасища на Попова шапка“. Това име не се отнася за към върха на главното било, който, както вече споменахме, е в Доспей-махленско земище и чийто южен склон е осеян със сипейни камъни, които не оставят място за трева. Това пасище на Попова шапка наемат често доспеймахленци за своите говеда и затова те не смесват своя Голем Лопушнички връх с манастирската Попова шапка. Руските топографи, обаче, чиито грешки в топонимията на България са много,*** са отнесли името Попова шапка за най-високия и най-личен връх в околността. Впоследствие, под влиянието на туристите, които все повече и повече посещават тези места, най-често през Кобилино бранище, грешката се пренася и от тази страна на планината, като по-високия връх на главното било наричат Голяма Попова шапка или само Попова шапка, а истинския връх над Сухото езеро, наричат Малка Попова шапка. Според произхода на името, обаче, съобразявайки се с формата на върха, дала това име, по-правилно е върхът над Сухото езеро да се нарича само Попова шапка, под влиянието на чието съседство по-високият връх от главното било е получил пък името Голема Попова шапка (Баш Попова глава, както се изразяваше дядо Макарий и както, твърдеше той, го наричал и цар Фердинанд). Ние мислим, даже, че грешката с името на Водни чал (Сучал), който се надписваше и изговаряше „Сухия чал“ е произлязла по същия начин. Сега тази грешка е вече изправена в литературата, но между местното население новото име се налага твърде трудно. Изправянето на грешката с Попова шапка, обаче, ще бъде още по-трудно : туристите и съставителите на учебници продължават да си служат с наложените им, от руските карти, познания ; мастното население се колебае и клони към наложените от туристите наименувания; старото поколение, което знае истината за топонимията си отива вече, а младото е под влияние на новото, което се знае.

  Попова шапка (2,179 м.) не изпъква над околните върхове, но от Рилския манастир се вижда само тя, а като прибавим и типичната ѝ форма ще се убедим в произхода и правотата на кръстниците ѝ. Голем Лопушнички връх (2,698 м.) пък изпъква добре от Искровете, която му страна е проядена от циркуса Лопушница, следователно от тази страна са и кръстниците. Освен това, той не е най-високият между околните върхове. Западно от него по главното било са безименните върхове к. 2704 и к. 2731. Един жител на Доспей-махла наричаше к. 2704 (един добре загладен връх) с името Тепето, но то не е разпространено широко. При справка в географската литература само Ж. Чанков в своя „Географски речник на България“ не смесва Гол. Лопушнички връх с Попова шапка, която пък неправилно отнася за съседната кота 2704 (стр. 246).

  От горното кратко изложение се вижда, че върховете Попова шапка и Голем Лопушнички връх са два съвсем различни върха в Рила и че не трябва да се смесват. Поради широкото разпространение, обаче, на името Попова шапка за върха от главното било, това име би могло да остане като Голема Попова шапка, защото само Попова шапка – това е върха над Сухото езеро. Разликата е очевидна: при наименуванията на Попова шапка и Малка Попова шапка, както искат някои да се наричат тези два върха, произходът на името минава от по-високия към по-низкия връх, докато при наименуването им с Попова шапка и Голема Попова шапка, както твърдим ние, явно е, че името е произлязло от по-низкия връх и впоследствие е преминало към по-високия, което е правилното. Още повече, че от която и страна да се гледа Голема Попова шапка, тя има най-разнообразна форма и никога формата на попова капа, която форма е типична за Попова шапка над Сухото езеро.

  * Имената им произлизат от лопуш (лопош) – растение с широки листа, което е разпространено много в този край.

  ** Това е за куп снопи – купен и купни докато за куп сено употребяват формите – купа и купи.

  *** Например, на 1:126,000 Сучал е надписан между Манастирска река и р. Илийна (при Бричебор), а на 1:50,000 там са надписани Рупите.

 

  Препечатано от сп. БЪЛГАРСКИ ТУРИСТ, год. XXXIV, кн. 1, януари 1942, стр. 11-15.

  © снимки - Деян ВАСИЛЕВ, Николай ДАУТОВ

Материалът е написан от:

Kuber

Включен в списание:

бр. 37, дата 2021-06-12

В близост можете да намерите:

Проект за заслон на Страшното езеро в Рила (1941 г.)
Р. Д. Една задача, която в най-скоро време ще имат да разрешат хижестроителните комитети при разните планинарски организации, е построяването на хижа – заслон при Страшното езеро. Тук ще се опитаме да дадем под ред доводите, които ще требва да занимаят тези комитети, като накрая отсъдят доколко е ...
От ЦПШ до връх Орловец
Понякога човек иска за ден да отиде далеч от дома си – високо в планината, а вечерта отново да бъде с собственото си легло. Да! Той не желае да ползва услугите на някоя хижа или да зъзне нощем, в опита си да спи на твърдата земя, набутан в тясна палатка. Трудна работа, безсмислена, ще отбележат мног ...
Из омайната Рила (част 2)
Василъ Узуновъ (продължение и край) На 16 авг. сутриньта въ петь часа потеглихме прѣзъ източната монастирска порта за Рибнитѣ езера. Сега съставътъ на дружината бѣше промѣненъ. Поручикъ Сп. бѣше си отишелъ, понеже изтичаше отпуската му. Професоръ Д. не ни придружи – домашни причини го задържаха. В ...
Поклоннически път "Рилски чудотворец" - 2017 година /от трети до шести ден/
ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ БР. 5 "В Бога всичко става в подходящото време, особено за тези, които умеят да чакат" Архимандрит Йоан Крестянкин 03.08.2017 г. с. Ярлово - Букапреслапски проход - ловна хижа - село Белчин - Цари Мали град Тази сутрин трябваше да се събудим навреме и да опразним църквата ...
Из омайната Рила (част 1)
Василъ Узуновъ На 9 авг. т. г. привечерь ме срѣщатъ професоръ Ив. М. и учитель Ал. Ил. И двамата весело и въ единъ гласъ ме питатъ: „искашъ ли да дойдешъ съ насъ на Рилския монастиръ?“ Но това бѣше въ сѫщность не питане, а настойчиво искане – непрѣмѣнно да се съглася. Азъ, макаръ да не се показахъ ...
Български турист © 2014-2021
За нас | Връзка с нас
Чатът на БГ Турист
×
с автор: Kuber
информация за този чат