Родопи, а не Родопа
Изтегли материала като е-книга
Иван НИКОЛОВ
Заглъхналият спор „Родопа или Родопи“ доведе до там схващането на хората за тази планинска система, че днес безогледно и без всякаква отговорност се шири името „Родопа“,
Ние сме свидетели как през 1934 г, се преименуваха куп селища, къде сполучливо, къде неподходяще и техните нови имена днес по задължение се изговарят и пишат от всички, а за най-големия ни географски обект, изпълнил южните ни предели, сме допуснали двойни имена.
Днес е забранено да се пишат табели по кръчми и ателиета с неподходни имена или на неправилен български език, дори актове се съставят в такива случаи, а на десетки места срещаме: 
А само това ли?!... В стотици селища ще чуете как учителят говори на учениците за „Родопа“ без да съблюдава, че в учебника по отечествознание и география е писано Родопи.
Появи се и един календар с надслов „Млада Родопа“. Странно наистина! Кой каквото каже!... Дори и тия, които искат правилно да оценяват родопските работи, почват с погрешно име „Млада Родопа“. Нито са млади, нито са „Родопа“ – Родопите.
Навярно младите родопски студенти, не са включвали географското съдържание на името „Родопа“, когато са издавали своя календар, а сигурно са искали да изразят етническата стойност, която се крие в надслова, т. е. младите родопчани из Родопско. 
Моята задача не е да разгледам дългия спор „Родопа или Родопи“, по който спор много мастило се е изписало, а да разгледам географската стойност, която се включва в името Родопи и да отправя апел към всички, които съзнателно произнасят името на нашия масив да употребяват онова име, с което са си служили нашите бащи и деди, изразявайки обширността на онази планинска страна; а това име е Родопи и пак Родопи.
В близкото, пък и в далечното ни минало, всички хора, които са се занимавали с изучаване на Родопския масив във всичката му сложна структура са употребявали името Родопи.
Професорите Ст. Бончев, Ст. Петков, А. Иширков, Ив. Батаклиев, Яранов и др., писателите Ив. Вазов, Антон Страшимиров, Шишманов, Балабанов, Величков, Кирил Христов и др., планинските ни познавачи П. Делирадев, Г. Георгиев и др., както и много родопски дейци, са схващали тази земя все в множествено число.
Това наименование не е тяхна измислица или тяхно книжовно творение. То е взето от народа, който най-правдиво назовава земята, върху която живее.
С името Родопи, народът ни е означавал, означава и днес, цялата планинска страна на юг от р. Марица, опряна в нейните води и потопена във водите на Бяло море.
Това е един, наистина, лабиринт от планини, преплитащи се във всевъзможни посоки, имащ дължина 250 клм. и ширина 100 клм. 
Запитате ли, обаче, родопчанина от вътрешността на тази земя, как се нарича страната в която живее, и вие ще получите различни отговори: Доспатски гори, Славиеви гори, Букови планини, Ахъ-Челебийско, Кърджали, Чепинско, Девинско и т. н. Това е така, защото обсегът на един родопски жител, който е живее всред все негови планини, 
Така например жителят на Витоша, от нейния връх ясно отделя своята планина от съседните ней планини. Този на Средна гора също, а старопланинецът от върха на своята планина вижда до къде на юг и на север стига неговата планина.
Родопчанинът, покачил се на в. Персенк, вижда чак до хоризонта планини, планини и само планини. Преминал на в. Карлък, пак същата върволица от нескончаеми вериги. 
Такава е картината от Асеновград на юг за Ксанти.
Такива са Родопите и от север на юг. А тръгнем ли от изток на запад да ги пребродим, където разстоянието по въздушна линия е 250 клм., ние ще бъдем смаяни от тяхната необятност.
Такова впечатление остават Родопите у всекиго, който е навлязъл в тях.
Та къде другаде в нашите планини ще срещнете подобна родопска гледка?!.. И не е ли тази обширност на Родопите и тяхната морфологична особеност, която кара населението да ги счита не като една планина, а като сбор от такива?
В геологично отношение Родопите действително представляват едно цяло, но част от общия Рило-Родопски масив, изживял всички времена от историята на земята. 
Що се отнася до митологията, какво „Родопа“ е била девица, то това няма никаква научна стойност за днешната география.
С името „Родопа“ бихме означили една определена област в етнично или административно отношение, в която обаче влизат Родопите като планинска система.
Името „Родопа“ е книжовно творение, а не народно или научно свързано с обекта, който искаме да изразим.
Най мъчно бихме окачили това име на върха Персенк, на Карлък, на Ченгене Хисар, Алабак или Чил тепе, и да кажем ей това, което виждате наоколо е „Родопа“.
Ако дори бихме надзърнали в многостранността на родопската поселищна география или на родопската етнография или лингвистика, то и тук за учудване ние ще срещнем все същото многообразие и разновидност, които само широките планини могат да създадат.
Името „Родопи“ крие в себе си една географска правда. Само то сочи облика на предмета, до който се отнася. Само от него и най-далечният географ ще разбере, че става дума за една планинска система, а не за една планина, каквото ограничено съдържание се крие в името Родопа. Защото няма в света планинска система, която да е наречена с име на единична планина.
Името Родопи, осмислено географски и народностно, съвсем не се нуждае от прекръщаване и то дошло съвсем не от географски среди, нито пък от географска необходимост.
Нито един здравомислещ българин не бива да преиначава имената на родните ни планини, които имена крият в себе си величието и смисъла вложен в тях.
Не бива толкова хубавото име и тъй отговарящо на разбитата планинска система, единствено в отечеството ни, да се заменя с име в единствено число.
Отрадно е, че и в нашата малка но тъй разнообразна по строеж страна има и планинска система която да звучи като Анди, Пиренеи, Кордилиери, Алпи, Апенини, Хималаи и т. н.
И не е ли гордост за всеки българин, че в неговото отечество, тъй малко по мащаб, съществува толкова огромна планинска система и тъй характерна в своята морфология, че озадачава мнозина учени, докато ние искаме да омаловажим нейната стойност, изговаряйки я в единствено число.
Препечатано от сп. БЪЛГАРСКИ ТУРИСТ, год. XXXIII, март-април 1941, стр. 91-94.
© Снимки - Николай ДАУТОВ
Материалът е написан от:
Включен в списание:
В близост можете да намерите:
