Търси

Еделвайс в България

Добави в любими
Категории: Планини География Природа
Изтегли материала като е-книга
прегледай материала като клипче

  Всеки, който се е качвал по нашите високи планини, знае, че растителността им значително се отличава от оная на долините. Особени, неизвестни в полето шарени цветя растат в алпийските ливади на Витоша или по скалистите върхове на Рила. Причините на тази разлика в растителността не се състоят само в нееднаквите климатически условия. Те лежат в историята на отдавна изтеклите геологически епохи. През ледниковия период в Европа се е разпространила растителност, дошла от далечни северни и източни страни. Тази растителност се е сменила с видовете, слезнали от европейските планини, и се е пръснала широко почти из цяла Европа. След преминаването на ледниковия период, заедно с настъпилата промяна на климата са последвали и изменения в растителността. Разпространилите се през ледниковия период растения са се запазили предимно по планинските височини, дето те представляват тъй-наречените „глациални ремисти“. Изследването на тези глациални остатъци представлява особен научен интерес, като спомага да се разясни историческия произход на нашата флора и да се установят родствените ѝ връзки. Измежду такива глациални елементи, дошли от далечен изток, се намира и едно малко мъхнато, бяло цвете, което спада към семейството на сложноцветни и носи научно име Leontopodium alpinum, а у нас е известно обикновено под немското си название Edelweiss и по-рядко под нашето народно име „балканска звезда“. Предполага се, че еделвайса води потеклото си от Северна Азия. В Барабинската степ в Сибир той расте из равнината, заедно с други степни растения. В Европа обаче това растение се намира само по-високи планини, и то на варовита почва. Населението в алпийските страни свързва с това цвете известни вярвания и легенди, и в резултат на тази своя популярност еделвайса в европейските планини е така изкоренен, че се е запазил само по най-мъчно достъпните места. За щастие обаче недостъпни места са доста много, както в Карпатите, така и още повече в Алпите, и може да се смета, че еделвайса в тези места е осигурен още за дълго време от окончателно унищожение. Мъчната достъпност на това цвете в Алпите лека-полека е обърнала диренето му в един вид алпийски спорт. Алпиниста, който стигне до еделвайса и окичи с него шапката си, смета че е извършил един вид туристически подвиг. Практичните немци и французи, за да задоволят жадните за слава туристи, са се изхитрили да култивират еделвайс в градините и по такъв начин улесниха работата. От друга страна правителствата на съответните страни са взели под защитата си диво растящия еделвайс, като забранили изкореняването му.

  В България еделвайс биде за пръв път намерен от нашия заслужил ботаник Ив. Урумов на Козята стена, в Централния балкан; след това биде констатиран и на Пирин, дето образува и една особена дребна форма (var. perinicum Vе1.). Това намиране, заедно с други подобни, представлява за флористичната наука интересен факт, понеже с него се внася един нов род в историята на европейската флора. За съжаление, преди да бъде използувано както трябва от науката, намирането на еделвайс у нас получи широка известност между населението. Нашата широка публика (както във всички млади страни, особено наклонна към едно чисто външно подражание на запад) се спусна при всеки удобен случай да обира еделвайса с едно усърдие, достойно за по-добра цел. Съдбата на това рядко растение у нас стана особено печална, след като, преди няколко години, в списание Природа се появи статия с възторжено описание на еделвайса. Унищожението на това растение биде по този начин популяризирано още повече и от тогава насам еделвайса в нашите планини се заплашва от едно пълно и безсмислено изтребление. Това унищожение се усили още по-вече, след като в него се намеси и предприемчивия дух на търговците. През изтеклото лято балканския и пиринския еделвайс се продаваха на табли из софийските улици и в градското казино. През същото лято видяхме със собствените си очи, как по склоновете на Елтепе овчарчета от съседните села събират еделвайс с пълни торби за печалба. Понеже еделвайса расте у нас по съвършено лесно достъпни места, то брането му не среща никакви особени мъчнотии и унищожението му е неизбежно. Дори когато той се явява на по-стъмни места, селянчетата го свличат от там със специално нагодени тояги. В настоящия момент пред нас лежи писмо, получено в редакцията на „Български Турист“. Писмото гласи: „Съобщавам Ви, Господа, че имам четири хиляди еделвайса, добре запазени, по цена 3.50 лв. едното, франко София“. По-нататък съобщава адреса си. Предприемчивия син на Меркурия без съмнение е смятал, че всеки любител на природата ще дойде във възторг от това известие. Госпожици и господа, укичили шапките си с еделвайс станаха обикновено явление из софийските улици. Разбира се, това са 90% от случаите „туристи“ от оная категория, които не са се изкачвали по-високо от Горни Лозенец. Но и да не е така, работата не се изменя много. Ако в Алпите еделвайс, закачен на туристическа шапка, минава като фирма на елин смел алпинист, за това там си има условия. При нашите условия и начина на събирането еделвайс, за това и дума не може да става. Киченето с еделвайс у нас може да служи най-много като един вид легитимация за недостатъчна културност и принадлежи към същата категория явления, като труфенето на дамски шапки с пера от редки птици и др. под.

  Напразно би било да се мъчим да въздействуваме с убеждение върху тази категория подражатели. В известната басня на Крилов шебекът си закачвал очилата и върху опашката; а малките деца, като подражават на възрастни хора, са способни да извършат и най-глупави и вредни постъпки. Защитата на нашите природни хубости и забележителности е преди всичко работа на съзнателни хора и то на организираните туристи. Много добре би било, ако в уставите на нашите туристически дружества бъде внесен параграф, който да забрани на членовете брането на еделвайс и ги натовари с негова защита. Тази мярка сама по себе си би имала грамадно значение понеже би отнела на многобройните развъдили се сега псевдотуристи един от стимулите за диренето на еделвайса. От друга страна обаче необходимо е да се изиска и съдействието на съответните власти, за да се забрани откритата търговия с еделвайс, понеже тя сега представлява най-голяма опасност за това растение. Както видехме от цитираното по-горе писмо, някои си, изтребил с хиляди еделвайси, си прави сметка, за тази общеполезна работа да спечели симпатичната сума от 14000 лева, въпреки това че според всека божа и човешка справедливост, много по-заслужени би били за него макар и 560 пъти по-малко количество дреновици. В Западна Европа държавата е взела еделвайса заедно с някои други алпийски цветя под покровителството си и забранява брането му. Такава забрана обаче може да бъде ефикасна само при една значително по-съвършена обществена организация, отколкото у нас. Посочените по-горе мерки биха били, поне за първо време, един голям успех в делото за запазването на нашите природни забележителности.

  Н. Ст.

 

  Препечатано от сп. БЪЛГАРСКИ ТУРИСТ, год. XIV, кн. 3, март 1922, стр. 39-41.

  © снимки - Николай ДАУТОВ

Материалът е написан от:

Kuber

Включен в списание:

бр. 37, дата 2021-06-12

В близост можете да намерите:

Ком – Емине през лето Господне 2006 част 1 (дни 1-6)
Илюстриран пътепис на Георги Маджаров за един от най-популярните маршрути в България. В оригиналния си вариант е публикуван през август 2006 г. в клуб „Туризъм“ на dir.bg, а през септември същата година, в 2 части, и в интернет страницата на ТЕПД „Ореляк“. Поради спиране поддържането на последната, ...
Ком - Емине 1995 г. част 2 (дни 5 - 10)
Продължение на част 1 от маршрута Ком - Емине 1995 г. ДЕН ПЕТИ: хижа „Мургаш“ – хижа „Чавдар“ (около 15 часа) От този ден имам много спомени, по простата причина, че бе изпълнен с емоции. За моя изненада обаче се оказа, че в дневника също е отразен почти на 100 %. Може би по същата причина... Пора ...
Ком–Емине през лето Господне 2006 част 2 (дни 7-12)
Продължение на част 1 от маршрута Ком - Емине през лето Господне 2006 СЕДМИ ДЕН: Отново сме двама! Събудихме се малко след 5. Доста експедитивно събрахме палатката. Направо да се учуди човек. Последните дни само се размотавахме и направо можеше да ни обявят за световни шампиони по сутрешно мотка ...
Параклис при с. Стоян Заимово търси дарители
От няколко години насам Църковното настоятелство „Св. Пантелеймон“ в чирпанското село Стоян Заимово активно работи върху благородна кауза. Посредством различни инициативи то набира събират средства за построяване на параклис в местността Голямата черква (на около 1 км на северозапад от селото), върх ...
Храм „Въведение Богородично“ – гр. Самоков
Църквата „Въведение на Пресвета Богородица“ се намира в северната част на гр. Самоков – в т.нар. Долна махала, на ул. „Асен Карастоянов“. Известна е и като Долномахаленската църква. Предполага се, че е построена на мястото на по-стар храм – от XVI век, към някогашен метох. Името на манастира, към ко ...
Български турист © 2014-2021
За нас | Връзка с нас
Чатът на БГ Турист
×
с автор: Kuber
информация за този чат