Търси

Хижа-наблюдателница „Черни връх“

Добави в любими
Категории: Планини История География Хижи
Изтегли материала като е-книга
прегледай материала като клипче

  Г. Клисаров

  Четиридесет години след историческия излет на Алеко Константинов до Черни връх, в който взеха участие 300 софийски граждани, и това бе отбелязано като голямо събитие, витошкият първенец (2286 м.) се украси с хижа наблюдателница. Осъществи се една стара идея, завърши се още едно културно и геройско дело на българските туристи. Черновръхската хижа-наблюдателница – отдавнашна мечта на чужди и наши метеоролози изучени – е факт; втора по височина на Балканския полуостров, след Мусаленската, тя има голямо значение за българската метеорология и за науката.

  Идеята да се построи наблюдателница или хижа на Черни връх е била дадена от учени чужденци (Юлиус фон Хан, проф. Каснер и др.) още преди войните. През 1926 г. група „Клек“ при „Алеко“, в която членуват дейни туристи – Филип Чипев, Ганчо Игнатов, Димитър Ризов, Светослав Беловеждов, д-р Иван Боров Илия Секулов, Димитър Каранджов, Любен Христов, Тодор Боров, Никола Цветков, Илия Будинов, Георги Русинов и Рафаил Бенсусан, взима почин да построи на Черни връх хижа и успява да събере известна сума. Изкопават се основите на бъдещата хижа и се натрупват десетина кубика дялани камъни, необходими за постройката. Събраните средства, обаче, се оказват недостатъчни и идеята временно заглъхва, без да бъде забравена.

  След изграждането на Мусаленската наблюдателница, идеята да се завладее Черни връх се подема и от български метеоролози, начело с директора на Централния метеорологичен институт г. Киро Киров. Тук е уместно да се цитира неговото компетентно мнение за значението на високопланинските наблюдателници в България: „Мусаленската и Черновръхската обсерватории ще дадат възможност да се проследи с по-голяма яснота и сигурност разпространението на студените и топлите вълни над България и Балканския полуостров. Те ще ни дадат ценни данни относно строежа на циклоните и антициклоните и особено на циклоните, които отиват или се пораждат над Черно море, или идат от Средиземно море. Мусала и Черни връх, със своето високо и свободно изложение, ще заемат почетно място в редицата на европейските обсерватории, още повече, че те се намират в една област от Югоизточна Европа, високата атмосфера на която е сравнително много малко изследвана. Техният обширен хоризонт ще даде възможност за ценни наблюдения във всички посоки върху образуването на облаци и всички конденсации, върху атмосферното електричество и слънчевата радиация, върху прозрачността и видимостта на атмосферата, небесната синева и др.

  „Освен за чисто научни цели, Черновръхската обсерватория ще служи за основното познаване климата на Витоша, което ще намери голямо приложение при изпълнение мероприятията по Витошкия национален парк, изследване на водосборни басейни и използуването им за електрификацията, както и за използуването на Витоша като „голям бял дроб“ на София. Освен това, наблюденията на Черни връх ще послужат за усъвършенствуване на общата локална прогноза на времето, а особено много за подсигуряване на засилващите се напоследък аеропланни съобщения в България и Балканите.

  През септември 1934 г. настоятелството на „Алеко“ по собствен почин взима решение „да се основе комитет за постройка на хижа-наблюдателница на Черни връх, една стара иден, която трябва да се осъществи от клона „Алеко “. В комитета се избраха на първо време: д-р Пейо Пеев, Киро Киров, Васил А. Радев, Генчо Скордев, Дим. Парлапанов, Дим. Пешев, Дим. Рунтов, Дим. Пантелеев, Драгомир Цонев, Ник. Тодоров, Лаз. Николов и Г. Клисаров. Впоследствие ще се поканят и други лица да влязат в комитета, а група „Клек“, която в миналото е взимала подобна инициатива, да се покани да изпрати представители в комитета“.

  Наскоро след това решение, настоятелството на „Алеко“ одобрява правилника за дейността на комитета, и решава да се изберат за негови членове и следните лица: инж. Иван Иванов, кмет на гр. София, лесничеят Георги Малчев, Георги Божков, Константин Петков, д-р Ив. Боров, подполковник Тачо Димитров, Димитър Фтичев, Петър п. Йорданов и Павел Кебърдле.

  Комитетът се конституира своевременно, като избира постоянно присъствие в състав: председател инж. Ив. Иванов, подпредседатели Драгомир Цонев, секретар П. п. Йорданов, касиер Павел Кебърдле и членове: Киро Киров и Ганчо Игнатов.

  Впоследствие настоятелството на „Алеко“ избира за членове на комитета и лицата инж. Беров, началник на водопроводната служба при Столичната община, Милан Кузов и инж. Хелмуд Брокс, председател на пернишкия клон „Голо бърдо“ от Б. Т. С., с цел да може да се привлече и съдействието на пернишките туристи и управлението на мини „Перник“. По предложение на инж. Брокс за член на комитета се избра и инж. Богалев, като представител на управлението на мини „Перник“.

  Благодарение на интереса към започнатото дело и големия обществен и личен авторитет на енергичния си председател, комитетът успя да събере в скоро време необходимите средства за постройката на Черни връх. Първа Софийската община отпусна крупната сума 200.000 лв. впоследствие отпусна 100.000 лв. и управлението на мини „Перник“, а се събират и доста дарения: „Алеко“ – 32.000 лв., група „Клек“ – 3.340 лв. (има да постъпят още 14.000 лв.), Пътническо д-во „България“ – 5.000 лв., д-во „Трансбалкания“ – 5.000 лв., Съюзът на градовете – 5.000 лв., акц. д-во „Памук“ – 3.000 лв., Б. Н. банка – 6.000 лв., Чиновническо кооп. застр. д-во – 1.000 л., Пражка банка – 1.000 лв., П. Кебърдле – 2.000 лв., Драго Цонев – 1.000 лв., Петър Врингов – 1.000 лв., Никола Ст. Рачев – 1.000 лв. и д-во „Гранатоид“ – 5 тона цимент. Оказа услуга в превоз на някои материали и Военното министерство.

  Трябва да се подчертае, че най-големи заслуги за бързото осъществяване на замислената идея има столичният кмет г. Иванов, който е известен със своите симпатии към туристическото дело, на което и в други случаи е оказвал подкрепа и съдействие. Като председател на комитета, той даде повече от онова, което можеше да се очаква. Заслугите на г. Иванов се оценяват правилно от туристите, защото малцина са видните общественици у нас, които дават такава широка и безрезервна подкрепа на културните и народополезни начинания у нас. Настоятелството на „Алеко“ с готовност и голяма радост реши да се предложи на годишното събрание да провъзгласи г. Иванов за почетен член на „Алеко“. Ние вярваме, че и XXIX събор на Б. Т. С. ще даде на г. Иванов най-голямото достойнство, което се дава от съюза на заслужили дейци към туристическото дело.

  Не може да се отмине мълком и заслугата на директора на Ц. М. И. г. Киров, който не само по дълг, но и като туристически деец взе присърце подетото дело. Той напомни и писа, след завършването на Мусаленската наблюдателница, че е належащо издигането на такива наблюдателници и на първенците на Витоша и Стара-планина: Черни връх и Юмрукчал, за да се завърши мрежата от високопланински наблюдателници в България. Директорът на Ц. М. И. беше – както е прието да се казва – душата на комитета със своята опитност, навременни инициативи, неизчерпаема енергия, и главно, с необходимото постоянство в такива трудни начинания.

  През лятото на 1935 г. комитетът успя да реализира постройката на хижата-наблюдателница „Черни връх“, според плановете на архитектите П. Калчев и Генчо Скордев. Започната през м. август, постройката бе завършена през м. октомври. Хижата-наблюдателница, стойността на която възлезе на около 380.000 лв., представлява красиво каменно здание на два етажа с три големи отделения: две специални стаи за Ц. М. И. и кула за метеорологичните уреди, две стаи за охраната на Боянската и Пернишката вододайни зони, помещение за туристически цели, което ще се стопанисва и обзавежда от клон „Алеко“, с обща кухня, мазе и таван.

  Освещаването на постройката се извърши на 27 октомври. Приложи се туристическото начало: на всяка цена, независимо от времето. И сякаш за да провери и изпита смелостта и навиците на туристите, провидението изпрати най-лошо време: сняг, дъжд, мъгла и вятър. Но 300 туристи от София, Перник, Самоков и Пазарджик заобиколиха официалните лица при освещаването на хижата-наблюдателница „Черни връх“.

  Делото бе правилно оценено и възхвалено от всички. В печата се подчерта, че нито един лев от подарените средства не е похарчен напразно. Нито един турист не е получил хонорар за положените усилия, грижи и труд по закупуването, изкачването и превозването на материалите. Членовете на комитета, настоятелството и стопанският комитет на „Алеко“ работиха безвъзмездно и с усърдие. Нещо повече: членовете на дружественото настоятелство са подписали полици за дървения материал, употребен за постройката, която ще се използува главно от държавни и общински служби.

  Не липсват и куриози. Един от конете на майсторите по постройката стана, така да се каже, курбан – жертва на вълци. Една сутрин майсторите намерили само костите на коня, който вечерта бил пуснат на паша под върха. Друг кон, собственост на каракачаните, които изкачваха материалите на върха, бе изяден от вълци над хижа „Селимица“. А един потомък на хитрия семитски род се хванал на бас, че той пръв ще нощува в хижата-наблюдателница след освещаването ѝ, като „заблудил се турист“. Привечер тръгнал от хижа „Алеко“ и след час и половина се явява на Черни връх, като се преструва, че е загубил пътя в мъглата и че бил премръзнал. И, разбира се, спечелил баса, но домакинът на хижата-наблюдателница, Издето, му се е заканил люто, защото според негова и обща преценка, подобни „игри“ са чужди на туристическия морал.

  За посещението на хижата-наблюдателница ще се изработи специален правилник. Както е известно, постройката се създаде с нарочната цел: да бъде в услуга на Ц. М. И. и водопазителните служби на Витоша. В нея, обаче, ще намират подслон и туристи, когато това е необходимо: в лошо време, нещастия в планината, подкрепа, при посещения с научна цел и други.

  Необходимостта от заслон на Черни връх се подчерта най-очебийно в деня на освещаването на хижата-наблюдателница. Въпреки лошото време, туристите поемат към върха. Макар че повечето от тях са се изкачвали десетки пъти на Черни връх и познават всички пътеки, няколко групи се загубват в мъглата между Резньовете и върха. Обикалят повече от час, докато намерят пътеката и стигнат пред наблюдателницата премръзнали.

  С постройката на хижата-наблюдателница, Черни връх, на който се роди българският туризъм, добива голямо значение за науката и България, като страна на културни завоевания. А това е заслуга преди всичко на родния туризъм. Защото това, което е характерно за туристическото движение у нас – да се работи безвъзмездно, в служба на наука и родина – е налице и в този случай. Така работят българските туристи не само в София, а в цяла България. Защото такава е туристическата идеология – по пътя на идеализма, който стои над всичко и с лични жертви – да се завладяват планините.

  Препечатано от сп. БЪЛГАРСКИ ТУРИСТ, год. XXVII, бр. 10, ноември – декември 1935, стр. 122-125.

Материалът е написан от:

Kuber

Включен в списание:

бр. 34, дата 2021-02-12

В близост можете да намерите:

Поклоннически път "Рилски чудотворец" - 2017 година /втори ден/
ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ БР. 4 Днешният ден е ден на спасение. Той ни учи на мъдрост. Днешната нощ носи мир и тишина на вселената. Тази нощ принадлежи на Кроткия. Нека всеки превъзмогне своята ярост и суровост. Тя, днешната нощ, принадлежи на Смирения. св. Ефрем Сириец 02.08.2017 г. х. Планин ...
За преименуването на топоними в българските планини
Материалът е обнародван в "Общество думи съзнание. Юбилеен сборник в чест на езиковедите Ангел Пачев, Иван Касабов и Максим Стаменов". С., 2018, с. 121-127. Публикува се тук с разрешението на автора. Тъй като от известно време страст на проф. Максим Стаменов е да спортува, сиреч да прави кросове в ...
Планината на хилядите изненади! Кактусите!
Лозенска планина е част от Ихтиманска Средна гора – нейният най-западен дял. Със своите 20 км дължина, 5-10 км ширина, 80 km2 площ и най-висок връх 1190 м на пръв поглед тази планина изглежда лесна за обхождане и не предвещава много интересни неща. Но който веднъж навлезе в нея, той всеки път открив ...
Пѫтьтъ към леденитѣ богове
На Кирил Минков Ударитѣ на стоманенитѣ пикели още звънятъ въ спомена за първия ни опитъ да пребродимъ рилското ледено царство. Надъ насъ се надвесватъ съ зловеща усмивка могѫщитѣ чела на Рупитѣ и ни наблюдаватъ безмълвно и съ съжаление заради дръзкото ни желание да бѫдемъ първитѣ зимни гости на тия ...
Храм „Въведение Богородично“ – гр. Самоков
Църквата „Въведение на Пресвета Богородица“ се намира в северната част на гр. Самоков – в т.нар. Долна махала, на ул. „Асен Карастоянов“. Известна е и като Долномахаленската църква. Предполага се, че е построена на мястото на по-стар храм – от XVI век, към някогашен метох. Името на манастира, към ко ...
Български турист © 2014-2021
За нас | Връзка с нас
Чатът на БГ Турист
×
с автор: Kuber
информация за този чат