Търси

Легенда за Алиботуш

Добави в любими
Категории: Планини История Върхове
Изтегли материала като е-книга
прегледай материала като клипче

от Павел Спасов *

  По всички села плъзнаха теляли:

  - Слушайте, хора селяни!... В петък... на ливадите пред Ризабеговия чифлик... Селим паша сбор събира!... Всички на сбора да се явите... тъй заповяда пашата! Така викаха телялите и слушаха изтръп­нали селяците, защото върнал се беше Се­лим пача с част от аскера и пак беше раз­пънал шатри, и пак трябваше войската му да се храни.

  Кога почерня от народ ливадата — а го­ляма беше тя — и кога се беше вече поиздигнало слънцето, забиха тъпани, проехтяха тръби и стъписа се народът проход да отво­ри — от края на ливадата чак до стените на изгорения от Али Страшника Ризабегов имот. Наставаха всички, мъжете отложиха калпаци, жените сведоха глави.

  Идеше Селим паша.

  Подире му вървяха спахии и бегове, зад тях се тълпяха селските чорбаджии. Бавно възкачи пашата украсеното скеле и седна в средата на одъра. Около него насядаха тия, що бяха подире му вървели. Поприказваха, си нещо, после стана пашата и замахна със зелена кърпа към края на прохода.

  Всички извиха глави натам.

  И ето - там се появи мъж гологлав, с бяла разкъсана риза над гайтанлии беневреци с вързани отзад ръце.

  Али Страшникът!

  Като полъхната от вятър нива се залю­ля народът. Тежка въздишка - като че самата планина-великан е въздъхнала - се понесе от досега смълчаното в очакване мно­жество. После - тук сподавен писък, там - пресекнат вопъл, пак - и пак - и пак - пак току зави на плач народът, кръстеха се старци и баби, жени с хлипане и вой на колене падаха - тук една там  друга, съ­седката,   роднината - ето   че  целият   народ се   свлече   на   колене   и   израсна изведнаж всред   тях   хайдутинът,   тъй   както   вървеше напред - ни бързо, ни бавно - израсна той величаво - и на  пашата, и на неговите бегове, спахии и чорбаджии  се стори  огромен като мъката  народна,  която  се  изя­ви   пред   тях,  народната   мъка   за  войводата - хайдутин.

  - Марийо, чедо чу се старческият глас на Дядо Никола и вдигнаха коленичи­лите глави. Сега от прохода се зададе хай­душката невеста. В най-скъпата си премяна, с вързани отпред върху шарената везана престилка ръце зад нея — омотани един за друг в синджири — момчетата от дру­жината.

  И отново писна народът и повторно по­летя викът чак до ясното синьо небе.

  Сподирени от низами с пушки, вървяха вързаните право към скелето. Спряха там долу и изведнъж - затихнаха всички и протегнаха глави — да доловят всяка дума, всеки звук, който ще долети от там.

  Стана Селим паша, стори крачка две напред, загледа хайдутина. После повели:

  - Качете го горе при мене!

  Поведоха двама низами Али по стъпалата и когато стигнаха пред Селим паша, по негов знак отвързаха ръцете му, освободиха и ръцете на Мария, отмотаха синджирите от момчетата.

  - Падни на колене разбойнико! – се чу угоднически чорбаджийски глас. Извърна се пашата и поклати глава. Не!

  После пак отправи очи към Али Страшникът и дълго се гледаха двамата мъже – победителят и победеният.

  Разтвори някак си молитвено ръце пашата, вдигна глава към небето и рече:

  - Тъй ти било писано, баш хайдутино!

  Позасмя се Али Страшникът:

  - Не ми е било писано, Селим паша, никому нито не е писано, че няма кой да пише... да имаше кой - тук   пред тебе   ли щях сега да бъда?

  Пак се загледаха и сега Селим паша проговори строго:

  - Помниш ли колко знатни султанови хора си утрепал?

  - Не помня - отвърна Али, но не ще да са били много, че още ги има тука, зад тебе са седнали.

  - А колко злато си ограбил, помниш ли?

  - Нека тия да помнят, от които съм го взел - и нека не помнят тия, на които съм ги дал.

  - Куче краставо! - кресна един от спа­хиите - още се зъбиш!

  - Млък! - стрелна то гневно пашата и по-ласкаво се обърна той сега към войводата;

  - Юнак си ти Али - рече. Баш юнак си, харесваш ми. И делата ти, както що чувам юнашки са били  и  драг си ти   на раята за  добрините, що си правил -  това вече  с очите   си  видях и с ушите си чух. Но не си ти кадия в царщината наша и за своеволието си ти правда да раздаваш ще трябва да платиш.

  - Ще платя отговори войводата. И макар и в твои ръце неволник вече, комуто не е отредено много да приказва - нека и аз ти кажа: - и ти ми харесваш, Селим паша, колкото и тия мои думи вече да не чинат. Правда имаше в това, което си видял с очите си и чул с ушите си, а колко по-харно щеше да бъде, не мене за пролятата в негова защита кръв да тачи народът, а други, на които е длъжност за народното, благо да мислят...

  Пашата изгледа отново стихналия народ, погледна и смръщените, насядали зад него, първенци и бавно и високо издума:

  - Нямам власт свободен да те пусна, хаир да видиш и ти за добрите си дела, за своето чудно юначество. Ала три молби ти позволявам - кажи ги. Ако мога - ще ти ги изпълня.

  Светлина мина по лицето на хайдутина.

  - Остави ми живи и свободни другари те, Селим паша. От неволя са тръгнали те с мене, с неволята по хората да се борят. По моя и само по моя заръка са вършили всичко - нека аз един да съм виновният пред тебе.

  - Пуснете ги! - заповяда пашата и мом­четата изведнаж потънаха всред народа, из­губиха се.

  - Остави ми свободна и Мария, Селим паша. Ще мине време, млада е, и хубава е, може да се намери някой да я прибере, да не спомня, че е била хайдушка изгора.

  - Съгласен съм! - отсече пашата. Десетки ръце от народа се протегнаха към Мария да я приберат и приютят, но не мръдна тя — само низамите се оттеглиха. Тъй остана тя долу под изправените над нея двама мъже, вперила поглед в очите на своя Илия.

  - Трето? - издигна във въпрос пашата глас.

  - Трето, Селим паша — заговори ясно и отчетливо хайдутинът. — Не слушай тия около тебе, които лоши съвети ще ти да­дат. Не търси от народа да връща тяхното злато назад, зная, че тия там това ще по­искат от тебе... нека миналото - минало да  бъде.

  - Ще бъде кимна с глава пашата, пос­ле отстъпи в почуда назад. - Очаквах   за себе си нещо да молиш... все още не съм те   познавал.

  Засмя се Али.

  - Три бяха молбите - казах и трите. Но ако  толкова  искаш  за  себе  си  нещо  да из­моля...

  - Говори!

  - Не ме води, моля те, не ме води чак в Стамбул да ме съдят,  в Стамбул на стъгла­та  за  присмех   да  ме  показват,  хора,   които ме не знаят - мене да оплюват. Не ме пре­давай на позорна смърт - на бесило. Ей, тука пред тоя народ, сам ти ме съди - и каквото сам ти отсъдиш — куршум ли, сабя ли - нека тука пред всички да бъде изпълнено.

  Тъй да бъде! - кимна в съгласие с глава пашата, сетне се загледа в планината. Там, пред тъмните зелени гори, се извишаваше гол скалист връх.

  - Виждаш ли безлистата каменна върши­на? - посочи с пръст Селим паша.

  - Виждам я, обърна очи натам и вой­водата.

  - Ако ти, Али, можеш да стигнеш до върха проговори бавно пашата и то с тия ботуши, които аз ще ти дам - бъди свободен!

  Светнаха очите на Илия, възкликна от радост Мария, целият народ зашумя, забъбри - всички вярваха, че железни ботуши ще му дадат, но че дори и с железни ботуши да тръгне - ще стигне техният Илия върха, жив ще остане и няма тях съвест да ги бори, че не са могли на своя закрилник да помогнат.

  Разтичаха се слугите, отиваха зад опушения зид, връщаха се - там ли са железните ботуши се питаше Мария, питаха се и ония старци, които бяха останали още по ливадата.

  Не, не донесоха слугите железни ботуши.

  Обикновени ботуши от твърда кожа донесоха, поставиха ги пред войводата и пред очите му ги напълниха... с вряла смола ги напълниха.

  - Обувай ги, баш хайдутино Али, обувай ги и тръгвай — каза Селим паша с помътен поглед и се извърна.

  Погледна Илия ботушите, поклати глава, па с очи обиколи насъбраните около му селяни. Старците не смееха да го погледнат. Обърна се той към турците и чорбаджиите – видя злорадство и тържество в очите им. Потърси с очи пашата - скрил се беше Селим паша зад другите. Сега войводата погледна Мария.

  Сълзи се стичаха по страните на хайдуш­ката невеста, тресеше се в беззвучен плач нейната снага, трепереха ръцете й.

  - Ильо, Ильо мой... - като че  искаха да   проговорят   безкръвните  й   устни,   но  са­мо се движеха и звук не издаваха.

  - Марийо, либе Марийо - прошепна вой­водата, напразно повярвах и аз като тебе в пашова милост, в турско сърце.

  Съвзе се Мария и бързо, припряно заго­вори:

  Опитай, Ильо мой, близо е върхът, мо­же би ще успеем и ще избягаме от тука, свободна страна ще потърсим.

  Пак погледна Илия ботушите с врялата, кипяща, черна смола в тях, изви взор към полята, планините, към ширното, волно небе.

  - Не, невесто моя! - викна хайдутинът. - Стигна ли върха, жив остана ли, тук ще се върна и пред цял народ глави ще се търкалят.

  Бързо пъхна краката си в смолата и тръгна.

  Не вървеше Али Страшникът с парещи­те ботуши, а с огромни скокове тичаше сякаш птица летеше по върлото нагоре - тъй се носеше той. Тичаше подире му Мария с безумна надежда в очите, потичваха се­ляците, бягаха низами, бегове, спахии и чорбаджии, ужасени от последните думи на хайдутина, юрна се целият народ с крепката вяра, че ще стигне Илия, ще изкачи Али Страшникът голия връх.

  Стигна хайдутинът върха.

  Първи се изкачи той, погледна множест­вото, което пъплеше нагоре след него, из­вика: „Вие да сте живи братя!”, и  издъхна.

  С разбито сърце се строполи мъртва до него Мария.

  И до днес ония ливади, където Али Страшникът бил пъхнал нозете си в ботушите с вряла смола, и до днес са от народа „Па­рил" наричани. И до днес - не само голият връх, а цялата планина - цялата хайдуш­ка планина - носи името Али ботуш.

 

  * Откъс от книгата "Легенда за греховната любов на зографа Захари", сложена под печат от Варненското държавно издателство, публикуван в "Село Парил и Славянка планина" от Атанас Киселов, стр. 6-10. 

    © снимки: Николай ДАУТОВ

Материалът е написан от:

Kuber

Включен в списание:

бр. 36, дата 2021-04-14

В близост можете да намерите:

На кой връх принадлежи името Алиботуш?
На кой връх принадлежи името Алѝботуш? Доста хора ще бъдат учудени от подобен въпрос. И с право, определяйки го като реторичен. В почти всички издадени в България карти и справочници се отбелязва, че първенецът на граничната планина Алиботуш – наречена през 1955 г. Славянка, е връх Алиботуш – 2212,6 ...
Църква „Св. Богородица“, с. Горно Броди (Ано Вронду)
Местоположение Църквата „Св. Богородица“ се намира в западния край на с. Гòрно Брòди (дн. Àно Врондỳ, гръц. Άνω Βροντού), Сярско. Порутените ѝ зидове се издигат самотно в центъра на някогашната махала „Камара“. В миналото тук къщите са ограждали малко площадче, носещо името на махалата – „Камара“. ...
Кулата в с. Горно Броди (Ано Вронду)
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ Кулата е една от забележителностите на с. Гòрно Брòди (дн. Àно Врондỳ, гръц. Άνω Βροντού), Сярско. Издига се в югозападната част на населеното място, в южния край на някогашната махала „Камара“. В миналото тук къщите са ограждали малък площад, наричан „Долно бърце“ или „Кулата“. Днес ...
Църква „Св. Димитър“ село Тешово
Разположение, история и архитектура Църквата „Св. Димитър“ се намира в центъра на с. Тешово, на юг от площада. Храмът изпълнява ролята на енорийски. Той е част от комплекс, който включва още бившите читалище и училище, изграден във възрожденски стил. Построен е на мястото на по-стара църква, носеща ...
Връх Ушите
Връх Ушите се издига се по билото на Пирин между съседите си Свещник – от северозапад, и Муторок – от югоизток. Той е най-високият – 1977,4 м (по други данни 1977,6 м), в тази част на планината. Неправилно в част от източниците като такъв се посочва в. Свещник (1975,4 м). Една от причините за това е ...
Нов маршрут до върховете Ушите и Муторок
По идея на стопанина на хижа „Попови ливади“ Митко Пирнарев през почивните дни 02-04.11.2018 г. десет доброволци направиха нова туристическа маркировка към върховете Ушите и Муторок. Идеята бе да се получи кръгов маршрут, който да минава през най-високите и обзорни върхове в Южен Пирин. Тази част на ...
Паметeн знак на лобното място на Яне Сандански
Лобното място на Яне Сандански се намира край републикански път III-198 (гр. Гоце Делчев – с. Попови ливади – с. Катунци – гр. Петрич – ГКПП „Златарево“), на малко повече от 6 км от с. Попови ливади в посока с. Катунци. Тук, в местността Блатàта, след изграждането на шосето, е построен кът за отдих ...
Водопадът в Дълбокото дере
Този водопад няма име. Отстои на 5,2 км на югозапад (по въздушна линия) от село Копривлен. Намира се на един ляв приток на потока Дълбокото дере, на метри от техния водослив. Водата скача от скала с височина 5-6 метра и образува неголям вир. За съжаление през последните години девствеността на мяст ...
Надписът на камбанарията в с. Баница, Сярско
Село Баница е едно от старите български села в Сярско. Засвидетелствано е в османски данъчен регистър от 1569-1570 г. със 79 глави на семейства и 90 неженени жители. Общият приход от събирания данък от селото е 10034 акчета (ТДИМ 2007: 341-344). Правят впечатление множеството лични имена на местни ж ...
Църквата „Св. Никола“ в село Пирин
Църквата „Свети Никола“ се издига недалеч от центъра на село Пирин, до гробищния парк. Построена е на мястото на по-стар храм през 1885 година. На следващата 1886 година (на 6 декември) е осветена от Мелнишкия епископ Прокопий. Главен майстор е Димитър от село Каракьой (Манастир, дн. Катафито), Невр ...
Български турист © 2014-2022
За нас | Връзка с нас
Чатът на БГ Турист
×
с автор: Kuber
информация за този чат