Търси

От село Костенец до връх Белмекен (1922 г.)

Добави в любими
Категории: Планини География Маршрути Върхове
Изтегли материала като е-книга

  През 1922 г. Пейо Пеев, дългогодишен главен редактор на списание „Български турист“, прави първото подробно описание на туристическия маршрут от с. Костенец до връх Белмекен. От дистанцията на времето, век по-късно, особено за почитателите на Рила, ще бъде интересно да се запознаят с него. Онова, което прави впечатление е, че върхът е описан като първенец на Родопите. Това не бива да учудва читателите, тъй като в онова време много автори и учени приемат тази част на Рила като част от Родопския масив.

  Приятно четене!

 

  Белмекен (2637 м., най-висок връх на Родопите). – Изходен пункт за възкачването на Белмекен е К о с т е н е ц, китно селце с около 875 къщи и 3791 жители, на 7 клм. югоизточно от гара Костенец-Баня, (на железнопътната линия София – Пловдив), сгушено в полите на Родопите при излаза на С т а р а-р е к а из красивото Костенско дефиле. Хубав камен мост на шосето, което иде от гарата, води право в центъра на селото. На главната улица две фурни, кафене с хубаво кафе. Поща и телеграф. На два километра над селото (пътят върви отначало по десния бряг на реката, край една воденица, от десно, и една чешма, от лево, после минава на левия брег и по него продължава навътре в дефилето) от двете страни на реката се редят кокетните вили на Костенските бани. Освен вилите има и два хотела („Ренесанс“ и „Природа“), които лятно време са пълни и не може да се разчита на стая за нощуване в тях (при нужда може да се нощува в самата баня). Зимно време не са отворени. На главния път фурна, две-три сладкарници (мляко и чай може да се намери доста рано сутрин) и малка гостилница. В хотелите, също има гостилници, добри, но доста скъпи. Изобщо курорта е един от най-скъпите.

  Над баните дефилето се стеснява съвсем и образува нищо като врата с високи, отвесни скали от двете страни, през които едва се провират реката и пътеката до нея. Няколко крачки по-долу, туку пред вратата бучи красивият Костенски водопад, а до сам него е каптажа на баните, конто са малко по-надолу (приятна, хладна минерална вола, която освежава морния пътник).

  Обикновеният и същевременно най-близкия път за Б е л м е к е н  е през дефилето. Може да се отиде и по горния път, който се отделя от главния път още при моста, под вилите в лево по хребетя на десния брег на р. Пленщица, която се влива в Стара-река малко над моста. Коларски път, но много заобикаля; по-удобен е за връщане. По долния път, из дефилето, разстоянието от баните до върха е 6–7 часа добър ход (от селото тряба да се смята още 1 час, от гарата до върха 9–10 ч.) Пътеката води от площадката пред хотел „Природа“ нагоре по левия брег на реката, минава в десно от баните, над водопада и през скалистата врата продължава със слаб наклон нагоре все край реката. Около половина час над водопада, след един завой на лево, при вливането на р. К р а й н а (от лево) в р. Ч а в ч а (от десно), която от тук надолу носи името Стара-река, пътеката се раздвоява. Тази, която се отклонява в лево, върви по долината на Крайна-река към циркуса под Белмекен, дето се губи из клека. С водач, който познава местото, може да се излезе от долината на един от склоновете, конто Белмекен спуска от двете си страни към север, и но него да се достигне върха. Твърде труден и уморителен път. Нашият път води в десно, или по-скоро направо, по долината на р. Чавча, която пътеката скоро пресича и минава по десния ѝ брег. След други час и половина (2 ч. от водопада) пътеката стига до един кантон, дъсчена барака (войнишки пост), дето човек при нужда може да се подслони и изсуши, даже и да пренощува.

  От тук на половина час пътеката пресича р. О д ж о в и ц а (2 ½ ч.), която слиза от лево, и няколко крачки оттатък мостчето се раздвоява отново. Едната продължава нагоре по реката, която след малко завива на юг и носи името А й р я н-д е р е. Нашата пътека се отклонява в лево (показалец на камъка) по долината на Оджовица. Тя не върви по реката, а веднага поема доста стръмно нагоре по десния склон, най напред из гора, а после из сечище. След около един час и четвърт пътеката пак се раздвоява, като една продължава направо но долината, минава на десния брег в клека н излиза през едни Суходол право на седловината между Белмекен (от лево) н Р а в н и Ч а л (от десно). До седловнната са около 2 часа, а от там до върха (право по склона на лево) още ¾ (от баните 6 ½ ч.) Тази пътека е малко по-кратка, но отминава доста отдалеч езерото под Равни-чал, което само за себе си заслужава едно посещение и представлява удобно место за нощуване и възлитаме рано сутрин на върха. Другата пътека се отклонява в десно нагоре и в зиг-заг през млада гора и клек излиза на билото на хребетя, който се спуща от източния склон на Равни-чал (между р. Оджовица и Шиварито дере). От там по хребета нагоре, ту из клек, ту на открито (тук-там пътеката се губи, тряба да се държи все билото, по-горе малко в десно) до под самия Равни-чал, където пътеката излиза над езерото, което остава в лево. Тук пътеката свива стръмно на лево и през една полянка и клек слиза към езерото (5 ½ ч.) От долната си страна езерото е обиколено цялото от клек, между който доста изсъхнал (за огън). Полянки за нощуване, с буйна трева, на западната и източната (тук повече завет) страни на езерото. Към източната страна пътечката води отгоре, понеже отдолу клекът допира до само езерото и не позволява да се мине (пътека из клека има, но заобикаля много отдолу).

  Рано през лятото, особено след хубави снежни зими, няколко преспи се белеят по стръмния склон на Равни-чал, който се спуща към езерото, а некои достигат и до само езерото. Високо над езерото тераса, голямата част на която е изпълнена с ръбести каменни блокове средна големина; в западната ѝ част малка полянка, в която при снежно лято вероятно се гуши езерце-блато.

  Пътеката от езерото за Белмекен почва на източната страна на езерото по стръмния склон на рида. който се спуска от източния склон на Равни-чал към север и отделя езерото от суходола в горния край на долината на Оджовица. Отначало пътеката върви стръмно нагоре над клека, но скоро навлиза в него и в зиг-заг излиза на билото на рида, по което достига седловината между Равни-чал и Белмекен и преваля зад нея към долината на р. С у н г у р л у, началото на Б я л а М е с т а. От седловината на лево, право по склона за (½ – ¾ ч. на върха (6 ½ – 7 ч.).

  От Б е л м е к е н се открива широка, необятна гледка на всички страни. Само на изток тя е запречена от Мусаленския масив. Величествена изпъква тук фигурата на Мусала в своята царствена осанка, обкръжена от всекъде от достойни другари: Малка Мусала и Денò до сам нея, Маришките върхове, Манчу и Юрушки-чал на юг, зад тях Канарата, Узун-тепе, Налбант; Мусли-чал и Чемберлня пред нея, а още по-наблизу Ибър и другите чалове на преходния масив. По склона на север от Денò проглежда зад Чемберлня характерната куполка на Чадър-тепе. Под върха на север грамадния циркус на Крайна-река, обграден от стръмните му склонове и хребетите, които се спущат от двете му страни към север. Отсреща долината на р. Чавча, зад нея скалите на Сиври Кая и Соколовец, по-оттатък широкия горист гребен на Сакарджа и Долно-Банската котловина, зад тях гребените на Ихтиманските и Средногорски възвишения, а в далечината Витоша и Стара-планина. На изток широката тракийска равнина и китно надиплените Родопи, на юг долината на Чакърица (Сунгурлу), а зад голи ридове източно от нея пространните гори на Юндола. На югоизток високата Разложка долина, зад нея величествената Пирин-планина с своите бели, доломитни чуки над тъмните пояси от мура.

  Пейо.

  Препечатано от сп. БЪЛГАРСКИ ТУРИСТ, год. XIV, кн. 3, март 1922, стр. 47.

Материалът е написан от:

Kuber

Включен в списание:

бр. 38, дата 2021-10-14

В близост можете да намерите:

Костенски водопад
От езерата и изворите в циркуса, ограден от върховете Ибър, Каменити чал, Сиври чал и Равни чал, начева буйната река Айрян дере. В средното си течение тя се нарича Чавча, а в долното Стара река. Малко преди да напусне прегръдката на Рила, недалеч на югозапад от с. Костенец, Чавча се провира през тес ...
Храм "Св. Архангел Михаил" с. Костенец
Снимки на църквата "Св. Архангел Михаил" с. Костенец, построена в периода 1854-1857 г. върху руините на по-стар храм, посветен на св. Николай. © Николай ДАУТОВ © Български турист
Освещаването на заслон „Заврачица“ (22.10.1935 г.)
Рила е култъ за българскитѣ туристи. Лѣте отъ всички краища на страната ни хиляди излетници я посещаватъ, скитатъ изъ нейнитѣ дебри, катерятъ се по камениститѣ ѝ склонове, вървятъ съ дни изъ живописното ѝ било. Мусала, Белмекенъ, Рупитѣ и Мальовица сѫ най-посещаванитѣ планински върхове у насъ следъ ...
От Ястребец до Нехтеница, през Мусала
Август 2005 г. Цяла година умуваме да се разтъпчем из Рила. Най-после му дойде времето! Е, нещата не станаха толкова бързо, колкото ни се иска, но меракът си остана. Продължаваме да се скитосваме из Пирин и Родопите и аха да обърнем кораба в рилски води. Сериозен проблем, откакто е започнал август, ...
Грънчарски езера
Грънчàрските езера са три на брой – едно голямо и две малки, разположени в южната част на едноименния циркус. Този последният обхваща изворните части на река Грънчàрица, един от началните притоци на река Бèла Мèста, към долината на която е отворен на изток. В останалите посоки циркусът е ограден от ...
Български турист © 2014-2021
За нас | Връзка с нас
Чатът на БГ Турист
×
с автор: Kuber
информация за този чат