Търси

Зимният траверс на пиринското карстово било 1934 г.

Добави в любими
Категории: Планини История География Пътеписи Маршрути Природа Върхове
Изтегли материала като е-книга
прегледай материала като клипче

  Когато туристътъ посещава лѣте планината Пиринъ, още преди да се е приближилъ до нея, спира погледа си върху рѣзко изразената скалиста карстова область, заключена между долинитѣ на Бѣла рѣка – северозападно и Бъндерица – югоизточно. Елегантно скалисто било, протакаще се между дветѣ долини, постепенно издигащо се отъ северозападь къмъ югоизтокъ, и рѣзко снишаваще се въ почтена стръмнина отъ 2910 м. до 1620 м., опредѣля височината на тоя край. Доминиращиятъ пунктъ на това карстово било завистливо поглежда къмъ пиринския първенецъ, само 10 метра по-високъ отъ него. На снимки, правени отъ централния дѣлъ на планината – Тодоринь-връхь, Елъ-тепе изглежда почти еднакво високъ съ Kутело, оть който го раздѣля малькъ превалъ, стръмно спускащъ се между двата пирински гиганта.

  Кутело, 2910 метра високъ н. м. р., е вториятъ връхъ по височина въ целия Пиринъ, но сравнително много по-слабо достъпенъ отъ първенеца. Неговото атакуване лѣте става или следъ едно преминаване на Елъ-тепе, или презъ дълбокитѣ и неприветливи Казани, или пъкъ откъмъ карстовата область.

  Нѣколкото лѣтни турове въ Пиринъ ме убедиха, че само ледътъ и снѣгътъ липсватъ на пиринскитѣ доминанти, за да бѫдатъ тѣ достойно котирани като истински алпийски обекти. Първитѣ зимни атаки на тия върхове, оть друга страна, показаха, че едно несериозно отнасяне съ тѣхъ е немислимо. Желаещиятъ да изкачва върховетѣ на Пиринъ зиме трѣбва да познава добре елементарната глетчерна техника, да се провизира и облича по типа на алпийскитѣ приготовления.

  Четири зими наредъ отъ върховия пунктъ на Елъ-тепе азъ мислено трасирахъ първата зимна линия върху гордия гърбъ на билото Суходолъ – Кутело, извишаваше се въ остъръ рѫбъ, отвесно спускащъ въ североизточнитѣ долини грамадни снѣжни надвеси. He по-малко спокоенъ е стръмниятъ склонъ, заключенъ между билото и Влахина-рѣка, по който рѣзко изпъкващи линии показваха размѣритѣ на грамадни лавини, формирани отъ всѣки новъ пирински снѣгъ, върху първата заледена снѣжна настилка. Въпрѣки единъ доста голѣмъ подемъ на зимното планинарство у насъ, тая великолепна область Пиринъ, дори въ последнитѣ години, се посещаваше сравнително слабо. Съ изключение на нѣколко върха, почти всички останали пирински такива въ своята ледена обстановка не познаваха човѣшки кракъ. Всички усилия досега се устремяваха къмъ Елъ-тепе, но никой не одраска съ пикела си бѣлата покривка на неговия най-мощенъ съперникъ, Кутело. Езернитѣ долини на Бъндерица и Валявица отдавна вече бѣха нарѣзани съ красивитѣ линии на ските, но бѣлиять снѣгь на карстовитѣ долини остана непокѫтната. Зимното карстово било остана проблема.

  На 3 марть тая година пѫтнишкиягь автомобиль ни свали въ Разлога, между очуденитѣ погледи на нашитѣ приятели тамошни туристи. За пръвъ пѫть пиринските височини трѣбваше да бѫдать атакувани зиме не отъ Банско, а отъ Разлогъ. Оть тукъ нашитѣ погледи веднага се спрѣха върху кѫсата изходна Суходолска долина, извеждаща върху карстовото било, чиито северни отвеси заливаше сега пурпурната свѣтлина на залѣза.

  Духаше остъръ североизточень вѣтъръ, и въ момента, въ който ние се прибирахме въ импровизираната отъ нашите приятели-туристи спалня, небето бѣ съвършено покрито съ облаци.

  4 мартъ. – Една четиричленна туристическа група, предвождана отъ председателя на мѣстния клонъ, потегли въ 8 ч. сутриньта за планинската хижа въ Сухололъ, желаейки най-сърдечно да ни помогне. Мекиятъ пролѣтенъ cнѣгъ, покритъ съ заледена кора, попрѣчи на храбритѣ ни спѫтници, бидейки безъ ски, да достигнатъ своята красива хижа и следъ неимовѣрни усилия тѣ трѣбваше въ 2 часа следъ обѣдъ да потеглятъ назадъ, въпрѣки малкото разстояние, отдѣляще ги отъ цельта. Сбогувахме се и скитѣ скоро ни изнесоха на малката поляна, върху бѣлия снѣгъ на която китно се издига първиятъ голѣмъ заслонъ въ карстовата областъ.

  Когато въ 12 часа презъ нощьта азъ излѣзохъ да видя времето, долината спѣше, потънала въ дебелъ снѣгъ, върху който сега се притуряше новъ, пресенъ такъвъ. Точно това бѣ, което ние не желаехме. Ние мечтаехме за ясно, студено време, съ отдавна падналъ заледенъ снѣгъ. Видимость никаква. Въ Пиринъ не веднъжъ ние сме чакали по нѣколко дни да мине валежътъ. Това решихме и сега. Два дни чакахме да се отвори небето, пестейки храната.

  7 мартъ. – Бѣхъ унесенъ въ дълбокъ сънь, когато къмъ 3 часа презъ нощьта Миронски тръсна вратата и влѣзе, изчуквайки обущата си отъ снѣга. Той ругаеше времето. Къмъ 5 часа излѣзохъ да се осведомя. Облаци имаше високо въ циркуса и низко въ Разложката котловина. Решихъ да тръгнемъ. Миронски едва ли мислѣше другояче, защото го видѣхъ да стѣга раницитѣ. Ние се разбрахме мълкомъ.

  Въ 6 часа моятъ малькъ тенекиенъ фенеръ, вече освѣтяваше пѫтя ни нагоре къмъ билото, презъ гористата Суходолска долина. Полека-лека въ сутринния здрачъ ние се измъквахме отъ долината. Лека червенина озаряваше дѣснитѣ височини на циркуса, когато излязохме на открито въ него. Великолепна рилска панорама се разстилаше на северъ. Гѫсти мъгли, пропити въ горнитѣ си части отъ свѣтлината на деня, лежеха въ котловината и скриваха горнитѣ части на рилскитѣ склонове. Бѣлитѣ върхове на голѣмата българска планина се очертаваха ясно на оловно-сивото рилско небе. Единъ силенъ вѣтъръ прехвърляше надъ насъ тъмни облаци и ги пращаше долу въ долината на р. Места. Къмъ 9 ½ часа ние бѣхме вече на превалния Суходолски склонъ, добре заледен и отъ студения вѣтъръ и съ единъ доста голѣмъ снѣжень надвесъ, открояващъ се въ хоризонта на билото. Стегнахме коткитѣ си, свързахме кѫситѣ си ски върху раницитѣ, и, изчуквайки предпазливо стѫпки съ пикелитѣ, преминахме върху билото. Положението, въ което изпаднахме, не ни изненада много. Силенъ вѣтъръ косѣше югозападнитѣ склонове на острия хребетъ, а навалѣлиятъ презъ последнитѣ дни пресенъ снѣгъ се носѣше вихрено около насъ, запълвайки неравноститѣ на облеклото ни. Трѣбваше да се завържемъ съ вѫжето, не само поради опасностьта отъ стѫпване върху снѣжнитѣ надвеси, но и поради вѣтьра, готовъ всѣки моментъ да ни отнесе отъ билото. Надеждата ни при изкачване по-нависоко да излѣземъ въ една по-свѣтла обстановка не се оправда. Изглежда, че облачниятъ слой, прехвърлящи хребета, бѣ доста плътенъ. Следвайки продължението на билото на югоизтокъ, ние на нѣколко мѣста прибягвахме до помощьта на компаса, единственъ въ тоя моментъ осигуряващъ ни точната ориентации. Избивайки сравнително бързо повърхностния ледъ на настилката, придържайки се на едно разстояние отъ около 2 метра отъ контуритѣ на рѫба и фиксирайки добре нашитѣ котки върху доста наклонения югозападенъ склонъ, ние излѣзохме на единъ по-спокоенъ теренъ, леко спущащъ се върху широкия и разстлани Каменишки превалъ. Посоката тукъ бѣ точно на изтокъ, което се схващаше и отъ вѣтъра, удрящъ сега въ гърба. Въ 11 часа ние бѣхме подъ Каменишкия ридъ, отъ който рѫбътъ непрекѫснато, следвайки почти югоизточна посока, завършва при най-високата 2910-метрова точка – Кутело. Отъ тукъ почваше вече най-сериозната части на нашия траверсъ. Вѣтърътъ бѣ още по-силенъ и носѣше ледени парчета отъ горнитѣ части на Влахинския склони. Следъ едно леко опасване откъмъ югозападъ ние се намѣрихме на самия заледени рѫбъ, влѣво надъ който, като парапети, се издигаха грамадни надвеси, претрупани съ прѣсенъ снѣгъ, нѣкѫде пропукани и съборени въ пропастнта отъ собствената си тяжесть.

  Ние усѣщахме добре опасностьта отъ движение край тия лъжливи терени и опитвахме да държимъ една линия на по-малка височина. Уви, 5 метра по-низко въ десно отъ математическото снѣжно било, навсѣкѫде срѣщахме страшно дълбокъ пресенъ снѣгъ, който на едри блокове се къртѣше подъ краката ни и веднага се скриваше отъ погледа ни по стръмния склонъ. Предпочетохме самото било, очертано предъ насъ сега като една хубава ивица отъ заледенъ снѣгъ, широка около ½ - 1 метъръ. На много места, обаче, сондирана съ никела, тая заледена ивица минаваше и върху надвеситѣ. Това бѣ перспективата, която ни се чертаеше дотогава, докато напустнехме нашия рѫбъ. Какъвъ бѣ той предъ насъ, ние не виждахме. Оставаше само да гадаемъ презъ бурята. Само по спускането и изкачването, както и по по-стръмното или по-слабо наклонение на дѣсния склонъ, ние четѣхме познатия отъ презъ лѣтата теренъ.

  Едно прогресивно слизане ни напомни, че вече приближаваме малката скалиста изрѣзка, презъ която лѣте става спускането въ долината на Баюва дупка. На туй мѣсто билото се пречупва леко и върви на изтокъ. Полузатулени отъ снѣжния вихъръ, върху тъмната дълбочина на Баюва дупка, тукъ леко прозираха грамадните стрѣхи отъ снѣгъ, които бѣxa създали зимната слава на билото. Едно ново изкачване ни издигна върху оня пунктъ, при който главниятъ хребетъ спуща единъ хубавъ клонъ, раздѣлящи Баювитѣ дупки отъ долината на Банския суходолъ или наречения „Котешки чалъ“. Часътъ бѣ единъ и половина. Намирахме се вече предъ най-рискования пасажъ – малката скалиста изрѣзка, дълга около 50 метра, която води върху високото Кутелско било и която често лѣте наричатъ „ножа“. Изпитвайки стрѣхата подъ краката си, азъ инстинктивно се отдръпнахъ на дѣсно, гдето пикелътъ ми докосваше камъни. Бѣхъ скѫсилъ съвсемъ вѫжето между насъ, осигурявайки живота на Миронски. Въ тоя моментъ прозвуча тревожниятъ сигналъ, който ние си условихме въ случай на откачване. Видѣхъ Миронски да потъва въ бързо разрушаващата се подъ него снѣжна стрѣха. Обтегнахъ вѫжето и почти увиснахъ на него върху стръмния въ тая си части Влахински склонъ. Презъ шума на вѣтъра чухъ глухия грохотъ на падаща маса въ пропастта на Банския суходолъ и изпитахъ смътно чувство на страхъ за здравината на вѫжето. Повдигнахъ очи. Тамъ горе, два метра надъ мене, върху рѫба, рѫката на Миронски забиваше пикела върху леда. Последователно видѣхъ главата му, скитѣ, привързани къмь раницата, и после краката му, стѫпващи на рѫба. Той успѣль да се задържи въ последния, на вѫжето, съ което азъ го фиксирахъ, и неговитѣ котки, не му позволили да се смъкне по-низко. Ние продължихме. Сега внимателно следвахме острия рѫбъ, за щастие незадържалъ много снѣгъ, поради двустранната си стръмнина. Само твърд и ледъ сковаваше камънитѣ. Още едно твърде уморително и продължително избиване на стѫпки съ пикела ни изнесе съвършено уморени върху Кутело. Малко преди върха, Миронски свали още една почти отцепена доста голѣма стрѣха, безъ да пропадне подири нея.

  Часъть бе 3. Ние завладѣхме 2910-метровия пирински връхъ Кутело зиме, а заедно съ това завършихме и пасажа на едно отъ най-труднитѣ презъ зимата български била, при това въ не съвсемъ благоприятно време. Сега вече бързо се спускахме по източния Кутелски рѫбъ, снишаващ и се стръмно до Малкия-казанъ. Тукъ вече ние виждахме. Очите ни бѣxa почти заслепени отъ отвратителната липса на цвѣтни тонове въ продължение на 6 часа. Бързо прекосихме дълбоко заснѣжения Малъкъ-казанъ, отворилъ се като гърло за грамадния тонажъ отъ надвисиалъ по стенитѣ му снѣгъ. Тоя пресно навалѣль снѣгъ въ тая область образува неимовѣрно голѣми лавини, като известната такава, която мартенскиятъ фьонъ презъ 1931 г. изпрати чакъ до средата на Бъндеришката поляна (1620 м.) отъ кутелския склонъ „Палашица“. Правиятъ и стръменъ коридоръ, спускащь се надь хижа „Бъндерина“, скоро ни смъкна въ тихата и защитена долина. Поставихме скитѣ и след и 1 ½ ч. бѣхме вече въ поройния конусъ на р. Глазня, надъ гр. Банско. Погледнахме нашия рѫбъ. Оловно-сиви облаци, дори черни, сега прехвърляха острото било, и бързо гонени отъ вѣтъра, изчезваха къмь Родопитѣ. Разкѫсани отъ вихъра горе, тѣ увисваха въ Банския суходолъ и Баюва дупка, прикривайки отвесната стена, по която грамадни щърбини показваха сѫдбата на снѣжнитѣ надвеси. Времето ставаше по-студено и ношьта притуляше тъмнитѣ облачни хоризонти. На другия денъ излѣзoxмe въ училищния дворъ въ Банско да видимъ Пиринъ. Чисто сутринно небе покриваше планината. На сиво-синия фонъ на изпъкваше като бѣла перелина заснѣжениятъ карстовъ Пиринъ. Мека червенина запалваше деня върху източнитѣ склонове на Елъ-тепе и неговитѣ красиви сателити. Студена тиха утринь. Луната още блещешѣ вурху нашето било, върху чийто остъръ рѫбъ сега лежека стѫпкитѣ ни и чийто ледъ носѣше първитѣ рани отъ желеѣзото на коткитѣ и пикелитѣ ни.

 

  Д-ръ Л. Телчаровъ

 

  Препечатано от сп. БЪЛГАРСКИ ТУРИСТ, год. XXVI, март 1934, стр. 39-42.

Материалът е написан от:

Kuber

Включен в списание:

бр. 32, дата 2020-12-12

В близост можете да намерите:

Историята на стария заслон Байови дупки (Кончето)
През 2018 година планинарската гилдия се раздели със заслон „Байови дупки“, неправилно наричан „Кончето“. На негово място, през септември същата година, бе изграден нов. Туристите и алпинистите, по най-различни поводи, си спомняме моменти, свързани с това планинско убежище. Това е и причината да ра ...
Връх Вихрен
Връх Вѝхрен (2915 m) е най-високият в Пирин и трети на Балканския полуостров след първенците на Рила – връх Мусала (2925 m), и Олимп – връх Мѝтикас (2918 m). В източниците се отбелязва и с имената Èл тепе, Èлин връх и Ѝлин връх. Издига се като самотен великан по билото на Пирин между съседите си Ку ...
От хижа „Вихрен“ до връх Вихрен по Джамджиев рид
Изкачването на връх Вихрен през Джамджиев рид е едно от най-големите зрелища, които Пирин планина предлага на туристите. На вниманието на последните, в този брой на списание "Български турист", предлагам описание на този чудесен маршрут. От паркинга пред х. „Вихрен“ се тръгва на северозапад по пъте ...
До Суходолското езеро
Суходòлското езеро се намира в северната част на Пирин планина. Разположено е в южния край на циркуса Разложки Суходол и е единственото в него. Надморската му височина е 2309 м, а площта 0,93 дка. Нарича се така, тъй като големи части от циркуса и дола Разложки Суходол са изградени от варовикови ска ...
Байкушева мура
Байкỳшевата мỳра е най-възрастното иглолистно дърво в България, представител на реликтния вид черна мура (Pinus heldreichi). Намира се на метри от шосето, което свързва хижите „Бъндерица“ и „Вихрен“. Височината му достига 22 метра, а обиколката на ствола 8 метра. През 1897 г. лесовъдът Костадин Бай ...
Български турист © 2014-2021
За нас | Връзка с нас
Чатът на БГ Турист
×
с автор: Kuber
информация за този чат