Град Мèлник е разположен по югозападните склонове на Пирин, на височина 400 m. Къщите му са накацали по двата бряга на Мелнишка река, поточето Роженско дере (ляв приток на Мелнишка река) и дола Сушицко дере. Той е най-малкият български град. Според направено през 2011 г. официално преброяване на населението на страната жителите му са едва 217. А текущата демографска статистика за населението към 31.12.2018 г. съобщава, че те са 183. Градът отстои на 22 km от общинския център – Сандански, на 83 km от областния – Благоевград, и на 181 km от столицата София.
През античността тук има тракийско поселение, унаследено от римско, което продължава съществуването си и в пределите на Източната римска империя. Неговото име не е известно.
В средновековните летописи Мелник се появява по време на Първата българска държава. Най-ранното изследвано от археолози селище от тази епоха е датирано от IX-X век. Неговата крепост, допълнително защитена от ограждащите я стръмнини и пропасти, се оформя като важен стратегически пункт в района. През 1014 г. градът е завладян от ромеите и губи ролята си на административен и политически център.
След временен упадък значението на Мелник нараства значително по времето на Втората българска държава, в чиито предели попада в края на XII век (през 1194 г.) при управлението на Иван Асен I и Петър IV. От 1208 до 1230 г. градът е във владение на болярина Алексий Слав (племенник на Иван Асен I, Петър IV и най-малкия им брат Калоян – цар на България от 1197 до 1207 г.), който, след узурпирането на престола от Борил I, се обявява за самостоен владетел – деспот (княз). Около 1212 г. той прави Мелник своя столица. В този период тук се разгръща голямо гражданско и обществено строителство. Слав обновява напълно и усилва допълнително крепостните стени, покровителства строителството на църкви и манастири и въздига града като епископски център.
През 1230 г. княжеството на Алексий Слав е присъединено към управляваната от цар Иван Асен II българска държава, а епископията от Мелник е преместена в гр. Струмица. Районът остава в български ръце и по времето на царуването на сина на Иван Асен II – Коломан I Асен. След смъртта на последния (отровен е през 1246 г.) живеещи в Мелник гърци, преселени тук от цар Калоян, предават града на императора на ромеите Йоан III Ватаци.
В 1255 г. българите от района, водени от болярина Драгота – мелнишки войвода, вдигат въстание, което получава подкрепата на българския цар Михаил II Асен. То претърпява неуспех и е смазано от войските на император Теодор II Ласкарис, който наследява на трона на Източната римска империя починалия през 1254 г. Йоан III Ватаци. Много от въстаниците са избити, градът е опустошен, а голяма част от жителите му са изселени.
През 1285 г. епископията в Мелник е възстановена, но като подчинена на Константинополската (Вселенската) патриаршия. Въпреки това градът започва да запада. В средата на XIV век той за кратко е под властта на деспот Хрельо, чиито владения (през 1342 г.) са включени в държавата на сръбския крал Стефан Душан. След смъртта на последния (през 1355 г.) държавата му се разпада на отделни малки феодални държавици. Мелник е в Сярското княжество, начело на което е деспот Йоан Углеш. Неговото управление трае до 1371 г., когато – на 26 септември, при битката срещу османците при с. Черномен, край гр. Одрин, той е убит. Владенията му са включени във васалното на Османската империя Велбъждско княжество на Константин Драгаш.
Кога и как Мелник става владение на османците не е известно. Според едно местно предание жителите му доброволно отварят крепостните стени и така градът е спасен от погром. Първоначално той е център на нахия (община), а след това на казà (околия).
В периода от XVI-XIX век Мелник е водещ стопански, търговски, военноадминистративен и културен център на района. Особено силно развитие в него бележат лозарството, винарството, занаятчийството, търговията и просветната дейност.
Политическите и социално-икономическите промени от втората половина на XIX и началото на XX век се отразяват твърде негативно върху Мелник. Това са години в които започва неговият бърз упадък. След Освобождението (1912-1913 г.) той остава околийски град, но през 1925 г. административният център се премества в с. Свети Врач (дн. гр. Сандански) и околията се преименува на Светиврачка. В 1913 г. Мелнишката епархия, част от територията на която остава в пределите на Гърция, престава да съществува. Създава се нова с център град Струмица. Мелник е включен към нея като седалище на духовна околия, но през 1918 г. архиерейското наместничество се премества в с. Свети Врач. След края на Първата световна война, съгласно Ньойския мирен договор, Струмица остава в пределите на Кралството на сърби, хървати и словенци. По тази причина, през 1919 г., Мелнишката (преименувана на Светиврачка) духовна околия е присъединена към Неврокопска епархия с център гр. Неврокоп (дн. Гоце Делчев).
През 1964 г. Мелник е обявен за културно-исторически резерват, а през 1968 г. за историко-археологически и архитектурно-художествен резерват, който включва града и природната забележителност Мелнишки пирамиди. От 1979 г. селището е признато за уникално, с международно туристическо значение. Трябва да се отбележи обаче, че от неговото духовно и материално минало днес е останало твърде малко и то в недобро състояние.
Понастоящем Мелник се посещава основно от хора, които търсят начин да се отърсят от забързаното ежедневие и да посетят множеството заведения, които предлагат най-различна кухня. Автентичният град остава на втори план. А тъкмо той разказва за миналото величие на Мелник.
Ето и списък на основните мелнишки забележителности, които ценителят на историята, географията, културата, религията – родолюбецът и патриот, трябва да види. Като пак ще напомня, че голяма част от тях не са в добро състояние и с ограничен достъп.
Църквата „Св. св. Петър и Павел“ се намира недалеч на югозапад от центъра на гр. Мелник, високо на левия бряг на поточето Роженско дере. Построена е през 1840 г. върху останките на стара църква – от XII или XIII век, която от своя страна стъпва на още по-ранна – от VI век. Днешният храм представляв ...
Храмът „Въведение на Пресвета Богородица“ се намира недалеч на изток от центъра на град Мелник – в местността Чатала, в непосредствена близост под църквата „Св. Антоний“ и Болярската къща. Построен е през първата половина на XIII век. В периода от края на XIII до края на XIV век е направена стенопис ...
Храмът „Св. Антоний“ се намира в източната част на гр. Мелник, в м. Чатало. Местните хора го наричат „Св. Андон“. Това е една от двете църкви в Европа (другата се намира в гр. Падуа, Италия), посветени на св. Антоний Велики. Преди няколко години се начена също създаването и устройството на манастира ...
Паметникът - скулптура на Яне Сандански в Мелник е поставен сред малък парк по левия бряг на Мелнишка река, в източния край на града, близо до изхода за селата Кърланово и Рожен. В непосредствена близост е автобусната спирка. Открит е през 1972 година, по случай 100-годишнината от рождението на рев ...
СРЕДНОВЕКОВНА ЕПИСКОПСКА ЦЪРКВА „СВЕТИ НИКОЛА“ - ГРАД МЕЛНИК Разположена е в някогашното главно укрепено ядро – т.нар. цитадела, на средновековния Мелник. Днес са запазени само части от нея, основно източната ѝ стена. Построена е през IX-X век и първоначално е енорийска църква. Част от строителните ...
Болярската къща се намира в източния край на град Мелник, в местността Чатало, на изток от църквата „Свети Антоний“. Наричана е също Византийската къща, Голямата къща, Бамбаровата къща – по името на последния ѝ обитател, Черната къща, а също и Часовника, тъй като до нея през 1701 година е издигната ...
В гр. Мелник има няколко дървета от вида източен чинар (Platanus orientalis). Сред тях се отличават два екземпляра, чиято възраст надминава 500 г. През 1950 г. те са обявени за защитени природни обекти. Едното от вековните дървета се намира на градския площад. Височината му надминава 15 м, а обикол ...
Църквата „Св. Варвара“ се намира в източната част на гр. Мелник, в непосредствена близост на юг от Кордопуловата къща. Сградата е полуразрушена, но внушителна – с приблизителни размери 25 на 10 м. От нея стоят само част от стените и покритият с каменни плочи под. Предполага се, че храмът е построен ...
Останките на манастира „Света Богородица Спилеотиса“ (Света Богородица от пещерата) се намират на рида, който огражда град Мелник от юг. Той е построен в началото на XIII век, на мястото на монашески скит (поместен в нарочно издълбана тук пещера, откъдето и прозвището „Спилеотиса“ на Богородица в им ...
Храмът „Св. Параскева“ („Св. Петка“) е построен през 2010 година на малка площадка по северния склон на рида, който огражда град Мелник от юг. Той е изграден върху руините на по-стар храм, който функционира до началото на XX век. На това място е имало църква още през VI век. Същата по-късно е некол ...
Изтегли материала като е-книга
