Търси

От ВС „Бяла река“ до хижа „Попови ливади“

Добави в любими
Категории: Планини Пътеписи Маршрути Природа Хижи
Изтегли материала като е-книга
прегледай материала като клипче

  В голямата си част маршрутът дублира трасето на този от х. „Малина“ за х. „Попови ливади“. Идеята за промяна на изходната точка даде прогнозата за времето, която казваше, че следобедът ще бъде облачен и гръмотевичен. Ако тръгнехме, по предварителните ми сметки, от Ваканционно селище „Бяла река“, щяхме да спестим цял час. Това се потвърди впоследствие.

  Наетият от нас микробус, рано сутринта на запланувания ден, ни остави пред входа на ВС „Бяла река“. Пътят до него е асфалтиран. Както често става, в суетенето около тръгването, забравих да направя иначе дежурната снимка. Първата за деня бе на едно място, където спряхме за преобличане. Преди това минахме край ВЕЦ „Бяла река“, след която пресякохме същата тази Бяла река и най-после неусетно навлязохме в долината на един неин ляв приток.

  Тук гладкият, неотдавна прокаран от дърводобивниците, път ни подмами и по невнимание направихме непредвидено отклонение от около 100-200 метра. Усетихме бързо, че посоката ни не е вярната и се върнахме обратно. Последва минаването на възловия участък: напускане на пътя, пресичане на гореспоменатия приток и кратко изкачване по стръмния склон, без пътека и през гората, за да излезем в местността Койнарски рид. Това е мястото, на което се включихме в пътя от х. „Малина“.

  Мястото представлява голяма поляна, където се събират три горски пътя – от север (откъм х. „Малина“), от югозапад (идва от ВС „Бяла река“, но не този, по който дойдохме, а друг, по-дълъг) и от североизток, накъдето щяхме да продължим. Ако бяхме минали през х. „Малина“ на Койнарски рид щяхме да пристигнем час по-късно. Още повече, че бяхме смутени от ситен дъждец, който препръска за 3-4 минути.

  Нататък пътят е ясен, многократно ходен от нас и в двете посоки, маркиран със синя боя. Маркировката е нарядко, но е поставена точно където трябва. Тук-там се мярка и по някоя указателна табела. Времето се оправи и изгря слънце. В голямата  част от маршрута се върви през красива букова гора, поразена на доста места от резачките на фирмите за дърводобив. Букът обаче е вид способен сравнително бързо да се възстановява. Дори след гола сеч и последващо прореждане на издънките това става за около 20-25 години.

  По пътя, измежду гората, има хубави поляни, от които се откриват красиви гледки в разни посоки. Със сигурност може да се твърди, че най-впечатляващи са тези в посока връх Ореляк, чиито почти отвесни западни и северозападни доминират над околността.

  Следващата ни спирка по пътя бе местността Суватя. От Койнарски рид до нея стигнахме за около 1:30 ч. По трасето до нея има множество разклонения, където трябва да се внимава, да се търси маркировката, за да не се стига до изгубване. Преди достигане на билото се върви по пътека.

  Суватя е интересно място – поляни, оградени от гора. Тук е построена чешма, която е единственото място по билото на Пирин – от местността Тодорово до местността Попови ливади, където има вода. Тук „нашата“ синя маркировка свършва – влива се в тази с червен цвят, трасето на международния туристически маршрут „Е-4“.

  След една по-дълга почивка поехме по билната пътека. Маркировката е нагъсто, има и доста указателни табели. По пътя се редуват няколко поляни, всяка със своя история. Първа след Суватя такава е Аскерски колиби. Тя е най-ниската точка (1722 m) по билото в тази част на планината. Неприятното е, че след нея отново започва изкачване.

  На 15-20 минути от Аскерски колиби е голямата Чемерикова (Чемерик) поляна. Ако времето е ясно, от нея се открива прекрасна гледка към алпийската част на Пирин. Ние обаче този път нямахме късмет, тъй като облаците закриваха хоризонта.

  Следващата по пътя ни е Мравчена или Мравуняк поляна. Много обичам това очарователно място, оградено от красива букова гора. Винаги когато съм тук, грее слънце. Случвало ми се е, при преминаването на този маршрут, времето да е облачно. И при достигането на Мравчена поляна слънцето да пробие облаците. И след това – в посока връх Ореляк, отново да се изгуби зад тях. Чудна работа!

  На около 5 минути след Мравчена поляна, в северното подножие на връх Сеното, излязохме от гората. Пред погледа ни се откри връх Ореляк. Гледката е великолепна, определено запомняща се! Започнахме спускане до местността Сеното – поляни, заели билото на Пирин, където направихме почивка, за да се полюбуваме на красивата панорама.

  Последвалото изкачване в посока местността Добро поле ми се видя този път трудно. Дали бе от горещината, дали от умората, не зная. Края на стръмнината очаквах с нетърпение. Назад облаците започнаха да се сгъстяват и потъмняват. Дали ще ни изчака!?

  Направих една последна снимка на Ореляк…, и напред. Едно-две плитки суходолия и почти равната местност Добро поле преминахме на бърз ход, тъй като облаците придобиха страховит вид. Скоро ни обгърна мъгла и бързо се спуснахме по най-пряката пътека в близкия дол, наричан Сарп дере.

  Малко преди да влезем в горския пояс обстановката изведнъж се промени. Мъглата изчезна, а облаците изсветляха. Това даде така необходимото ни спокойствие в края на изморителния преход, за да финишираме благополучно на х. „Попови ливади“.

  Още снимки вижте в галерията по-долу. Налична е и GPS следа на маршрута.

 

  © Николай ДАУТОВ

  © Български турист

GPS маршрути

Ваканционно селище "Бяла река" - местност Суватя - хижа "попови ливади"
мин./макс. надм. вис.: 1294 m / 1979 m разл.: 685 m
бр. маршрути / точки: 1 / 1452
записано с: GPSMAP 66S, Garmin International, http://www.garmin.com
Ваканционно селище "Бяла река" - местност Суватя - хижа "попови ливади"

Материалът е написан от:

Николай Даутов
местонахождение: Неврокопъ

Включен в списание:

бр. 28, дата 2020-08-12

В близост можете да намерите:

Водопадът на Бяла река
Бяла река, наричана от местните хора Бя̀ла ря̀ка, е ляв приток на Пиринска Бистрица, най-дългата пиринска река. Водосливът им е на около 300-400 метра североизточно от местността Нушков чарк. Малко преди да отдаде водите си на Пиринска Бистрица, Бяла ряка образува малък, но много красив водопад. То ...
Мъгева чешма
Мъгева чешма се намира в югоизточния край на местността Тодорово. Край нея минават маркираната туристическа пътека, част от международния маршрут „Е-4“ и горски път от град Мелник за селата Корница и Брезница. Построена е през 1975 година. Наречена е Мъгева по фамилията – Мъгев, на човек, работил ...
Местност Суватя
Местността Сувàтя е една от най-красивите в Среден Пирин. Представлява поляни оградени от красива иглолистна гора, по билото на планината между връх Мурата – от северозапад, и местността Аскерски колиби – от юг. Тук се събират маркираните туристически пътеки от местността Тодорово и хижа „Малина“ за ...
Аскерски колиби
Аскèрски колѝби е местност – седловина, разположена по билото на Пирин между върховете Мỳрата – от северозапад, и Сенòто от юг. Това е най-ниската точка в тази част на планината (1722 m). Представлява неголяма, наклонена на запад поляна оградена от гора. През нея минава маркирана туристическа пътека ...
Чемерикова поляна
Местността Чемерѝкова поляна е разположена по билото на Пирин, на север от връх Сеното. Оградена е от букова гора. Намира се на границата на резерват „Ореляк“. В съседство наблизо са местностите Мравчена поляна – от юг, и Аскерски колиби – от северозапад. През нея минава маркирана с червена боя тури ...
Български турист © 2014-2020
За нас | Връзка с нас
Чатът на БГ Турист
×
с автор: Николай Даутов
информация за този чат