Търси

От с. Осиково до с. Рибново и с. Буково пеш

Добави в любими
Категории: Планини Пътеписи Маршрути Природа Из градове и села
Изтегли материала като е-книга
прегледай материала като клипче

  След тежката работна седмица, не ме свърташе в къщи. Реших да направя излет из Родопите.

  Съботата на 28 март 2008 г. бе слънчева, но малко ветровита. Няма отказване! В този ден мой приятел ходи по работа в с. Скребатно. Възползвах се от предложения безплатен транспорт. Шосето за Скребатно и Осиково е известно с очарователните си гледки към Пирин и Алиботуш (Славянка).

  Около половин час се помотах из Скребатно, село със славно минало, но тъжно настояще. Има оцелели къщи с каменна зидария и покриви. Снимах ги, а също и заключената черква, след което приятелят ми ме откара до съседното с. Осиково.

  Направих едно кръгче из селцето, което е кацнало на един югозападен склон на 1200 m н. в. Хора почти не се мяркаха. Само на площада няколко кафеджии огледаха ранния гост. Отидох до черквата, където ме посрещнаха лаейки 4 малки кученца. След като се успокоиха, обиколих затворения храм и тръгнах да излизам от селото. Походът започва!

  Тръгнах по шосето за с. Рибново. Откриха се красиви гледки към Алиботуш и Пирин, по чиито върхове играеха сърдити облаци. Помахах им, а те отвърнаха на поздрава и пожелаха приятна разходка. По пътя почти нищо интересно. Типичните родопски гледки ги има и тук – обли ридове се спускат във всевъзможни посоки, а по тях се редуват иглолистни гори, оградили китни зелени поляни.

  По пътя забелязах няколко човека. Едни разхвърляха тор из ливадите си, други режеха дърва. Мярнах и 2 деца, които караха колела. А също и една жена, която викаше на коня си: „Ей Вихър, ял тук, яла Вихър“.

  Спускането към Рибново е по-скоро скучно. Пътят се вие край Рибанското дере – рекичка, затрупана от отпадъците на селото. Как търпят тези хора, това не зная. В селото има контейнери. Защо го правят, така и не разбирам. На места запалените отпадъци бяха обгорили околните дървета и те изглеждаха тъжно. Бунищата така контрастираха на околните красиви гледки, че на човек може само да му опротивее и да съчувства на тази красива наша планина.

  По пътя се зададоха кобила и жребче, които изплашено профучаха край мен. При наближаването на селото поздравих мъж и жена, които реагираха хладно и попитаха дали съм видял двата коня. Казах им, а мъжът махна с ръка и сякаш изпсува на ум.

  Слънцето обливаше околността с лъчите си, а сърдитият вятър на моменти така се усилваше, че не позволяваше човек да се поразсъблече малко, тъй като беше топло.

  На влизане в селото размених още една порция хладни поздрави с хората, които срещах. Стигнах площада. Той не беше моята крайна цел, тъй като смятах да продължа към с. Буково.

  Спрях се при 4 възрастни жени, с които поговорих няколко минути. За разлика от досега срещнатите, те бяха доста разговорливи. След раздялата ни излязох при новата джамия, за да я снимам. Всъщност старата е бутната и на нейно място хората вдигат нова.

  На една пейка пред храма седеше възрастен човек. Поздравих го и седнах до него. Подхванахме приказка, кой, какво, защо, накъде. Дядо Мехмед бе разговорлив и свеж за 94-те си години – весел човек. Пожелах му да се видим като стане на 100 и да почерпи. Човека благодари и взе да ме разпитва как живея, дали съм женен и т.н. Разправи ми, че има малко деца – само 8! Отвърнах, че в днешно време хората се радват и на едно детенце. На раздяла старецът се изправи и ме изпрати с пожелание Господ да ми помага.

  През калните улици се запътих да излизам от селото. Срещнах 2 млади дами, които с весели очи ме заразпитваха накъде съм тръгнал. „Към Господинци или към Буково“, отговорих им. „Ааа, Буково е по-хубаво село, по-голямо е“, каза едното момиче. „Господинци е малко“, добави другото. Лично аз не споделям мнението им. Господинци е селище в много благодатно местоположение. На основен път е и с хубаво поле. Както и да е!

  Спуснах се по стръмнината до каменния мост на р. Куртовица, по-надолу наричана Нѝдюмшница, и хванах разбит черен път. Пътьом се поздравих с още няколко човека, тръгнали по нивите. Подминах и стадо пладнуващи овце, пазени от две здрави овчарски кучета. Често обръщах глава назад. Наблъсканите една в друга къщи на рибанци, накацали по склона, са красива гледка.

  По-надолу изоставих пътя и кривнах по пътеката за Буково. Заизкачвах се по пустия склон. Вятърът продължаваше играта си с мен. Ту ме подбутне отзад, ту излезе насреща ми. От един далечен хълм излая куче и хукна към мен, но като видя какво дере ни дели, се отказа. В небето забелязах орел, който, хванал майсторски въздушното течение, сякаш стоеше на едно място. Брей, сега да имаше едно хвърчило да пусна и аз, та да го достигна си помислих.

  Излязох на гърбището на рида, близо до върха, отбелязан в картите с името Връа. Тук се показа Пирин. Помахах му и започнах да се спускам по стръмния склон към Буково. Отсреща се кипреха огрените от слънцето склонове на върховете Острец и Свети Нюстур.

  Неусетно, през гората, бързичко се смъкнах в новата част на селото. Старата е в съседство, по двата бряга на Буковското дере. Минах улиците без да спирам и напуснах селото под любопитните погледи на две жени, които явно се чудеха какво правя там. Надолу хванах една пътечка, за да спестя множеството завои, и хоп, на брега на р. Места, която носеше мътните си води към Бяло море. На другия бряг видях Момина кула, в землището на с. Кремен, която се усмихна под мустак и намигна.

  Минах моста на реката и погледнах часовника. Фучащите коли ме върнаха в ежедневието. Да, свърши се за днес. Трябва да се прибирам. Миналата неделя, помислих си, автостопът за тази година тръгна на добре, с един черен Мерцедес. И вдигнах ръка. Втората кола ме качи.

  Още снимки от прехода вижте в приложената по-долу фотогалерия.

 

  © Николай ДАУТОВ

  © Български турист

Материалът е написан от:

Николай Даутов
местонахождение: Неврокопъ

Включен в списание:

бр. 24, дата 2020-04-12

В близост можете да намерите:

Светиците
Светѝцата. Така жителите на с. Господинци наричат една скала, в коритото на р. Места, на 3 км на северозапад от селото. В съседство, по склонове на Родопите и Пирин, има още няколко големи такива. Населението назовава всички с общото име Светѝците – по светица, в българската топонимия „най-общо“ свя ...
Купена - вкамененият бог Перун
В южната част на пролома Момина клисура – на около километър на юг от разклона за село Буково, река Места образува неголямо долинно разширение. То е дълго малко над 2 километра, а широчината му достига 550 метра. Формата му, поради особеностите на релефа, наподобява дъга, обърната на запад с изпъкна ...
Гърбова скала
Гъбова скàла. Или скала, която има формата на гърбица. Това интересно образувание се намира на рида, който разделя долините на реките Костенска и Туфча. По въздушна линия отстои на малко повече от 2 км северозападно от с. Господинци. Най-лесно обаче се достига тя, ако се подходи откъм с. Баничан. Ка ...
До лобното място на Стоян Мълчанков
„На 22 априлъ 1920 год. падна другъ единъ многозаслужилъ синъ на Родината ни – Стоянъ Мълчанковъ, народенъ представителъ, известенъ революционеръ и дългогодишенъ народен просвѣтителъ. Загина той на пѪть от Неврокопъ за Разлогъ (Мехомия) въ Момина клисура, при мѣстността Буковска лѪка нападнатъ отъ р ...
Скалните образувания при връх Митровица
На 3 км юг-югоизточно от село Осеново, в югоизточното подножие на връх Митровица, се намира интересна група скали. Човек дори може да не ги забележи или пък да не им обърне внимание, макар че буквално стъпва върху тях. Причина за това е, че те са надвесени над склона, който стръмно се спуска на югоз ...
Български турист © 2014-2021
За нас | Връзка с нас
Чатът на БГ Турист
×
с автор: Николай Даутов
информация за този чат