Търси

Паметник на Никола Парапанов – гр. Петрич

Добави в любими
Категории: История Из градове и села Паметници
Изтегли материала като е-книга
прегледай материала като клипче

  Бюст паметникът на Никола Иванов Парапанов – освободителя на Петрич, се намира в южния край на града. Издига се в зелената площ край ул. „Славянска“, северно до площад „Възраждане“. Открит е на 27 октомври 2012 г. по повод 100 г. от освобождението на гр. Петрич от османско иго. Негов автор е Евгени Гоцков от с. Коларово, Петричко – възпитаник на Национално училище за изящни изкуства „Илия Петров“ гр. София и Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, където изучава изобразително изкуство и скулптура.

  Никола Иванов Парапанов е роден е на 10 декември 1874 г, в с. Фотовища (дн. Огняново), Неврокопско (дн. Гоцеделчевско). На две години остава без майка, а когато е 10-годишен турци убиват баща му. През 1895 г. постъпва като курсант във Военното училище в гр. София, което завършва 1900 г. Участва в Горноджумайското въстание (1902 г.) и в Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание (1903 г.). Служи в 1-ви пехотен софийски полк. Уволнен е от служба на 1 декември 1909 г.

  Преди обявяването на Балканската война (1912 г.) ръководството на Македоно-одринското опълчение определя капитан Парапанов за войвода на чета – партизански взвод № 3, със задача да действа пред фронта на Седма рилска дивизия.

  Димитрина Бъчварова, в статията „Хроника на героизма“, пише: „В тила на турската армия четата провежда редица смели бойни акции: прекъсва телефонните и телеграфните жици меж­ду Петрич и с. Цапарево, устройва засада на една турска бата­рея при с. Илинденци, унищожава я, като затворите на оръ­дията хвърля в р. Струма. Изключително хладнокръвие и храб­рост четниците проявяват при разгрома на голяма турска ро­та при с. Райчово. Убити са повече от 50 турски войника - четата не дава нито една жертва. Близо до Свети Врач (днес град Сандански) четниците унищожават турски обоз от коли и камили, натоварени с провизии. Веднага след това се озова­ват в с. Цапарево. Със своята бърза маневреност капитан Па­рапанов създава впечатление, че в Петричко гъмжи от коми­ти. Това впечатление се засилва още повече след бягството на мюдюрина от с. Цапарево в Петрич, който, смъртно изпла­шен, уверява каймакамина на града, че към него се прибли­жава голям отряд четници. На 27 срещу 28 октомври през нощта уплашената турска администрация и част от турското население напускат града. Опасността от евентуалното им връ­щане не е изключена, затова революционната организация поема съдбата на града в свои ръце. Изпратени са куриери в с. Старчево, където по това време се намира капитан Парапа­нов. Без да губи време, още същата вечер, на 28 октомври, Парапанов влиза в Петрич. На проведената среща с градските първенци е определена първата свободна българска админис­тративна власт- околийска и градска. Начело на околийското управление застават изтъкнатите учители Иван Телятинов, Тодор Стоянов, Стоян Тушков, Иван Тодоров и Андон Малчев. Градът е оглавен от Михо Попов — кмет, с помощ­ници Януш Стойчев и Зия бей. За комендант на града е обявен капитан Парапанов. На 29 октомври новата власт свиква митинг, на който капитан Парапанов обявява Петрич за сво­боден град. Извоюваната свобода трябва да бъде защитена. Създадена е народна милиция от около 300 души. Пътищата към Петрич са поставени под наблюдение. Скоро става ясно, че от Струмица към града се придвижва една турска дружина редовна войска. Защитниците на града заемат позиции при местността Бяла Мара. Когато турският отряд попада в цен­търа на засадата, към него се отправя като парламентьор Зия бей. Той успява да убеди командира на дружината, че са обг­радени от голям брой българска войска и че съпротивата е излишна. Пленени са 250 турски войници и 4-ма офицери.

  На 3 ноември 1912 г. българските войски от 3-и ескадрон на 5-и тракийски полк под командването на ротмистър Гора­нов влизат в гр. Петрич. Вестта за пристигането на българските войски се разнася бързо. Въпреки проливния дъжд цялото граж­данство се струпва пред моста при казармите, за да посрещне с хляб и сол представителите на победоносната българска армия. Учителят Иван Телятинов произнася пламенно слово. Учени­ците развяват български трибагреник с пришит в средата лъв. Цветя, много цветя осяват пътя на освободителите,…“ (Бъчварова 1999: 45-47).

  По време на Междусъюзническата война Никола Парапанов е командир на 15-та щипска дружина. Сражава се срещу сърбите в битката при Султан тепе. През Първата световна война (1915 – 1918) е дружинен командир в 28-ми пехотен стремски полк. Почива на 25 декември 1937 г. в гр. София.

 

  ЛИТЕРАТУРА

  Бъчварова 1999: Бъчварова, Д. Петрич през вековете. София: Македонски научен институт – София, Научно-информационна група – Петрич, 1999.

 

  © Николай ДАУТОВ

  © Български турист

Материалът е написан от:

Николай Даутов
Съобщение до потребителя
местонахождение: Неврокопъ

Включен в списание:

бр. 22, дата 2020-02-12

В близост можете да намерите:

Ляшнишки водопад
Водопадите са едни от лицата на планината Беласица. Ежегодно към тях се отправят стотици туристи и излетници, тъй като мнго от тях са лесно достъпни. Един такъв, наричан Ляшнишки или Лешнишки, е този на малката Ляшнишка (Лешнишка) река. Последната води началото си недалеч на югозапад от хижа „Конгур ...
Беласица. До връх Конгур.
Кòнгур (1951 м) е най-източно разположеният висок връх по билото на планината Беласица. Местните хора го наричат Кòнгуро. През него минава граничната линия между България и Гърция, за което напомнят, намиращите се на него изоставени, от времената на т.нар. Студена война, траншеи, телени заграждения, ...
Храм „Св. Неделя“ – село Коларово
Черквата „Света Неделя“ се намира в югоизточните покрайнини на Коларово, на стотина метра от последните къщи. Местните хора я наричат и Новата църква. До нея се идва по черен път, който следи левия бряг на потока Дебрало, десен приток на Коларевска река. Храмът приема поклонници от 2009 г. Строител ...
Водопадите на река Камешница - 2 част
Ето че дойде време да направим и втора част на пътешествието ни из водопадите на река Камешница. Поводи се намериха. От предишното идване измина доста време, а лятото настъпва и водата в реката намалява, което прави водопадите не толкова атрактивни. Отново избрахме началната и крайната точки за наш ...
Водопадите на река Камешница - 1 част
В тази част от Беласица, която попада на територията на България, Камешница е реката с най-много водопади. Тя се образува от сливането на няколко по-малки потоци, които водят началото си от северните склонове на планината. След събирането им тече в дълбока гориста долина, достига подножието на Белас ...
Български турист © 2014-2020
За нас | Връзка с нас