Търси

Църква „Св. Димитър“ село Тешово

Добави в любими
Категории: Из градове и села Църкви Архитектура Часовникови кули
Изтегли материала като е-книга
прегледай материала като клипче

  Разположение, история и архитектура

  Църквата „Св. Димитър“ се намира в центъра на с. Тешово, на юг от площада. Храмът изпълнява ролята на енорийски. Той е част от комплекс, който включва още бившите читалище и училище, изграден във възрожденски стил. Построен е на мястото на по-стара църква, носеща същото име. Сведения за нея се откриват в два запазени документа от началото на XIX век. Първият е ферман (императорска заповед) на султан Махмуд II (от 14 април 1836 г.) за даване право в храма да се бие клепало по време на обредите.  Вторият е от 4 април 1841 г. – също ферман, на султан Абдул Меджит, за ремонт на църквата. В него се казва: „Когато пристигне височайшият императорски белег, нека бъде известно, че намиращата се в Неврокопска каза, в село Тешово черква „Свети Димитри“ – източноправославната черква, която е спечелила почит и слава в течение на времето, се е разрушила.

  По въпроса относно нейния ремонт, от страна на раята на поменатото село е отправена молба, въз основа на която, съгласно закона, е извършен оглед на поменатата черква и при измерването ѝ е намерено, че същата има надлъж двадесет и осем, на ширина шестнадесет и на площ седем и половина зира (лакътя – 1 лакът = 65 см, м.б.).

  Действително черквата се нуждае от поправка, следствие на което за ремонта и поправката ѝ поискано е от компетентното място да се издаде свещена заповед, която да съдържа позволението…

  …Настоящата ми свещена заповед, която съдържа позволението, издаде се и се изпраща. Следователно благоволи се да се издаде височайшето ми позволително съгласно закона за поправката на поменатата черква, при условие на дължина и широчина, по площ и по удобство тя да не надминава старото положение на първоначалната форма нито с една педя или с един пръст.

  При желание да се направи нещо повече от стария вид на поменатата черква трябва да се покаже позволителното или пък във връзка с това, ако трябва да се вземат пари от раята, то по отношение на тия които биха се осмелили да сторят това, също ще бъде повод за отговорност и страх...“.

  Инициатор за изграждането на новата църква е тогавашният настоятел Сава Савов – родоначалник на известния в Тешово Пелтеков род. Тя е построена през 1843-1844 г. По-късно, по инициатива на местните първенци хаджи Андон Русев и хаджи Параско Какалов, се взема решение за нейното разширяване. Така в 1870-1871 г. е издигнат втори етаж – галерия (женското отделение). Храмът е повторно осветен  на 26 октомври 1871 г. Около 1885-1888 г. е пристроена и камбанарията.

  В сегашния си вид църквата „Св. Димитър“ представлява внушителна трикорабна псевдобазилика (дълга 25 и широка 12 м) с полукръгла апсида, заобиколена (от север, запад и юг) от открит притвор с масивни стълбове, свързани с арки и покрит с поредица от слепи куполи. Покривът е двускатен, настлан с керемиди. На него има купол, подновен през 1941 г. От църквата към читалището има голям коридор, отворен с парапети към училищния двор.

  Камба­нарията е на 5 етажа. Висока е 10 м. На всеки етаж двете срещуположни страни са отворени (южната и северната ) със сводести арки и железни перила. В горната част на камбанарията има часовник и три камбани.

  Часовниковият механизъм е изработен през 1891 г. от братята Димитър, Атанас и Георги Димкови от с. Гòрно Брòди (дн. Àно Врондỳ, гръц. Άνω Βροντού), Сярско. Монтиран е на камбанарията през 1894 г. Работи с два механизма – за биене и показване на времето. Чук, свързан с часовниковия механизъм, на всеки час удря по една от камбаните.

  Камбаните са окачени на най-горния етаж на камбанарията – над часовника. Отлети са от братя Димкови  през 1888 г. Отличават се със своята мелодичност. Гравирани са с ликовете на светци и надписи, че са посветени на храма в Тешово.

  Църквата има три врати. Централната (от запад) е най-голяма – желязна, а другите две (по-малките) са от дебело орехово дърво, обковани с железни ленти и големи ръчно изработени пирони.

  Интериор

  Вътрешното пространство на храма „Св. Димитър“ е от две традиционни части – олтар и наос. Шест двойки колони го разделят на три кораба. Последните са покрити с плоски касетирани и оцветени дървени тавани. Самите колони, капителите и арките над тях са орнаментирани с растителни мотиви.

  Женското отделение (галерията) на втория етаж е достъпна посредством стълба през врата на северната стена до олтара. Отворите ѝ към наоса са „закрити“ (замрежени) с дървени решетки.

  Покрай северната и южната стени и колоните, които разделят корабите, са разположени столовете на миряните. Те са повдигнати 10-15 см над пода. На нивото на северния вход, до една от колоните има аналой. Владишкият трон и една от певниците са разположени в дясната страна на централната нефа, а другата певница в лявата. Подът е покрит с дървено дюшеме.

  Иконостас

  Той е внушителен, изработен от дърво, с 4 реда икони – царски, празничен, пророчески и дейсисен. Долната му част е покрита с красива резба – ангели, крилати змейове и гълъби сред плетеница от листа и грозде  (дело на майстори от рода Караджови от с. Каракьой), а горната е изписана. В цокълните и подиконните пана са резбовани сцени от „Шестоднева“ и други старозаветни теми.

  По-голяма част иконите на иконостаса са изпълнени през 1843-1848 г. от Димитър Молеров. Три от тях: „Св. Димитър“ и „Св. Йоан Предтеча“ – от иконостаса, и на „Св. Николай“, са изнесени от храма (с разрешение на Неврокопската св. митрополия през 1985 г.), за да се включат в изложба в гр. Банско за срок от 5 години. Същите не са върнати и до днес. Намират се бившия метох на Рилския манастир в гр. Банско, където понастоящем се помещава постоянната иконна изложба „Банска художествена школа“.

  Интересна икона в тешовската църква е тази на св. св. Кирил и Методий – от 1897 г. Тя е дело на зографа Димитър Неделчев от с. Каракьой. В храма се съхраняват и няколко икони от XVII и XVIII век, останали от старата църква. В св. олтар има оригинална дърворезбена дарохранителница от средата на XIX век. Царските двери са декорирани с красива дърворезба, както и с типичните за тях изображения. Особено интересни са двата овални медальона в горната част.

  Стенописна украса

  Стенописите в храма „Св. Димитър“ са изключително красиви, но в много лошо състояние. Те покриват целия наос, кръщелната, северната и западната част на открития притвор на първия етаж, а също и в централния и северозападния купол на закрития притвор на втория етаж. Такива има и в олтара. Те обаче са замазани с боя. Други – в женското отделение, пък са напълно унищожени. Всички, с изключение на тези в купола, са дело на зографите Мино и синовете му Марко и Теофил. Фамилията им произхожда от с. Галичник, Реканско, откъдето се преселват в с. Каракьой, Неврокопско (дн. в пределите на Гърция). Изображенията в купола са от 1941 г. Те са направени от Кочо Тодоров Ангелаков – майстор Кочо, родом от с. Петрово, живущ в с. Голешово.

  Сцените и образите в наоса са рисувани през 1883-1884 г., в кръщелната през 1883 г., а в женското отделение (вътрешната галерия) през 1884-1885 г. Най-стари са тези в открития притвор (външната галерия) – от 1872 г. Зографите са изобразили и себе си на западната стена на наоса. Там са и образите на дарителите на храма – Параско Какалов, Стоян Черкваря (Шарков) и Андон Ру­сев.

  Тематиката на стенописната украса е изключително богата.  Особено интересни са сцените свързани с българската история: „Св. Кирил и св. Методий проповядват на българския народ“, „Покръстването на княз Борис“, „Възцаряването на Симеон и Наказание Владимирово“ (единствена по рода си у нас). А също образите на книжовниците Горазд и Ангеларий, и на новомъченицата Злата от с. Слатина, Мъгленско. Много интересно е и паното с Архангел Михаил, настъпил да прободе не змей, а османец.

  Храмов празник

  Празникът на тешовската църква – 26 октомври (Димитровден), е и празник на селото. В миналото, в нощта на 25-ти срещу 26-ти, на колоните в храма са връзвали хора с психични заболявания за изцеление. Днес вярващи, които страдат от различни заболявания, остават да преспят в храма.

  Славата на църквата някога е била голяма. До такава степен, че е наричана чудотворна. В един рапорт до екзарха тогавашния Неврокопски митрополит Иларион казва, че в този край има: „две чудотворни църкви, които местното население нарича манастири“ – в с. Горна Сингартия (дн. квартал на гр. Хаджидимово) и в с. Тешово. Това потвърждава и Стефан Веркович, който в 1889 г. пише: „В това село се намира чудотворната църква „Св. Димитрия“, където не само християни, но и турци с различни заболявания, търсят изцеление“.

  Още снимки от храма вижте във фотогалерията по-долу.

 

Съкращения:

г. – година; гръц. – гръцки; дн. – днес; м – метра; м.б. – моя бележка; с. – село; св. – свети/света; см. – сантиметра.

 

Литература и архивни източници:

Димитров 2012: Димитров, В. Зографската фамилия Минови и тяхното стенописно наследство. София: Нов български университет, 2012.

Пелтеков 2006: Пелтеков, А. Тешово. Второ поправено и допълнено издание. София: Издателска къща Орбел, 2006.

Препис от документ – султански ферман за църквата „Св. Димитър“ с. Тешово, 13 април 1841 г. Превод от османотурски – Димитър Ян. Шалев, 20 август 1955 г.

Ферман (императорска заповед) на султан Махмуд ІІ, син на султан Абдул Хамид І, за даване право на църквата „Св. Димитър“ в с. Тешово, Неврокопско да се бие клепалото по време на църковните обреди. 1251 г. по мохамеданското летоброене (14 апр. 1836 г.). Оригинал. Ръкопис. Осм.-тур. ез. // ДА - Благоевград, ф. 202К, оп. 1, а.е. 1, л. 1.

Ферман (императорска заповед) на султан Абдул Меджит, син на султан Махмуд ІІ, с разрешение за ремонт на църквата „Св. Димитър“ в с. Тешово, Неврокопско. 1237 г. по мохамеданското летоброене (4 апр. 1841 г.). Оригинал. Ръкопис. Осм.-тур. ез. // ДА - Благоевград, ф. 202К, оп. 1, а.е. 2, л. 1.

Църква „Светѝ Димѝтър“ в с. Тешово. // В - Енциклопедия Пирински край, т. 2, 1999, стр. 407-408.

 

© Николай ДАУТОВ

© Български турист

Материалът е написан от:

Николай Даутов
Съобщение до потребителя
местонахождение: Неврокопъ

Включен в списание:

бр. 10, дата 2019-02-12

В близост можете да намерите:

Водопадът в Дълбокото дере
Този водопад няма име. Отстои на 5,2 км на югозапад (по въздушна линия) от село Копривлен. Намира се на един ляв приток на потока Дълбокото дере, на метри от техния водослив. Водата скача от скала с височина 5-6 метра и образува неголям вир. За съжаление през последните години девствеността на мяст ...
Нов маршрут до върховете Ушите и Муторок
По идея на стопанина на хижа „Попови ливади“ Митко Пирнарев през почивните дни 02-04.11.2018 г. десет доброволци направиха нова туристическа маркировка към върховете Ушите и Муторок. Идеята бе да се получи кръгов маршрут, който да минава през най-високите и обзорни върхове в Южен Пирин. Тази част на ...
Параклис „Възнесение Господне“ - с. Мосомище
Параклисът „Възнесение Господне“ се намира на около 1,5 км югоизточно от с. Мoсомищe. Издига се на т. нар. Светигеоргска скала, в самия край на нисък рид, който се спуска в източна посока от връх Св. Дух (Лясковския връх). Самата местност попада в землището на съседното на Мoсомищe с. Ляски. Защо е ...
Храм „Свети Георги“ в село Мoсомищe
Църквата „Свети великомъченик Георги Победоносец“ се намира в южния край на село Мoсомищe, недалеч до мястото, където започва маркираната туристическа пътеката за Светигеоргиевската скала и параклиса „Възнесение Господне“. В близост е и една от сеизмичните станции на Геофизичния институт. В миналот ...
Вековен кестен Близнаците
Край шосето, което свързва град Гоце Делчев (Неврокоп) и село Делчево, измежду малки ниви и лозя, растат няколко дървета от вида Обикновен (ядлив) кестен (Castanea sativa Mill.). Възрастта на отделни екземпляри надминава 100 години. Сред тях впечатлява най-възрастното дърво, което населението е наре ...
Български турист © 2014-2019
За нас | Връзка с нас