Търси

Църква „Св. Димитър“ гр. Като Неврокопи (Зърнево)

Добави в любими
Категории: История Зад граница Из градове и села Църкви Архитектура
Изтегли материала като е-книга
прегледай материала като клипче

  Разположение, история и архитектура

  Църквата „Св. Димитър“ се намира в североизточната част на гр. Кàто Неврокòпи (гръц.  Κάτω Νευροκόπι), бившето с. Зърнево (гръц. Ζύρνοβο), на около 300 м на изток от централния площад. Разположена е сред голям двор, до главния вход на който има малък параклис – иконостас, посветен на св. Нестор. На север до църквата е построена помощна сграда. В нея се помещава кухня, където се приготвя храна по време на големите празници.

  Храмът „Св. Димитър“ е енорийски. Построен е през 1868 г., за което свидетелства надпис на южната стена. Представлява внушителна двуетажна псевдобазилика с три полукръгли апсиди – една голяма и две малки. От запад и юг първият етаж е заобиколен от открита галерия (понастоящем отворите ѝ са затворени от големи прозорци) с масивни стълбове, свързани с арки. Галерия има и от север, но тя е закрита. Източният край на галерията от юг, до св. олтар, се приспособява за параклис. Покривът на сградата е двускатен, настлан с нови керемиди. На него има голям купол с 8 прозореца. Апсидите са покрити постарому – с каменни плочи (тикли). Църквата има три врати – от запад, север и юг. Най-често се използва южната.

  Църковната камба­нария е 4-етажна, с височина около 10 м. Първият етаж представлява 4 масивни колони, свързани с арки. Той достига горното ниво на откритата галерия на храма. На втория и третия етаж има отвори на север, юг и запад. А на четвъртия, който стърчи над покрива на църквата, и в четирите посоки. Всички  те (отворите) са свързани със сводести арки и каменни перила. В горната част на камбанарията е поставен часовник с 4 циферблата. Той е нов, с механизми за биене и показване на времето. Чук, свързан с него, на всеки час удря по една от камбаните.

  Храмовите камбани са окачени над часовника, под нивото на циферблатите. Отличават се хубав, чист и приятен звън. Всички са гравирани с ликовете на светци, кръстове и надписи. Две от тях – най-голямата и най-малката, са отлети на място, в двора на храма. Надпис на най-малката камбана съобщава, че е изработена през 1909 г. от Марин Стоян Алексов от с. Гòрно Брòди (дн. Àно Врондỳ, гръц. Άνω Βροντού), Сярско. На най-голямата камбана се чете следното: „НА ХРАМА СВ. ВЕЛИКОМ. ДИМИТIРE С. ЗЪРНЮВО 1907 Г. ДЕКЕМВРИЙ 18“. Начинът на изработка издава, че и тя е дело на горнобродски майстор. Третата камбана е направена в Русия. Надписът на нея гласи: „Ростовъ на Дону Заводы Ефима Матвѣева“.

  Интериор

  Вътрешното пространство на храма „Св. Димитър“ е от две традиционни части – олтар и наос. Шест двойки колони го разделят на три кораба. Подът е покрит с каменни плочи. Галерията (женското отделение) на втория етаж, достъпна посредством широка стълба откъм северния кораб, стъпва върху тази на първия етаж. Те е отворена към наоса. Дървените решетки върху парапетите, така характерни за много от храмовете в района, тук липсват.

  Покрай северната и южната стени на двата етажа, а също и до колоните в южния и северния кораб, са разположени троновете на миряните. В централния кораб и край парапета на женското отделение са поставени обикновени столове, също предназначени за богомолците. Владишкият трон и една от певниците са разположени в дясната страна на централната нефа, а другата певница в лявата. Амвонът е на една от колоните между централния и северния кораб, на метри от стълбището, което води към галерията на втория етаж.

  Иконостас

  Храмовият иконостас е внушителен, с 4 реда икони – царски, празничен, пророчески и апостолски. Той е нов и не блести с особена художествена стойност. В цокълните и подиконните му пана има кръстове. Украсени с резба са колонките, които разделят иконите от царския ред. А също и част от пространството между царския и празничния ред икони. Декорирани с много красива дърворезба, както и с типичните за тях изображения, са царските двери. Те са от стария – оригиналния иконостас, монтирани на новия.

  Големите икони, на царския ред – без тези на двете врати, водещи към св. олтар, са изпълнени през лятото на 1868 г. от известния зограф Серги Георгиев от гр. Неврокоп (дн. Гоце Делчев). Негово дело са иконите на още много храмове в Неврокопско и Драмско. В известната ми и достъпна специализирана литература обаче не се споменава, че той е работил в тази църква. А това е неоспорим факт, който се потвърждава от надписите по иконите. За съжаление всички те са преправяни във времето. Оригиналните, на български език, са заличени и върху тях са поставени такива на гръцки език. При по-внимателно вглеждане се забелязват и покрити с боя надписи на гръцки. С тези промени може да се обяснят и някои парадокси, като например присъствието на две икони на св. Георги на царския ред.

  Възможно е малките икони на празничния, пророческия и апостолския ред също да дело на Серги Георгиев. Казвам възможно, тъй като са поставени високо и надписите по тях не могат да се разчетат от разстояние.

  Стенописна украса

  Стенописите в храма покриват целия наос, св. олтар, колоните, които разделят корабите, както и свързващите ги арки. С тях са покрити и таваните на галерията на втория етаж, западната част на галерията на първия етаж и слепия купол пред западния вход. Всички, с изключение на тези в слепия купол и св. олтар, са дело на съвременен зограф. Тематиката на изображенията е изключително богата. 

  Старите стенописи са в много лошо състояние. Автентичните надписи по тях са заличени, на места покрити от по-нови. Авторът им е неизвестен. Установяването му може би е по силите на специалисти, които познават почерка на работилите през онези години в района зографи.

  Достъпност на храма

  През повечето дни от седмицата църквата „Св. Димитър“ е затворена. Желаещите да я посетят могат да направят това в събота вечер и в неделя сутрин, когато в нея се провеждат редовни богослужения. Такива се извършват и на големи църковни празници както и през повечето делнични дни от седмиците, които предхождат Рождество Христово и Възкресение Христово (Великден).

 

  Съкращения:

г. – година; гр. – град; гръц. – гръцки; дн. – днес; м – метра; м.б. – моя бележка; с. – село; св. – свети/светия; с. – село.

 

  © Николай ДАУТОВ

  © Български турист

Материалът е написан от:

Николай Даутов
Съобщение до потребителя
местонахождение: Неврокопъ

Включен в списание:

бр. 22, дата 2020-02-12

В близост можете да намерите:

До връх Щудер (Агиос Павлос)
Щỳдер. С това име е известен сред бежанците от Беломорието и техните наследници най-високият (1768,5 м) връх в западния дял на планината Боздаг (дн. Фалакрò, гръц. Φαλακρό), който в една немалка част от литературата неправилно се описва като самостоятелен планински масив с имената Щудер планина, Кал ...
Храм „Св. Георги“ в заличеното с. Бутим, Неврокопско
Село Бутим, Неврокопско е от старите български села в района. Засвидетелствано е в писмени източници от XV в. с 34 глави на християнски домакинства (Гандев 1989: 303). По-подробни са данните от статистиките в изследването на Е. Радушев. Според тях, в съкратения регистър за 1515 г. в с. Бутим има 57 ...
Пещерата Маара (Ангити)
Пещерата Маарà, наречена още Ангѝти, е една от най-интересните в Гърция и на Балканския полуостров. Нейният вход се намира в самото подножие на планината Боздаг (дн. Фалакрò, гръц. Φαλακρό), в северозападния край на Драмската котловина, при селата Рамèнци (дн. Пигè, гръц. Πηγαί), Койнàрете или Нòв К ...
Фасаден надпис на камбанарията в с. Волак, Драмско
Село Волак, Драмско е от старите български села в Югоизточна Македония. То е засвидетелствано в османо-турски данъчен регистър от XVI в. (1569-1570 г.) със 76 християнски ханета семейства и 4 мюсюлмански. Освен това са изброени имената на 143 неженени християни и на 3 вдовици християнки. Като цяло с ...
Паметник на загиналите от община Хаджидимово
Паметникът на загиналите във Втората световна война от община Хаджидимово се намира в центъра на гр. Хаджидимово, на метри от югоизточния ъгъл на сградата на читалище „Яне Сандански“. Представлява голям гранитен блок, върху който е поставена мраморна плоча. Открит е на 9 май 1985 година, по повод 40 ...
Български турист © 2014-2020
За нас | Връзка с нас