Търси

Връх Вихрен

Добави в любими
Категории: Планини География Природа Върхове
Изтегли материала като е-книга
прегледай материала като клипче

  Връх Вѝхрен (2915 m) е най-високият в Пирин и трети на Балканския полуостров след първенците на Рила – връх Мусала (2925 m), и Олимп – връх Мѝтикас (2918 m). В източниците се отбелязва и с имената Èл тепе, Èлин връх и Ѝлин връх. Издига се като самотен великан по билото на Пирин между съседите си Кутело – от север, и Овинати (Хвойнати) връх – от юг, от които го отделят седловините Премката  и Кабата. Откъдето и да бъде гледан има грандиозен, страховит вид. Когато се наблюдава от югоизток и северозапад наподобява внушителен конус, а от югозапад и североизток има формата на трапец. От него, на североизток, се спуска скалист рид, наричан от туристите Джамджѝев.

  Горната (високата) половина на Вихрен, както и целият му северен и източен склон, са изградени от мрамори. На места те достигат основата на върха при р. Бъндерица. На юг и запад, на височина под 2600 m, мраморът отстъпва на калциево-силикатни скали, а те от своя страна на гранит.

  Склоновете на Вихрен са много стръмни. На североизток, към циркуса Голям Казан, те представляват 400-метрова стена, по която са трасирани няколко катерачни тура. Източните се спускат към долината на река Бъндерица, южните затварят от север плиткия циркус Кабата, а тези на запад шеметно се спускат към Влахинския циркус и долината на Влахинска река. В голямата си част, около темето на върха, те са голи – каменисти. По тях, единствено в някои цепнатини в скалите, успяват да се закрепят отделни устойчиви на суровите условия тревни видове, сред които е и емблематичния еделвайс. С намаляване на височината камънакът постепенно отстъпва място на големи площи треви, хвойна и клек, а под тях, в долината на Бъндерица, и мурова гора.

  Названието Вихрен върхът носи от 1942 година, когато е преименуван официално със заповед, обнародвана в Държавен вестник, на Комисията за наименованията с народностно и обществено значение при Министерството на народното просвещение (ДВ 1942, 139: 4). През годините то успява да се наложи както сред местното население, така и сред туристите. Производно е от старото Ел тепе – от ел (иел), (тюрк. еl, iel) – вятър, и донякъде олицетворява същността му, свързвана в представите на хората с ветрове и бури. В народния календар вихър означава силен поривист вятър, който прави вихрушки.

  Братята Димитър и Константин Молерови в „Народописни материали от Разложко“ (1954 г.) обнародват легенда, свързана с името Елин връх, според която: „Тодора и Ела са били две моми войводи в Пирин. Те са владели два съседни върха. Тодора владяла върха, наречен на нейно име Тодорин връх, а Ела – върха, наречен на нейно име Елин връх. Впоследствие турците нарекли тоя най-висок пирински връх Ел тепе, тоест Връх на Ела“ (Молерови 1954: 29).

  Константин Хаджирадонов в „Елин връх“ (1966 г.) описва приказна история за красива езерна нимфа и един елен (от там и названието Елин връх), които бог Перун убива от ревност (Хаджирадонов 1966: 3).

  Илия Тантилов в „Едно много старо сказание за Северен Пирин“ (2004 г.) изказва предположение ел да е старо е старо значение на цифрата десет, а Ел тепе десети от редица върхове в тази част от билото на Пирин. гиганти, първи от които е Албутин (Тантилов, 2004: 5).

  Трудно е да се тълкува (по-скоро само може да се гадае, и да се правят предположения) значението на имената Елин връх и Илин връх и имат ли те връзка с Ел тепе.

  Ел (Ил) и Елим, са думи, които съответстват на българското Бог (Създател) в семитските езици – староарабски, староеврейски и др. Ако се допусне едно такова значение на тези названия, то Ел тепе и Елин връх означават връх, където е Бог – Божият връх. Логично е хората да олицетворяват най-високите върхове, като места най-близо до Бога. Такъв е случаят и с първенеца на Рила в. Мусала. Възможно е Вихрен също да е почитан като такова място или там да са правени религиозни ритуали, които с времето са изчезнали. Г. Стрезов в „Два санджака от Източна Македония“ (1891 г.) пише за него: „Между жителите се говори, че над най-високия връх, Ел-тепе (2680 м), има забит железен кол с желязна топка. Него забил уж дедо Ное, когато си вързал кораба след потопа. Мнозина помаци се възкачват до върха за поклонение и се смятат тогава за половин хаджии“ (Стрезов 1891, XXXVI: 814-815). Подобно сведения дава и Лазар Томов в „Пирин планина“ (1926 г.), където казва: „...най-високият връх на цялата Пиринска верига, Ел-тепе (Елинът върх), за който народа казва: който се качи на Ел-тепе е половин хаджия“ (Томов 1926: 8). Известно е, че някога свещенодействия – свързани с хаджилък, са извършвани в района на Попово езеро и в. Полежан.

  Нерядко високи върхове в планините носят името на свети Илия. В народните вярвания този светец е покровител на гръмотевиците, разхожда се по небето със златна колесница и търси да убие ламята, като хвърля по нея огнени стрели (светкавици). Когато пък има светкавица без гръм, това е огън, който излиза от ноздрите на конете, впрегнати в колесницата му. Известно е, че езическият култ към Перун – богът гръмовержец, преминава в християнския такъв към св. Илия. В разложкия говор звукът и преминава в е. Пример за това са имената на някои местности в землището на гр. Банско – Елѝови мостове, Елѝова полена, Светѝ Елѝа.

  Названието Елин връх не е изключение в топонимията на българските планини. Такъв например има в Родопите при Велинград (има предание, че на него в древността се издига параклис носещ името на свети Илия, който сега е възобновен). В самия Пирин, на северозапад от село Брезница, на височина 1383 m, се издига върхова кота, която местните хора наричат Èлин връх.

 

Литература

ДВ 1942: Държавен вестник, бр. 139, 1942.

Молерови 1954: Молерови, Д. и К. Народописни материали от Разложко. София: СбНУ, кн. XLVIII, 1954.

Стрезов 1891: Стрезов, Г. (Z). Два санджака от Източна Македония. // - В: Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVI-XXXVIII, 1891.

Тантилов 2004: Тантилов, И. Едно много старо сказание. Северен Пирин. // - В:  Орбел, бр.1, 2004.

Томов 1926: Томов, Л. Пирин планина. София: 1926.

Хаджирадонов 1966: Хаджирадонов, К. Елин връх. // – В: Юбилеен вестник „40 години туризъм в Банско“, юли 1966.

 

© Николай ДАУТОВ

© Български турист

 

Препечатано от: Пирин – географски и етимологичен речник.

Материалът е написан от:

Николай Даутов
местонахождение: Неврокопъ

Включен в списание:

бр. 32, дата 2020-12-12

В близост можете да намерите:

От хижа „Вихрен“ до връх Вихрен по Джамджиев рид
Изкачването на връх Вихрен през Джамджиев рид е едно от най-големите зрелища, които Пирин планина предлага на туристите. На вниманието на последните, в този брой на списание "Български турист", предлагам описание на този чудесен маршрут. От паркинга пред х. „Вихрен“ се тръгва на северозапад по пъте ...
Зимният траверс на пиринското карстово било 1934 г.
Когато туристътъ посещава лѣте планината Пиринъ, още преди да се е приближилъ до нея, спира погледа си върху рѣзко изразената скалиста карстова область, заключена между долинитѣ на Бѣла рѣка – северозападно и Бъндерица – югоизточно. Елегантно скалисто било, протакаще се между дветѣ долини, постепенн ...
Байкушева мура
Байкỳшевата мỳра е най-възрастното иглолистно дърво в България, представител на реликтния вид черна мура (Pinus heldreichi). Намира се на метри от шосето, което свързва хижите „Бъндерица“ и „Вихрен“. Височината му достига 22 метра, а обиколката на ствола 8 метра. През 1897 г. лесовъдът Костадин Бай ...
Историята на стария заслон Байови дупки (Кончето)
През 2018 година планинарската гилдия се раздели със заслон „Байови дупки“, неправилно наричан „Кончето“. На негово място, през септември същата година, бе изграден нов. Туристите и алпинистите, по най-различни поводи, си спомняме моменти, свързани с това планинско убежище. Това е и причината да ра ...
Водопадите Бъндеришки скокове
Река Бъндерица е една от дългите (13 км) в Пирин. За нейно начало се приема оттока на Дългото Бъндеришко езеро. Първоначално тече на северозапад – до м. Равнако, след което поема на североизток. При хижа „Бъндерица“ реката навлиза в дълбока теснина, в която образува няколко водопада известни с имет ...
Български турист © 2014-2021
За нас | Връзка с нас
Чатът на БГ Турист
×
с автор: Николай Даутов
информация за този чат